И аз да се оплача

  • 1 829
  • 23
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 242
Сигурно ще кажете, че не е болка за умиране и ще сте прави, но вече нервите ми не издържат Sad.
Цвети е болна /за кой ли път Cry/, но проблемът ми е друг - отказва да взема антибиотик и да и слага капки.
Започвам по всички правила - убедено и с усмивка и казвам, че е време за лекарствата. Това продължава около 10-тина минути, а тя само повтаря, че я е страх и не иска. После откровенно започва да ме дразни - "не можеш да ги сложеш" /капките/, и т.н. Предупреждавам я, че с добро или лошо трябва да вземе лекарствата, но това като че ли пробужда още повече "бойния й дух" - хваща се някъде здраво и почва "хайде де, накарай ме, ако можеш", като дори се подхилва Confused. На заплахите, че ще бъде наказана или лишена от нещо отговаря с "Е и, какво от това!?" с определено нагъл тон.
Сигурно, съм лоша майка, но въпреки че всеки път се заричам да ми е за последно след 15 - 20 мин кандърми от моя страна и грубо, а понякога и подигравателно държание от нейна й набутвам на сила лекарствата и понякога я опердашвам Embarassed. после слушам, че съм лоша майка или че няма да съм и вече майка, че не ме обича и т.н., на което само отговарям, че аз винаги я обичам и не мога да не й дам лекарствата, защото не искам да я боли пак ушето. Вчера вечерта гледката беше особено грозна Embarassed, защото баща и я държеше, аз трябваше да и стискам носа, за да вкарам антибиотика, който тя плюеше.  Embarassed отнесе и доста бой Embarassed, за което много ме е срам Embarassed, но все пак отделих 30 мин. за увещания/, но това което най-ме плаши е, че на нея изобщо, ама изобщо не и пука, а аз вече втора нощ не спя Tired. Въпреки отвратителните ми методи, само аз мога да я накарам да си вземе лекарствата - налага ми се да излизам или закъснявам за работа/гледат я бабите/, на ден губя повече от 1 - 1.30 ч. и изпадам в паника като си помисля, че пак ми предстои. Тя е и голяма - на 4,8 г Shocked. За такова чудо не съм чувала. а от всичкото на горе, макар и малко разглезена е добра и зговорчива и никога не съм имала проблеми с нея. От ДГ не могат да я нахвалят - най-добрата, най-изпълнителната, най-послушната. Явно аз бъркам някъде, но май попаднах в омагьосан кръг.
Извинявайте за глупостите, но ми поолекна.

# 1
  • София
  • Мнения: 736
С моя малък опит адекватен съвет едва ли мога да дам, но те разбирам напълно! Искам само да споделя, че точно от това подигравателно-нагло поведение на децата най-много ме е страх. Отсега се чудя как да предотврятя появата му. И понеже и аз като издивея го пошляпвам моя разбойник, се чудя какво ще стане като попорасне Rolling Eyes Уж чета Изкуството да бъдеш родител, ама......

# 2
  • Мнения: 4 244
Мога само да ти съчувствам и да ти споделя моя опит.
На нас рядко ни се налага да пием антибиотик
Последния път когато се наложи беше тази зима след възпаление на ушите.
Опита се да ми продава номера подобни на твоите. Щерката ми сега ще направи 5 г, което означава че са на същата възраст.
Аз я попитах с най сериозен тон дали обича да е болна, да и е лошо и да я болят ушите. Тя ми каза НЕ. Тогава и казах че щом не иска да е болна трябва да приеме тоя сироп иначе ще продължават болките в ушите и ще става по лошо.
Оставих и няколко часа за размишление и после я попитах ще приеме ли сиропа АБ. Тя каза ДА. Дадох и с лъжичката и реакцията и беше за мен много смешна - Мамо ама той бил вкусен! Laughing Laughing Laughing
Ако пробваш така и подсилиш симптомите които има - дали ще подейства при твоята дъщера Thinking? Опитай - пък дано да хване дикиш Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 7 242
И аз вчера цяла сутрин четах "Изкуството да бъдеш родител", и "Как да поговорим", и "Отговорът е не" и д-р Спок, но..... Добре че другата седмица излизаме в отпуск - ще бъдем само нашето си семейство извън София и дано пооправим нещата.
А подигравателното отношение и непукизмът са от скоро, но добиват страшни размери. Това "и какво от това" направо ме плаши. Преди няколко дни баща и я заплашил, че ще й изгаси лампата /спи на светло/ на което тя отговорила "Ама аз ще умра така", а след кратък размисъл "и какво от това" .
А за антибиотика и аз съм и обяснявала, че ако не го взема ще я заболи ушето отново, няма да можем да заминем на Хисаря и т.н. Дори вчера я заболя за малко и и обясних, че е така, защото не взема лекарствата когато и както трябва, но може би не съм била достатъчно убедителна. Проблемът е, че съм на работа и сигурно съм поизнервена, нетърпелива, а и нямам много време /още повече, че трябва да я убеждявям да си измие ръцете, да се преаблече и т.н. - нищо не става доброволно и по нейна инициатива/. Дано да е някакъв пириод, че иначе...

# 4
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Позната картинка.Боби беше така, не приемаше никакви сиропчета и каквито и да е антибиотици.За да не го тормозя, и насила да му ги давам, се правихме аз и баща му че и ние пием, и той от любопитство след нас, с удоволствие си вземаше лекарствата.Тъй като в момента ни е също сме болни, изпадам в ужас единственно когато се налага да му сложа капките за нос.Не успявам да го удържа сама.Снощи с хиляди увещания аха да се съгласи и в последният момент, почна да пищи и да се върти.Баща му дойде на помощ да го държи.Беше кошмарна картинка.Баща му държи ръцете аз държа в едната ръка капките с другата ръка се опитвам да държа главата да не се върти.Резултата беше че сложихме с триста зора капките ама разкървихме нослето. SadСега само като му кажа за капки хуква да се крие.
Така че мила не сте само вие с този проблем.
Пробвай да я излъжите че и вие пиете от лекарството може и да стане номера.Искренно ви го пожелавам.
Поздрави от нас.

# 5
  • София
  • Мнения: 7 242
Ивка, що лекарства съм изпила и аз Grinning, но вече не минава. И ние онзи ден разкървавихме нослето и кръвта много я уплаши. Ще се опитам да ти обясна как аз слагам капки /Цветка е по-голяма и по-яка от Боби, но по-този начин все още успявам да се справя сама/.
Сядаш на леглото и гушкаш детето легнало в теб /както се кърми бебе/. Главата му е на свивката на лявата ти ръка. Дясната му ръчичка минава зад гърба ти, като имаш възможност да я стиснеш с горната част на дясната си ръка и така да я обездвижиш. Лявата ръка на дечко хващаш с пръстите на лявата си ръка, а дясната ти ръка остава изцяло свободна за поставяне на капки. Ако се мята "пристягаш" с лявата ръка и така го "блокираш" напълно. Много объркано, го обясних Embarassed - по принцип е много лесно, показа ми го една лекарка и ноправо ми облекчи живота Grinning

# 6
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Ами твойта девойка е по-голяма, и явно е по -хитра от нас и затова се усеща с лекарствата.Аз все още прилагам тоя номер на Боби, ама е въпрос на време да почне и той да се усеща че има нещо гнило. Grinning
За слагането на капките прочетох внимателно написаното от теб и мисля че разбрах, какво имаш предвид. След малко ще приложа номера Simple Smile.Благодаря ти от сърце за споделеният опит със сигурност ще ми е полезен. Simple Smile
Жалко само че не успях да ти помогна за номера с лекарствата.Божеее... само като си помисля че и мен ме чака това след време, като почне да захитрява лошо ми става.  Sad

# 7
  • София
  • Мнения: 39 715
при Дияна обрата настъпи миналата пролет. Тогава направи отит (тази също го направи) Sad, до антибиотик не стигна, но ... капки се слагаха в ушите по три пъти на ден, в нослето - от сутрин до вечер се редуваше физиологичен р-р, Виброцил и Олинт. А то милото плаче, но накрая ми заяви "мамо аз няма да плача, аз ще се смея". И мама почна да се прави на маймуна, а Дияна се хили на всяка капка. Тази пролет заради отит-а трябваше да пие и антибиотик, но геройски си отваряше устата Simple Smile

# 8
  • Мнения: 487
Много позната история Лекси. Миналата седмица имахме този проблем. И ние като вас сме минали през почти всички възможни начини за даване на лекарства. Давала съм и със спринцовки и с натурални сокчета, и насила..Миналата седмица направи гнойна ангина и се наложи да пие антибиотик. Сам изяви желание пред докторката да му изпише хапчета вместо сироп / почти на 6 годинки сме/ и за мое учудване първите три пъти се справи блестящо. .. е да, ама първите три пъти. Ела да видиш какво стана от там нататък, същата картинка като при вас - няма, не искам, не можеш ме накара. пет пъти подред излюва хапчето си, рева, тръшка се. Накрая му казах, че много го обичам, но тъй като аз не мога да го излекувам ще се наложи да го отведа в болница, където мен няма да ме пуснат. Облякох се, облякох и него и тръгнахме. Малко след като излязохме навън сам ми предложи да се върнем и да пробваме отново...този път можело и да успее Laughing
...Само, че представа си нямам какво ще стане ако малкото ти съкровище реши, че няма лошо да полежи и в болницата newsm78 Grinning

# 9
  • София
  • Мнения: 7 242
...Само, че представа си нямам какво ще стане ако малкото ти съкровище реши, че няма лошо да полежи и в болницата newsm78 Grinning
Бени, много си права да знаеш. Тя лежа в болница преди няколко месеца и много й хареса, така че и това няма да помогне Cry.
Всъщност проблемът при нея май не е само за лекарствата - това е само дето се вика върха на айсберга. Станала е ужасна напоследък.  Преди малко говорих  със свекърва ми. Жената се оплака, че им отговаряла, налитала да ги удря, отказала да излезе на разходка Sad и изтощена заспала в 11.30 ч. /поне да си отдъхнат хората/. Лошото е, че тя няма страх от нищо /нито бой, нито наказания/ и смята, че е центъра на Вселената за което май съм виновна аз - то не са разходки, забавления, срещи с приятелчета, подаръчета и ужасно много персонално внимание... Просто трябва да разбере, че желанията й не винаги могат да се изпълняват, че и другите са хора като нея и не са й длъжни за нищо и че освен забавления, има и задължения.
Много ви благодаря за отговорите - някак ми е утешително да знам, че не сме голямото изключине, а има и други дечковци, които се съпротивляват с всички сили на лекарствата Simple Smile.

# 10
  • Мнения: 3 479
Лекси,
може да ти се стори малко крайна идеята ми, обаче не можеш ли да уредиш да й слагат антибиотика с инжекции поне 2 дни. После дъщеря ти може да реши, че е по-добре да взема лекарствата.
С големият ми син никога не съм имала проблеми. Всички лекарства гълташе, все едно са сокчета и бонбони. Малкият обаче не мога да го накарам една лъжица Панадол да изпие. Дано не ми боледува скоро, че направо и аз ще бъда в твоята ситуация Praynig

# 11
  • Варна
  • Мнения: 6 848
...Само, че представа си нямам какво ще стане ако малкото ти съкровище реши, че няма лошо да полежи и в болницата newsm78 Grinning
Бени, много си права да знаеш. Тя лежа в болница преди няколко месеца и много й хареса, така че и това няма да помогне Cry.
Всъщност проблемът при нея май не е само за лекарствата - това е само дето се вика върха на айсберга. Станала е ужасна напоследък.  Преди малко говорих  със свекърва ми. Жената се оплака, че им отговаряла, налитала да ги удря, отказала да излезе на разходка Sad и изтощена заспала в 11.30 ч. /поне да си отдъхнат хората/. Лошото е, че тя няма страх от нищо /нито бой, нито наказания/ и смята, че е центъра на Вселената за което май съм виновна аз - то не са разходки, забавления, срещи с приятелчета, подаръчета и ужасно много персонално внимание... Просто трябва да разбере, че желанията й не винаги могат да се изпълняват, че и другите са хора като нея и не са й длъжни за нищо и че освен забавления, има и задължения.
Много ви благодаря за отговорите - някак ми е утешително да знам, че не сме голямото изключине, а има и други дечковци, които се съпротивляват с всички сили на лекарствата Simple Smile.

Да ти кажа, плаша се че и у нас нещата вървят към вашето положение. Само че аз не искам да чета нито 'Изкуството да бъдеш родител' нито  разни позитивни възпитания...щото от там/и не само/ го докарах до това лигаво състояние.
Да не ти описвам ама смятай до къде съм я докарала...да и кажа да върви да си събира багажа и да си търси майка на която ще и харесва дъщеря и да не слуша за пет пари!!! ooooh! И като ми отговори с няма и не искам един път я хванах и я извлякох пред входната врата....бе не ща да разправям. Ама вече усеща кога става напечено. Не те съветвам да правиш подобни неща, само ти казвам че има и по зле/майки  Tired/

# 12
  • София
  • Мнения: 7 242
Flash, не си по-зле Grinning Това с извличането пред входната врата и аз съм го правила. А може и да си права за книгите - точно в това ме обвинява баща й - че много чета и съответно се опитвам да прилагам наученото. Според него на децата не трябва да се обръща много внимание и да се гледат по-спартански.
При нас проблема е май в прекаленното обръщане на внимание - имаме две двойки баби и дядовци и често им я даваме. Нали се сещате как Цветелинка си разиграва коня там като единствена внучка. Когато пък си е в къщи се чувствам задължена да и обръщам внимание, защото времето, което прекарваме заедно не е много и така....оказва се, че винаги има някой с нея, който е изцяло на нейно разположение.
Галче, хич не ти е крайна идеята - в отчаянието си и за това си помислих /не само като наказателно средство, а и защото от непознати има някакъв респект/, но нали съм на работа, а бабите не могат да я накарат дори и в парка да отиде, ако няма желание...

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
И ние го имахме този проблем с Марти. Но страхът от инжекциите свърши работа, поставих го пред варианта - инжекции или сироп. Като видя как се дере едно дете в манипулационната и побърза да мине на вариант сироп. А за капките ве ми се говори. Това със стискането в ръката не вършеше работа, много е силен и се измъкваше, но хванах друг новер - сядам на леглото, слагам го по гръб с глава м/у краката ми и ръцете му са под моите крака. Няма мърдане, още повече, че няколко пъти трябваше да слагаме и капки в очите за конюнктивит, а там всяко мърдане може да е фатално. Явно се чувстваше много безпомощен в тази ситуация, защото след няколко такива момента и започна сам да ляга и да стои мирно, без да го стискам.
За лошото държание ми помогна страшно много мълчанието. Като започнеше да се държи така, защото и той е голям лигльо, просто му казвах, че съм му сърдита и спирах да му говоря. И то с часове, а ако се наложи и повече от ден, държах се така все едно не съществува. Оказа чудно въздействие, след това само заплахата, че ще му се расърдя отново помагаше. Разбира се, не позволявах на никой да го глези в този момент, защото ефектът ще е нулев. Само мога да те успокоя, че с времето се очовечват. Сега марти е почти на 6 и много лесно се общува с него. Laughing Laughing Laughing

# 14
  • Мнения: 5 468
А не можеш ли да й сложиш капките в някаква чаша с натурален сок и да си ги изпие, без да разбере за това?

Общи условия

Активация на акаунт