Едвали ще успея с няколко изречения да представя проблема, но ще се опитам да споделя поне 
! Ходим на ясла от 3 месеца, разбира се не сме редовни заради честите боледувания! Адаптира се сравнително добре, неочаквах, защото беше адски привързан към мен и баща си. По-ревлив си е от бебе още, искаше постоянно внимание и да го носим на ръце, което продължава и до днес, е без носенето . От няколко седмици, въпреки че му отдаваме доста от свободното си време, той мрънка доста. Стигна се до там, че дори да направиш това, което е искал той пак се тръшка и реве. И му обясняваме и говорим и сме го наказвали и сме му крещяли и сме го галили, ефект никакъв, по-зле става. С баща му сме много изтощени психически от него. Имаме и 2-месечно бебе, от което сигурно баткото ревнува, въпреки че се стараем да обръщаме повечето внимание на големия, за да не се травмира, добре че бебето позволява-по-кротка е. Общо взето вниманието сме го насочили изцяло към по-голямото си дете, за да се адаптира уж по-лесно в яслата, да е по-сигурен уж, да не ревнува от бебето, но ето че в замяна детето е нервно И СЯКАШ ВЕЧНО МРЪНКАЩО 
, щом прекрачи прага на дома ни се започва още от вратата с реването за всяко нещо-събуване на обувки, миене на ръце, събличане и каквото се сетиш...ако някой е минал по подобен път и се е сблъскал с вечното мрънкащо дете, нека даде съвет, вече незная какво да правя, опитвам и т.н, много съм изтощена. Само да допълня, че не го чувствам като глезено дете, не от материална гледна точка. Явно не е и добре да прекарваме толкова време с него и да му обръщаме толкова внимание..незнам,но пък от една страна той е по цял ден на ясла и след това е нормално даже задължително да се занимаваме с него. Интересното е, че в наше отсъствие не се държи така, в яслата незнам как е, но лелките със сигурност щяха да ми надуят главата, ако плаче и там.Може пък и да е някакъв стрес от самата ясла. И преди яслата имаше склонност към тръшкане, но не с такива размери 
Иначе е будно дете, проговори бързо, храни се добре...ноооо какво е това вечно недоволство 
! Ходим на ясла от 3 месеца, разбира се не сме редовни заради честите боледувания! Адаптира се сравнително добре, неочаквах, защото беше адски привързан към мен и баща си. По-ревлив си е от бебе още, искаше постоянно внимание и да го носим на ръце, което продължава и до днес, е без носенето . От няколко седмици, въпреки че му отдаваме доста от свободното си време, той мрънка доста. Стигна се до там, че дори да направиш това, което е искал той пак се тръшка и реве. И му обясняваме и говорим и сме го наказвали и сме му крещяли и сме го галили, ефект никакъв, по-зле става. С баща му сме много изтощени психически от него. Имаме и 2-месечно бебе, от което сигурно баткото ревнува, въпреки че се стараем да обръщаме повечето внимание на големия, за да не се травмира, добре че бебето позволява-по-кротка е. Общо взето вниманието сме го насочили изцяло към по-голямото си дете, за да се адаптира уж по-лесно в яслата, да е по-сигурен уж, да не ревнува от бебето, но ето че в замяна детето е нервно И СЯКАШ ВЕЧНО МРЪНКАЩО , щом прекрачи прага на дома ни се започва още от вратата с реването за всяко нещо-събуване на обувки, миене на ръце, събличане и каквото се сетиш...ако някой е минал по подобен път и се е сблъскал с вечното мрънкащо дете, нека даде съвет, вече незная какво да правя, опитвам и т.н, много съм изтощена. Само да допълня, че не го чувствам като глезено дете, не от материална гледна точка. Явно не е и добре да прекарваме толкова време с него и да му обръщаме толкова внимание..незнам,но пък от една страна той е по цял ден на ясла и след това е нормално даже задължително да се занимаваме с него. Интересното е, че в наше отсъствие не се държи така, в яслата незнам как е, но лелките със сигурност щяха да ми надуят главата, ако плаче и там.Може пък и да е някакъв стрес от самата ясла. И преди яслата имаше склонност към тръшкане, но не с такива размери Иначе е будно дете, проговори бързо, храни се добре...ноооо какво е това вечно недоволство 
