Влудяващи периоди

На мен пък ми е трудно да разгранича нещата на периоди....Откакто са се родили,имам чувството,че са ме пуснали на 1200 оборота центрофуга - въртя се и няма спиране  ....
Все пак като се обърна назад, най-трудния период бяха първите три месеца.А за най-влудяващ такъв категорично водещи са нощите (не само през тези месеци).Ние не сме от най-спящите бебета.Първо коликите,после зъбите - бяха си направили чуден режим двамата - тъкмо единия се кротне и почва другия .....много точно си спазваха графика......Имало е моменти,като се събудим към 2-3 часа и си осъмваме....На няколко пъти бях на прага на нервна криза .Аз въобще не издържам на безсъние,а и не случайно са го използвали като мъчение в затворите и при разпити....

Здравейте мами!
Моите близнаци са на 2 години и три месеца и колкото повече порасват все по-трудно  става.
Започвам да си мисля,че някъде аз бъркам.Във много моменти се чувствам безсилна да ги контролирам.Имам и по-голям син и със сигурност мога да кажа не съм се чувствала така.
До една година положението беше под контрол.Сега  е абсурдно например да изляза навън сама с тях.Ежедневно се случва,когато ги оставя да ядат да са бръкнали в купичките си и да са се намазали от главата до петите.Или да идем на ресторант или където и да е с баща им.Няма сядане.Единя тича след тях,другия консумира,след това сменяме ролите.
Очаквам мамите на по-големите близнаци да дадат съвет Докога така?Колкото и да съм търпелива и да им повтарям това не е добре,по-добре направи еди как си.Не и не.Лягат на земята ритат с крака и после пак  правят товя което са си намислили.
Ще ви чета с интерес.Явно не съм сама

  като чета и ми идва да се гръмна, а още не сме влязли в джаза!

На вън сама,не излизам,освен до кухнята,стоят в количката.Следобед,като си дойде някой от работа(баба,тати) и излизаме навън.Долу-горе са послушни,но винаги ходят в различни посоки и пада голямо обикаляне,после ми тупкат краката.Влудяващо е когато са в къщи и постоянно трябва да съм след тях-качват се по дивана и леглата,постоянно ги свалям,защото не гледат как слизат,често се карат и дърпат за играчки,трябва да ги усмирявам,посягат си и се хапят , влизат в банята,където се мокрят,пипат пералнята и др.непозволени неща.Общо взето се побърквам да се въртя след тях,не мога да и в една стая да ги затворя,че вече отварят и вратите С две думи лудницата е пълна.
А, Orchestra направо ме отчая,все си мисля,че като започнат да разбират повече нещата ще станат по-добре
Иначе като бебета отказаха сами рано нощното хранене,спяха си по цяла нощ,колики нямаха и зъбите особено на Ради не разбрах кога излязоха,Дари имаше период на рев заради зъбоникнене.

И аз си мислех, че като порастнат ще бъде по-лесно, но уви съм се лъгала.Ние сме почти на 4 г., но сме много палави.Навън е много трудно като излизам сама с тях.Всеки си ходи накъдето иска, тичат,падат.Иначе в градината казват ,че са много послушни, но като си дойдат у дома става нещо страшно.Карат се за играчки, дразнят се,пълна лудница.

Денонощните кърмения първите няколко месеца. Мислех си, че няма живот след раждането на децата  Безсънните нощи. После, когато проходиха не можех да излизам сама без помощ няколко месеца. После събрах кураж, пък и те укрепнаха и се усетиха да стоят близо до мен. Сега се боря с различните им настроения, капризи и мнения, с постоянното "искам", "виж", "дай", чуй", "защо", "какво", и т.н.
Може и парадоксално да звучи, но най-най-трудния, мъчителен и влудяващ момент с децата ми беше без децата ми. Когато бяха в болница, в кувьози, а аз отвън потъвах бавно след всеки един ден, в който падаха на тегло и състоянието им не се подобряваше.
От там насетене нищо не може да ме изплаши 
Има една приказка "малки деца, малки ядове", предстои да видим дали е вярна

Мдаааа, всичко изброено дотук си го имам в къщи и навън разбира се. Сама с тях излизам много рядко, само някъде наблизо( до площадката на съседния блок) и винаги след това се проклинам за смелостта си и се заричам никога вече да не го правя. Но ако трябва да бъда откровена най-кошмарни ми бяха първите 7-8 месеца.Бррррр, просто не искам да си спомням за този период.Изпадах буквално в ужас, ако трябваше да остана сама с тях в къщи без помощник.Никога не съм се чувствала толкова безпомощна, колкото тогава.Но.....както каза Ronya ....предстои да видим другите ядове 

Включвам се и аз в тази тема с успокоението, че не сме само у дома така! Нашите близнаци са на 2г. и 3м. и според баща им ние сме най-луди, но добре, че не е така! Мога да окажа пълно съчувствие на всички Ви! Аз също не мога да изляза сама с тях - абсурд!!! Много са диви и палави и за момент просто не можеш да видиш нито един от двамата на едно и също място. Винаги излизам с придружител (майка ми или баща им), но в крайна сметка аз все съм на смяна  Понякога имам чувството, че тези периоди край нямат! При нас първо бяха колики - ужасни, после обаче настана истинският кошмар с растежа на зъбите (продължава и до днес), добре обаче, че останаха малко още, но незнам какво пък ще дойде!
Но в крайна сметка най-важното е децата да растат здрави и щастливи!
Пожелавам го на всички!

Ей,ще взема да я покажа тази тема на нашия татко,защото той не ми вярва,че не са ни децата глезени,а просто са близнаци и просто няма измъкване от това.
Просто когато са заедно ужаса е пълен - дърпат се все за едно и също нещо,гонят се,тръшкат се ако не стане на тяхната,бият се ,скубят се и т.н. Всички екстри Най-хубавото е,когато сме навън и двамата ревнат да ги нося. Но определено сега ми е къде къде по-лесно отколкото в началото.Изобщо не исакм да се сещам за първите 6 месеца,защото настръхвам.Аз също изпадах в ужас,когато трябваше да остана сама с тях,особено нощем.Но вече се оправяме сами,излизаме си и то не с количка,а с две колелета за бутане,защото само в тях седят. Единственото е,че не можем да ходим много на далеко,но като ги заведа в пясъка сядат и си играят и са много кротки.Още не ги е хванал беса да тичат насам натам,а и са бавни засега После ще му мисля. Сега пък им е харесало да се катерят на пързалката,а тази която  е там е много висока и не е за малки деца и само се чудя кога някой ще тупне.Но като цяло цаката му е да не се вманиачаваме много -че ще се изцапат,че ще паднат(е,не от високо де) .Че то това с храненето и цапането от глава до пети е ежедневие при нас и то по някоолко пъти на ден.Те вече не ми дават да ги храня,искат сами или нищо не хапват от мен.Така че съм им дала пълна свобода.След което минавам с гъбата и парцала и  в повечето случаи  се преобличаме основно Но поне вече започват да овладяват по-добре боравенето с прибори и има по-малко поражения. А за ходенето навсякъде изобщо никога не съм ги спирала -катерят се по леглата,по столовете,само на масата не им давам,защото е по-високо,падат,стават и продължават. Пералнята я отварят и затварят по сто пъти,за шкафовете да не говорим,но съм забеляза и друго - вече губят интерес .Преди връзвах дръжките на гардероба като ми писнеше да прибирам дрехите и те след мен да ги вадят,но вече много рядко се сещат за него и като им кажа да не пипат просто се махат от там. Същото е и с другите неща.То май вярно забраненто най-сладко,заото и в шкафовете вече не ми ровят,а преди вадеха всички тенджери навън. Така че давайте го по-ларж.Просто махнете доколкото е възможно опасните предмети и обезопасете тези,които не можете да махнете и оставете децата да изучават света То без инциденти и без мръсотия не може.Е ,и на мен ми прекипява почти всеки ден,като се оцапат след поредното преобличане или обърнат яденето на земята,но няма начин. Аз пък никак не одобрявам метода на възпитание тип саксийно цвете.Имам едни познати,на които децата винаги са чистички,не мърдат от количката,освен ако някой не ги държи за ръка,не им дават да ядат нещо,с което ще се изцапат,изобщо ужас. Е,сигурно и аз съм ужас за тях Хора всякакви.
На мен ми е интересно само като започнат да тичат вече как ще се оправям Освен на каишки Но все пак не мисля,че ще дойде момент,когато ще си пожелая да са пак бебета.Само това не

Джина, аз въобще не се притеснявам от това дали са чисти или не. Нали аз си зная, че като излизаме сме били с изпрани дрешки, пък какво от това, че се  прибираме черни и с дупки по чорапогашниците. Миналата седмица, майка дойде след работа при мен на пързалките и после ми вика: "Олее, това дете до мен като го гледам какво чистичко беше, ме хвана срам". Мен въобще пък не ме е срам. Те майките ми се чудят на акъла как излизам сама с двете и въпреки че не ме познават дават по някое рамо ако се наложи.

Здравейте!Близнаците са ми на 1год и почти 6мес,а батко им на 3год.Докато бяха бебета ми беше супер лесно,но сега вече се замислям за почивка на 4км...И тримата са много палави-големия се бие със средния,най-малкия се тръшка за почти всичко и т.н.Това толкова не ме притеснява,трудно ми е да излизам с тях.През деня съм сама,изкарвам ги за по час-два,засега седят в количките и ядат зрънчо,тичам само след големия,че той като се засили с рогата напред....След месец-два може би няма да мога да излизам сама-те не се заиграват и за 5мин,всеки тича на различни посоки.......Знаете как е.Засега барикадирам едната стая,седят там и си играят-кухнята е мойто скривалище и все още не ги пускам там.

като чета написаното от теб, имам чувството, че сме един и същ човек, абсолютно, даже досущ същото е и вкъщи - и с близнаците и с баща им. Той също е на мнение, че у дома е най-зле

Известно време бяхме в чужбина и не съм ви чела, а сега влизам и какво да видя - Весито пуснала много забавна  темичка! И аз, като близнашка майка с малко повечко стаж, реших да напиша нашите влудяващи периоди, като ще се постарая да не отчайвам тези от вас, които се надяват, че като пораснат децата ще стане по-лесно
Първи влудяващ период - бебешкия - много рев, безсънни нощи, непрекъсната въртележка от хранене, приспиване и т.н., ужасна физическа умора.
Втори влудяващ период - 1,5-2,5 год. - нито миг стоене на едно и също място, бягане в различни посоки, катерене по безумни височини, непрестанни караници и бой за играчки и др. съкровища  и моя постоянен страх да излизам сама навън и невъзможност да свърша каквато и да е домакинска работа.
Трети влудяващ период - детската градина. Много рев и номера, докато свикнат да ходят, а после - госпожите супер доволни от тях, а вечер - цялата енергия и стоене мирно в градината избиваше в безумно лудеене вкъщи и много нервничене и караници между тях.
Четвърти влудяващ период - първи клас. Борба да се наложат, борба да се докажат, рев и караници кой е по-по най... докато си "разпределят територията", намерят приятелки и си създадат режим.
Сега - временно спокойствие, вероятно затишие пред буря, пред следващия влудяващ период - пубертета, нали казват, че момичетата влизали в пубертета вече около 9 год., така че в момента се наслаждаваме на нашите все още диви и бясни, но все пак значително по-послушни момичета.