Здравейте!
Въпросът ми е провокиран от една реклама по телевизията. Много пъти съм я гледала, но не съм обръщала внимание, защото е за продукт към който нямам интерес. Става въпрос за рекламата за наколенките на доктор Ливайн. В един от вариантите някакъв чичко обяснява ползата и т. н. Вчера се заслушах и ето какво ми направи впечатление: Някъде накрая въпросния чичка казва "Наколенката ми е като втора жена. Първата е да ме пере и да ми готви, втората да ми поддържа коляното"
Наистина ли в съзнанието на българския мъж съпругата е готвачка и перачка? В това ли се превръщаме след няко години семеен живот? При вас как е - разпределяте ли си задълженията в къщи или те са само ваша отговорност?
Омъжена съм от 17 години и напоследък често си задавам тези въпроси, защото моят съпруг лека - полека започна все по - малко да се включва в домакинството, докато накрая съвсем престана. Аз се справям, но ми тежи този балкански манталитет на нашите мъже. И не се ли корени всичко във възпитанието, от най - ранна възраст. Децата инстинктивно копират поведението на родителите си и го пренасят и в своя живот. Не е ли време за промяна?
Въпросът ми е провокиран от една реклама по телевизията. Много пъти съм я гледала, но не съм обръщала внимание, защото е за продукт към който нямам интерес. Става въпрос за рекламата за наколенките на доктор Ливайн. В един от вариантите някакъв чичко обяснява ползата и т. н. Вчера се заслушах и ето какво ми направи впечатление: Някъде накрая въпросния чичка казва "Наколенката ми е като втора жена. Първата е да ме пере и да ми готви, втората да ми поддържа коляното"
Наистина ли в съзнанието на българския мъж съпругата е готвачка и перачка? В това ли се превръщаме след няко години семеен живот? При вас как е - разпределяте ли си задълженията в къщи или те са само ваша отговорност?
Омъжена съм от 17 години и напоследък често си задавам тези въпроси, защото моят съпруг лека - полека започна все по - малко да се включва в домакинството, докато накрая съвсем престана. Аз се справям, но ми тежи този балкански манталитет на нашите мъже. И не се ли корени всичко във възпитанието, от най - ранна възраст. Децата инстинктивно копират поведението на родителите си и го пренасят и в своя живот. Не е ли време за промяна?
Познавам доста жени които постоянно слугуват в къщи и въобще не им пречи това просто така са си свикнали НО ПОЗНАВАИМ И ТАКИВА КОИТО НИКОГА НЕ БИХА ПРИЕЛИ ТАЗИ РОЛЯ и не позволяват да ги третират като слугини 
и не мисля че някога нещата ще се променят колкото и да ми се иска да не е така 
.Но пак всичко си опира до човека,на много мои приятелки мъжете не ги считат за слугини в къщи инямат нищо против да свършат нещо и в къщи,а не да си използват целият ентусиазъм само в работата.Така,че не може да се обобщят всички мъже като тартори.
Аз съм от тези на които мъжете помагат вкъщи. Помага, когато го помоля, без да мърмори 
И аз имам една приятелка, която с ръка на сърцето мога кажа, че не си мълчи и знае как да си гледа мъжлето и си е извоювала излизането с приятелки, но нейният чака всичко тя да свърши, докато той се почесва 
Много е вярно, че преди мама е слугувала, а сега тази"чест" се дава на жената. Ама и моя си хвърля дрехи и чорапи където падне, преди виках, мърморих, файда нема... и вече не викам, просто не се нервя и му прибирам нещата. Но както казах, помага ми... и ще помага, щото... 
Но за мен една жена трябва да си върти домакинството и да намира време и за себе си, това вече си зависи от нас самите. Какво по-хубаво, след като сме си оправили къщата да пийнем едно питие с приятелки и да пооплюем мъжете си 
Разпускам тогава и се прибирам свежа и усмихната у дома. 
