"Лекари",причинили смърт на деца,поради некомпетентност и невнимание!

  • 287 572
  • 500
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 273
Саанита,много ми е мьчно за вас,искам да ви дам надежда ,но немога. Hug Hug Hug

# 481
  • Мнения: 0
                                                                                                         


                                                                                     


                                                                                                               
                                                                           
                                                                     
                                                                                                   


Здравейте.историята ми е доста дълга,и аз сам доста объркана но ще се постарая да ви опиша случилото се така,че да ме разберете.Видео нямам поради простата причина,че нещата се случваха с мен и не ми позволяваха дори GSM да ползвам.И така става въпрос за Яамболската държавна болница.Бях бременна с първото ми дете.Термина ми беше определен за 15.03.2014г.на 09.03.2014г.през нощта в 23:50ч. нещо ми примокри.Отидох да видя какво става оказа се,че ми изтичат водите.Нямах нито болки нито контракции и затова не извикахме линейка а мажа ми ме закара с нашата кола.Минахме през спешно и като ме видяха как сам мокра ми дадоха два листа.Попитаха ме дали мога да вървя или да ме закарат до АГ отделението.Аз казах,че сам добре и тръгнахме с мажа ми.Отидохме пред АГ позвънихме на звънеца и след малко ни отвори една санитарка.Взе двата листа и каза да влезем.Заключи вратата и каза да изчакаме малко.Качи се с асансьора не знам на кои етаж и след малко се Върна.Отново трябваше да чакаме малко да дойде лекаря.След около 5 мин.дойде д-р Матеев.Подут от сан.Познавам го таи като преди това лежах в същата тази болница за задържане.И така каза ми да се съблека за преглед.Направих го,а през това време той се опитваше да намери картата за бременност като се звереше,че това не е карта а някакви си рутинни прегледи.Отговорих,че това е всичко което ми е дала наблюдаващата лекарка.Накрая картата я намери санитарката и му я даде.След което такъв преглед ми се направи,имах чувството,че се опитва да изкара детето.Накара ме не да викам а да вия от болка без да имам контракции и напъни.След което ми заяви,че аз няма да раждам.Имала сам само 1 см.разкритие ,но щял да ме вземе само защото наистина имало изтичане на води.Отново трябваше да чакам.Той се махна и след около 5 мин.пристигна една акушерка.От там тя започна да се зъби в 01:40ч.благополучно ме качиха в пред родилно.Направиха ми разни проби за алергия,сложиха ми абукат,взеха ми кръв,направиха запис на тоновете на детето,казаха ми дори и вода да не пия и до там бях.Вече идваха при мен само ако има и друга за тонове.И като слушат техните слушаха и моите.На сутринта д-р Матеев като се наспа ме извика пак за преглед.Прегледа мина по същия начин.Каза ми,че имам 4см.разкритие и ме прати пак в стаята.След около 15 мин..дойде д-р Рибаров и тои ме извика за преглед които вече беше по-нормален въпреки,че мен ме облеше от предните два прегледа.Тои ми каза,че имам 2 см.разкритие и пак ме пратиха в стаята.Малко по-късно доведоха една ромка.Сложиха я на леглото срещу вратата а аз бях зад вратата.чуха нейните тонове чуха и моите и ми казаха да звънна на мажа ми,че нямало да раждам днес да не стоял пред вратата.По това време се появи и д-р Долапчиев.Ако не го знаеш,че е лекар няма как да разбереш.Разхожда се по неговите си дрехи с една малка черна чантичка през рамо.Влезе в стаята попита рамката цитирам
  -Донче как си?
Тя отговори,че е добре и той излезе от стаята,като към мен дори и не погледна.Това се повтори няколко пати след което дойде акушерката постави на Дончито една инжекция и излезе.След около два часа Дончето беше с силни контракции и напъни но всички бяха в кафедйииницата и тя взе да мрънка защото отиде на вратата и ги пита няма ли някои да дойде да я види и да и помогне а те и отговориха да чака още малко.И тя като се върна в стаята започна да нарежда затова ли бил дал мажа и пари на Мантарева.той ги бил дал уш да и обърнат внимание а те не и обръщали и така около 10 мин.След което я извикаха и след около 15-20 мин.Дончето роди сина си Мишо.След като роди тя при мен дойде акушерката и ми изстиска нещо в абуката.Попитах какво е това,сопнато ми се отговори антибиотик да не се получи инфекция при бебето и излезе.Това става на 10.03.2014г.през деня.Късен следобед дойде д-р Славеиков и ми каза,че сестра ми и мажа и били говорили с него и той им обяснил,че най-лесно било да се режи,но по-добре било да се изчака.Разреши да хапна нещо но малко и да пия малко вода таи като и тази вечер нямаше да раждам.За нощна смяна дойде д-р Мантарева.И тя ми каза,че и тази вечер няма да раждам да кажа на мажа си да не стои пред вратата.И така до сутринта.Като аз още с влизането в болницата им казах,че пих магнерич 500 до 04.03.2014г и др Антонова ме предупреди,че може да тръгна да раждам без контракции.Сутринта д-р Мантарева ме прегледа и каза да ми сключат система.Каква не знам защото пред мен само това се каза.Това става вече на 11.03.2014г.включиха ми я някъде кам 07:30,8:00ч.Изтече накъде около пръст и започнаха да ме питат имам ли контракции и напъни,но аз все нямах.Дойдоха д-р Рибаров и д-р Дулапчиев.Д-р Рибаров ме извика пак на преглед но нищо не ми каза.Каза на акушерката да направи запис на тоновете на бебето.Тя дойде припаса ме с коланите и ми каза няма да мърдаш.Аз не мърдах но детето ми все още мърдаше.Примърда и се изгубиха тоновете.По едно време акушерката се сети да дойде и ми се развика защо сам била мърдала.Нищо не сме правели намести пак коланите направи запис и мрънкайки,че това е най-дългия запис които е правила излезе от стаята.Като искам да подчертая,че са ми правени само тези два записа.Единия при постъпването ми и този дългия.И така кам 10ч. идват анестезиолозите а при мен бяха довели една за секцио която лижа в чаршафите на Дончето таи като чаршафи не се смениха след нито една от тия където бяха в стаята.И кам 10 и нещо часа врязаха да правят секциото.Мен точно тогава ме хванаха много силни болки и напъни от веднаж.Нямаше никои които да дойде да ме види.По едно време дойде санитарката и ми вика по-тихо де.Много викаш.Не можех да стоя нито права нито легнала.Като свършиха секциото вече нямам и идея колко е бил часа дойде акушерката и ми каза да легна да чуе тоновете.Колкото и да ме облеше легнах и тя започна да търси тонове които аз така и не чух.Друг пат ги слушаше ниско долу в ляво а тоя пат по целя ми корем не се чуха,и ми каза бързо да отида доктора да ме види защото тоновите започнали да заглъхват.Отидох легнах на масата и д-р Рибаров каза че детето е тръгнало главата се виждала.Казаха ми при контракция да напъвам.Напъвах,по едно време доктора каза на акушерката да си смени ръкавицата,че се е скъсала.Тя отговори няма време,губим ценно време а и тя е много тясна и бебето не може да излезе.Тогава доктора изчака пак да имам контракция и ме натисна по корема като преди това ме бодваха няколко пати с игла и казаха,че ми слагат месна упойка.След като ме натисна детето излезе.Тои каза покажете и има си момиченце.Показаха ми я цялата беше синя и като я извадиха едва измече като коти.Теглиха я,мериха я,питаха ме как ще се казва и я отнесяха.Беше 2500 кг.49 см.и се роди в 11:45ч.на 11.03.2014г.Като тръгна доктора да вади плацентата бликна доста кръв.Опръска доктора,акушерката и моите крака целите бяха в кръв.А доктора каза:- Какво беше това чудо.Аз за толкова години такова нещо не сам виждал.След което каза да ме преместят от тая маса и излезе.преместването ми беше стани,върви полека да не паднеш.Качи се по тая стълбичка ама полека и легни.След което вече се появи д-р Дулапчиев.Той се зае да ме шие.Няколко пати измърмори цитирам
 -Аз тръгнах църква да правя,а то храм излезе.
След което ме попита от каде сам.Аз му отговорих от Тамарино.А той цитирам.
  -А вие по селата правите хубави суджуци,луканки.После звънни на мажа си и му кажи утре да дойде да целува ръцете на диктора дето те изроди и му кажиж хубаво да си помисли какво ще сложи в торбата.Заши ме и ме остави да лежа,но каза на санитарката да ми даде GSM-a.да звънна на близките си,че всичко е на ред.и с мен и с детето и ми припомни да не забравя да кажа на мажа ми.След час и половина дойдоха санитарката и акушерката с един инвалиден стол и ми казаха да ставам.Станах седнах на стола трупнаха ми всичкия ми багаж отгоре ми защото санитарката каза,че вече я болели ръцете от багажи без ръце останала и ме качиха на третия етаж в родилно.Аз постоянно питах за детето ми къде е,как е,но никои не ми отговаряше.Всеки носи документи подпиши тук подпиши там но за детето устните им бяха зашити.И някъде към 15 и нещо часа доведоха мажа ми при мен в стаята.Сложиха ме сама в стая.Доведе го една санитарка уш да ме видел,а той миля бил натоварен с тежката задача да ми каже,че детето не е добре.Оставиха го при мен 10-тина мин.и го изкараха.След това ме извикаха да я видя.Беше сложена в ковиоз.На гърдичките и имаше три кабела залепени,в нослето и маркуч и през него и подаваха кислород ръчно.Изкараха ме на бързо и ми казаха,че са се убедили в Ст.Загора и чакат да дойде лекар от там.Казаха ми да си отивам в стаята но аз седнах в коридора отстрани вратата на неонатологя на един диван и стоях там.По едно време една каква беше не знам ми извика мамче ела малко.Отидох вкараха ме пак при детето вече тия трите кабела ги нямаше а имаше два маркуча забити в нея от двете и страни между ребърцата и.Дойде и доктора от Ст.Загора.Казаха,че бил доцент.Човека ме изкара от стаята и ми каза
  -Аз сега я взимам но състоянието и е критично.Нищо не мога да гарантирам и обещавам.Дори не знам дали ще стигнем до Ст.Загора.
Аз си замълчах а и какво можех да кажа.Човека каза да ми дадат телефоните му и да му звънна след 2ч.да ми каже как е минало транспортирането.Каза им да я приготвят за тръгване а мен ме прати в стаята.Аз обаче вече не знаех нито каде се намирам нито какво правя и слязах доло до вратата.Там бяха мажа ми и сестра ми аз отвътре те отвън.Казах им какво ми е казал докторат и в това време той слезе с детето.Докато чакаше да му отключат я видях още веднаж макар за кратко и за последен пат жива.Линейката чакаше пред вратата качи я,сложи я в една кутия не знам може и ковиоз да беше.Извика мажа ми говориха нещо на бързо и линейката тръгна.Мен ме прибраха пак в маимунарника и ми казаха да се качвам в стаята си защото сам била прясна родилка и сам с отслабена имунна защита.И така линейката тръгна в 17ч.от Ямбол в 19ч.мажа ми ми звънна и каза,че транспортирането е минало без усложнения.А в 21ч.ми звънна и ми каза,че нашето сланчице е починало и,че след малко някаква докторка щяла да дойде да говори с мен.След около 20 мин.дойде дежурната на неонатологя и започна
 -Мажа ти звънна ли ти? Вече знаеш какво е станало.Тук нося една декларация да подпишеш,че се отказваш от трупа.
Направо ме заля с вряла вода.Помислих,че мажа ми така е казал.Веднага му звъннах но той каза аз нищо не сам казвал.Каквото ти решиш това ще е.Аз отказах да подпиша.Увещава ме до кам 00:00ч.че съм се обременявала излишно и психически и финансово.Но аз категорично отказвах да подпиша.И сутринта в 06:00ч.пак пристигна с документите да ме пита дали не сам размислила и дали няма да подпиша,като пак започна
  -Ти не си се грижила за това дете.Не си го гледал,.не си го милвала.За какво ти е? Да има да ходиш по гробищата.Излишно се обременяваш и психически и финансово.
Но аз пак бях категорична.Накрая ми каза като дойде мажа ми да и се обадя,че трябвало да подпише нещо и се махна.Като дойде мажа ми кам 08ч.обадих и се и слязох доло до вратата.Тя пристигна пак с всичките бумаги и започна да увещава него.Но той и каза,че аз решавам и щом аз не сам съгласна и той няма да подпише и тя се предаде.Тогава измъкна съобщението за новородено и му го даде да отиде в общината да попълни някаква молба и да му издадат акт за раждане.Тои отиде в общината.какво е правил там не знам.Аз през това време започнах да обикалям коридорите и да търся д-р Рибаров.Санитарките миеха и всяка ми казваше те сега са в не помня точно думата но като на заседание,приемат и издават смените.В последствие се оказа,че д-р Рибаров изобщо не е в болницата а на някакво дело.Шефа на болницата също,а в болницата бил само д-р Дулапчиев.Една много добра санитарка наистина е добра му звънна по GSM-а и му каза,че го търся и,че искам да ме изпише за да отида в Ст.Загора тъи като там очакваха мажа ми в 11ч.а той чрез тази женичка категорично отказа да ме изпише.Заяви,че ще си стоя клиничната пътека а ако си тръгна предварително ще плащам леглови дни.Но аз бях твърдо решена да си тръгна на каквато и да е цена.Качих се в стаята и започнах да се обличам.Дойде тази която отнесе детето след като го родих и ми вика:-Ти защо се обличаш? Отговорих и,че всички ми казват,че сам прясна родилка с отслабена имунна защита а и смятам да си ходя,и не само смятам ами сам твърдо решена.Тя ми заяви,че доктора бил категоричен и нямал да ме изпише след което ми каза да си взема багаж,че ме мести в друга стая.Аз и казах да не се хаби защото си тръгвам,но тя хайде рече тръгваи.Тръгнах свали ме на долния етаж в стаята където лежах за задържане и ме пита кое легло искам.Отговорих и,че нито едно от двете и вече не издържах.Избухнах и започнах да говоря каквото мисля без да се съобразявам.Казах и,че аз си тръгвам на всяка цена,дали те ще ме пуснат доброволно,дали през тераса ще скоча или ще събера всички телевизии пред болницата и така ще им напълня чантите,че да не могат да ги носят за мен няма значение.И тя тогава се обърна и ми вика

  -Ама ти защо така нападаш колегите?Те какво са виновни? Водите ти са изтекли на 09.03 а ти идваш чак на 10.03.
Ядосах се и вече крищеики и обясних,че датите може да са различни но от изтичането на водите ми до приемането ми в болницата са минали по-малко от два часа.А тя правейки се на учудена ми вика така ли.Още пред нея звъннах на мой познат и му казах да ми даде телефоните на телевизия няма значение коя,и тръгнах да слизам пак доло до вратата.Тази излезе преди да стигна аз до вратата.Но като се връщаше чу,че вече записвам телефони.Бързо се качи до горе,върна се и ми вика ела в стаята да разпишеш документите изписваме те.Отидох разписах всичко без декларацията за отказ.Питах колко му дължа на д-р Дулапчиев а тя ми вика ама ти не четеш ли.Точно сега разписваш,че си запозната,че здравната каса поема всичко и не дължиш нищо.А на листа за доброволно напускане я питах какво да напиша,че отивам да взема трупчето на детето което те умориха ли,а тя ми каза да изчакам ходи до някъде и като се върна ми каза доктора каза да напишеш,че напускаш по семейни причини.И така пуснаха ме да си ходя и тъкмо излизаме от Ямбол вече тръгваме за Ст.Загора и ми звънят на тук сме пропуснали да ти дадем един документ да се подпишеш ако може като се връщаш да минеш за епикризите,болничния и да подпишеш.Казах им добре и затворих.Отидохме в Ст.Загора макар и с закъснение.Там ни посрещна една млада лекарка и пак се започна с увещаването да се откажем от детето.По едно време се сети защо сме там и ни заведи да си я видим.Беше сложена в едно като стъклено съндачи и покрита с едно чаршавчи.Показа ни я съвсем за малко и пак я зави.Извика там на някаква и каза да я приготвят и да я изпратят за аутопсия.Пак разписвах един куп документи като през цялото време намилаше да не се обременяваме излишно.Като изнасяха детето на крачетата се виждаше някакъв найлон а иначе беше увита в чаршавчето с което беше покрита.Брат ми каза,че долу шофьора на линейката я е сложил на седалката до него си и е тръгнал.Както и да е.Разписах всичко без отказ дадоха ми епикризата на детето.а съобщението за смърт го даде на една от болницата и и каза да го занесе в кметството и там да каже,че детето има акт да раждане да си извадят ГЕН-то от базата данни.Казаха ни,че на другия ден може да отидем и вече да си я вземем.но и още нещо каза докторката което не спира да звучи в ушите ми макар да знам,че ако някои я попита ще отрече.каза

  -Живота на детето е зависел от два три часа просто някои не си е свършил работата,но грешката и вината не са при нас.
След което ние започнахме да задаваме въпроси от рода :-Добре в кои е вината?и.т.н.а тя ни каза
  -Добре дори и да има виновен и да знаете кои е какво ще го накажете ли? И последва не ми е работа да коментирам.
След което пак започна за отказа и ние си тръгнахме.На 13.03 отидохме взехме си детето отиваме до кметството за смъртен акт и пак пречка.Нямало ЕГН.Мажа ми носеше акта за раждане,аз чаках в колата записаха ЕГН-то но не разбирам защо не ни дадоха смъртен акт а препис извлечение от смъртен акт в което няма вписана причина за смърт.Както и да е.на 14.03.2014г беше погребението.На 17.03.2014г.подадохме молба да ни бъдат предоставени резултатите от аутопсията.На 07.04.2014г.получихме АУТОПСИОНЕН ПРОТОКОЛ.
Имам подаден сигнал до;
 Окръжна прокуратура Ямбол.
 Телевизия БТВ
 Българска асоциация за закрила на пациентите
 Инспектурат на министерство на здравеопазването
 Медицински одит
 Български лекарски съюз
 РЗИ-Ямбол и Бургас
 Министерство на здравеопазването

Но аз няма да спра до тук.Ще съзирам всички възможни инстанции и ще се боря за справедливост ако ще в просяк да се превърна.И ще се радвам ако успея да спася живота дори и само на едно бебе.Според мен не бива всеки да се спотайва и да си изживява мъката.А трябва да се борим срещу тази корупция и несправедливост.Защото Дончето като роди всички роми бяха вътре в родилна зала и мъжа и пак е дал пари само,че този път на д-р Дулапчиев.Тя сама ми каза.Горе в отделението дойде друга жена пак рамка която каза,че Дулапчиев е искал 40 лв от мажа и за да я приеми в болницата.Връщал я е гаврил се е докато не е излязла половината глава на детето и и той и рекъл поеми дълбоко въздух и се качвай на масата.A след като родила и казал,че мъжа и бил тарикати не занесъл парите.
И така ще ви бъда безкрайно благодарна ако и вие можете и опитате да направите нещо за да няма и други като нас.

П.П-В последствие разбрах и за още едно изказване на Дулапчиев.Kогато се обадих на мъжа ми,че сам родила и всичко е на ред както те ми казаха,той взел две кутии бонбони да почерпи за в момента.Една за акушерките и една за лекарите.Едната ми я донесоха при мен и ми казаха,че докторите казали,че бонбони не ядат .После обаче Дулапчиев застанал така,че сестра ми да го чуе и казал

-Какво ми ги носи тя бонбони не донесе нещо да намажем червото ами бонбони ми носи.Аз бонбони не ям.Аз сам диабетик.

това трябва да се спре
аз детето няма да си го върна каквото и да направя.но и няма да се спотайвам.Ще се боря за живота на някое друго бебе макар и да не знам чие.моля ви ако можете помогнете ми в тази моя борба.не ме оставяйте сама.

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ,ТЪРПЕНИЕ И РАЗБИРАНЕ



# 482
  • Пловдив
  • Мнения: 183
Оле неее.... миличка... съжалявам за загубата ти, но това което са направили тези некадърници е непростимо  #2gunfire  #2gunfire  #2gunfire

Надявам се да има правосъдие поне веднъж в нашата държава....

 Hug

# 483
  • Мнения: 0
i az na tova se nadiavam.

# 484
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Без думи и дъх останах докато четох...ужас! #Cussing out Hug

# 485
  • София
  • Мнения: 591
Цялата ни система трябва да се промени в България,в чужбина не само лекарите,даже ПОЖАРНИКАРИТЕ,имат опция-ако се научат и изкарат курс за първа помощ(вкл и за родилки)заплатата им е двойна и тройна-хората се стимулират да могат да оказват такава помощ,ако линейката е в задръстване.
Начина да се оправи това е първо като се търсят правата и второ-КАТО ИМА ВИСОКО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ЛЕКАРИТЕ.Представете си,че заплатата за лекар в спешното е 2500-3000 лева,вие доказвате че сте права,лекаря го гонят,защото много кадърни лекари чакат и са готови да работят.А сега какво-заради ниското заплащане,ако го изгонят няма кой да го замести и въпросния лекар ще остане там(не говоря за конкретния лекар,а по принцип).А като скорозавършил мога да кажа следното,което е лошо-сега вече се приемат хора да учат медицина с две тройки,а да не говорим,че заради липсата на лекари сега се приемат да учат медицина и стоматология хора,които не са кандидаствали,а са си платили да ги приемат...ако нещата продължават така,става страшно.
Четейки тези неща,си мисля,че най-правилно е да се заделят малко пари и да се роди детето в частна болница,където лекаря има интерес да задържи пациентите и да се държи добре.

# 486
  • Мнения: 73
Цялата ни система трябва да се промени в България,в чужбина не само лекарите,даже ПОЖАРНИКАРИТЕ,имат опция-ако се научат и изкарат курс за първа помощ(вкл и за родилки)заплатата им е двойна и тройна-хората се стимулират да могат да оказват такава помощ,ако линейката е в задръстване.
Начина да се оправи това е първо като се търсят правата и второ-КАТО ИМА ВИСОКО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ЛЕКАРИТЕ.Представете си,че заплатата за лекар в спешното е 2500-3000 лева,вие доказвате че сте права,лекаря го гонят,защото много кадърни лекари чакат и са готови да работят.А сега какво-заради ниското заплащане,ако го изгонят няма кой да го замести и въпросния лекар ще остане там(не говоря за конкретния лекар,а по принцип).А като скорозавършил мога да кажа следното,което е лошо-сега вече се приемат хора да учат медицина с две тройки,а да не говорим,че заради липсата на лекари сега се приемат да учат медицина и стоматология хора,които не са кандидаствали,а са си платили да ги приемат...ако нещата продължават така,става страшно.
Четейки тези неща,си мисля,че най-правилно е да се заделят малко пари и да се роди детето в частна болница,където лекаря има интерес да задържи пациентите и да се държи добре.






ЗДравей , аз раждаш в частна клиника и детето ми изчезна безследно , така че тук не става въпрос за заплащане , а за морал и съвест , колкото и пари да взимат пак ще са същите ,, Вълка кожата  си мени , но нрава никога .....

# 487
  • Мнения: 2 850
Теди, гледах те по Нова, много съжалявам за детето ти. Много. Не спирай борбата за справедливост. Някои лекари за пари са готови да си играят с живота. Бъди силна!!!

# 488
  • Мнения: 199
Ако някой съди един ливанец гинеколог - Мишел, няма да го нарека доктор, да ми пише, ще се присъединя! Ама едва ли ще получи подобаваща присъда.
Умори близнаците ми, а аз едва не умрях преди доста години. И това само защото вървях по здравна каса и не си платих. Караше ме под упойка още да подписвам документи и се държа грубо, много грубо.
За такива доживотен е малко!

# 489
  • Мнения: 5 525
Много съжалявам за всички родители загубили децата си. Не виждам какво общо има тук клипчето за спешна помощт, с грубото , арогантно и некомпетентно отношение на някои лекари. Не слагам всички под общ знаменател, но определено има такива, които не заслужават да бъдат наричани Лекар.

# 490
  • Мнения: 7
Здравейте, момичета, незнам дали моята история е за тук,но нека ви споделя . Доктора, който ми водеше женската консултация( уж много добър доктор) нито веднъж не ми беше измерил кръвното, нито ме теглеше нито чувате тоновете на бебето,нищо. Пускаше ми от време на време изследвания и ме гледаше на ехограф. Последните ми изследвания бяха в началото на декември миналата година бяха добри, но след 2-3 седмици аз започнах да се подувам и повръщам и му казах а той ми вика че от изследванията ставало ясно че нямам албумин.  И така до една събота в кято ме заболя главата и то много,чак не можех да спя, обадих му се да го питам какво да правя а той ми вика 'Ти можеш ли да леуваш по телефона', аз: "Не" и той "Еми и аз не мога" и ми затвори тел. На следващия ден отидохме до болницата и веднага ме приеха. Имала съм тежа форма на прееклампсия и се започна краят на моята бременност с фатален край за моята малка принцеса . Аз съм била с кръвно 190, с белтък 4+, с един отказа бъбрек, с подути дробове( не можех да дишам), и не можех да виждам от близо. Наложи се спешно секцио в 27 г.с. аз се спасих н не и моята малка Божидара.
Това е моята история дано не съм ви отекчила.

# 491
  • Мнения: 33
Чета историите ви и ми става тъжно и  мъчно. Аз нямам вяра на лекарите. Когато ми кажат диагноза или ми предпишат хапчета задължително ровя из нета или по книгите.
ЛЛ преди години замалко да ме подложи на операция за отстраняване на апендицит, а имах бъбречна криза и бях стигнала 39 кг.

Другата история е, че действително няма наказан лекар за убийство на дете от 1977 г. в Майчин дом и още гадовете се прикриват.
През 1977 г. майка ми ражда брат ми с множество увреждания на главата. Мъчението продължава над 24 часа. Лекарите през цялото време не и обръщат внимание, а тя е с кравоизлив на леглото. Карат и се, че и тече кръв по безценните им завивки. Друга жена ражда направо в предродилна зала. Когато вече започва раждането, брат ми излиза задушен от пъпната си връв. 15 мин го удрят докато започне да диша. Поема си въздух, но когато става на година и 5 месеца на родителите ми им съобщават, че не може да чува и говори. Майка ми също са щяли да я изпуснат. За мозъка и белия дроб се мълчи. Брат ми почина на 12 години след множество епилептични припадъци. Последните продължаваха по цяла нощ. Години ми трябваха да да го преодолея и още ми е трудно. Беше ме страх да родя. Преди година родих здраво бебче в Тина Киркова, с малко проблеми и тежко раждане. Но въпреки всичко успяха да ни запазят и двете.
На аутопсията във Варна, бяха казали на родителите ми, че е било страшно и само толкова без обяснения. Лекарите се пазят един друг.

# 492
  • Мнения: 4
Д-р Соколова практикуваща в 25 ДКЦ в София, която ме уверяваше, че сърдечния шум на детенцето ми за който ми казаха, когато лежахме на 4 месеца в Токуда с бронхиолит-  е  абсолютно нормален физиологичен шум, който не налага консултация с кардиолог, тя щяла да го следи и да ни каже, ако чуе нещо притеснително. Никога няма да си простя, че й се доверих и така погубих моето момченце. Защото шума изобщо не е бил нормален , а бил предизвикан от много рядка вродена сърдечна малформация. Благодарение на нея заведохме Пепи на кардиолог чак когато имаше сърдечна недостатъчност и шанса да остане жив вече беше минимален. Моя Пепи беше опериран в 3-та градска на 21.07.2014, лежа в детската реанимация близо месец, бори се мъжки, но на 14.08 сърчицето му спря. Диагнозата му е лечима оперативно, проблема беше, че е установена прекалено късно. Пепчо съжалявам много, че й се доверих и те обрекох, а тя как спи спокойно незнам.

Последна редакция: пн, 25 авг 2014, 20:39 от denitza81

# 493
  • Мнения: 40
Здравейте,

Преди 2 месеца загубихме бебето си 4 дни преди термина поради откровена лекарска грешка. Отговорните лекари са от СБАЛАГ "Майчин дом": д-р Ивет Райчева,  д-р Сузана Нашар и д-р Васил Димов.

Следях последните 2 месеца от бременността си в частния кабинет на д-р Иват Райчева на ул. Марица 10 в София. Тя щеше да е моят избор на екип. Д-р Райчева знаеше статуса ми - на 36 години и бременна след втора инвитро процедура. Терминът ми беше на 20.11.2015г. Десет дни преди термина тоновете на бебето бяха слаби, споделих с докорката, че вече не мърда много. Тя ме увери, че било нормално в девети месец, нямало много място... Повика ме чак след 6 дни - на 16.11.2015г. пак за мерене на тонове, този път в Майчин дом. Тоновете пак бяха много слаби, бебето не беше мърдало от 2 дни. Вместо да предприеме спешно раждане, Д-р Райчева ме изпрати у дома да си взема багажа и да се върна за приемане в болницата и следене на тоновете по 2 пъти на ден!! Така загубихме още 2 часа. Когато се върнах в болницата, нейната смяна беше свърила и тя беше тръгнала към частния си кабинет.

Посрещнаха ме  д-р Сузана Нашар и д-р Васил Димов, на които дадох същата информация - цяла седмица слаби тонове и немърдащо от 2 дни бебе. Те, вместо да ме заведат в родилна зала, ме каиха на етаж 5, където се следят проблемни бременностти и ме поставиха в манипулационната за измерване на тонове. Тоновете отново бяха слаби. В момента в който двамата лекари разбраха, че съм пациентка на д-р Ивет Райчева, изгубиха интерес към мен и ме оставиха сама в манипулационната за 40 мин., през които бебето умря. Чух последните 2 удара на сърчицето му.... Мъжът ми чакаше в коридора и докато намери медицински персонал, минаха още 5-10 мин. Накрая дойде една акушерка, която запояна усилено да търси липсващи тонове поне 10 мин. След още 5-10 мин. ме свали на етаж 3 в родилното, където се установи пълна липса на сърдечна дейност.

Последва най-големият кошмар, който може да се случи - раждане на мъртво бебе. Оказа се, че пъпната връв е усукана. А бебето можеше да бъде спасено в продължение на една седмица, но безхаберието и немарливостта на тримата лекари го убиха.

За мен д-р Ивет Райчева,  д-р Сузана Нашар и д-р Васил Димов са убийци, пълни непрофесионалисти и изцяло меркантилни.

Не искам да навлизам в подробности за това какво преживяваме в момента, как се лекуваме психически и какви са последствията за семействата ни, но е много тежко. Не правете грешката да се доверявате на тези трима лекари. В момента сме завели дело срещу тях, подали сме сигнал и в Българския лекарски съю зи се надяваме на справедливост.

Дано този поста помогне на повече хора и предотврати случването на такива трагедии.

Ако някой има въпроси, нека ми пише съобщение.

# 494
  • София
  • Мнения: 3 021
Abracar, изключително много съжалявам за загубата ви!  Hug Hug Hug
Тези хора заслужават повече да не практикуват като лекари!!!! #2gunfire #2gunfire #2gunfire

Общи условия

Активация на акаунт