В петък разбрах,че съм бременна.Имам момченце на 2г.6м. и имаше наистина един период в който си мислехме за второ дете...след време.Но този период отмина и вече бяхме решили категорично да нямаме друго дете.Сега съм ужасно объркана и уплашена...чувствам се в пълна безисходица.
... притесненията ми са
1. Смятам, че Дени (момченцето ми) е всичко,което някога съм искала.Дава ми всичко и нямам нужда от още едно дете.Не мога да обичам друго дете.Това е!Страхувам се че с бебето той ще остане на малко по-заден план,мъчно ми е за него и за мен самата,че няма да мога да му се радвам и да му обръщам всичкото внимание на което съм способна.
2.Страхувам се че още едно дете означава превъщането ми в домакиня и слугиня до края на живота ми.Точно Дени порастна и вече не е бебе,говорим си,разбира всичко,започна дори да ми помага и всичко е прекрасно....И сега айде пак отначало.Бременност (което е просто нещо ужасно за мен),раждане,кърмене,гледане,памперси,захранване,прохождане и тичане след бебето....Всичко това беше прекрасно първият път,но сега ... просто ме ужасява.Отделно че всичко което предстои да се случи с Дени ще се случва по още един път с другото дете.Тотално зацикляне до края на живота ми.
Второ дете за мен е равносилно на никакво свободно време,никакво време за мен самата,нерви,домакинстване до безрай...
Има жени за които раждането и отглеждането на деца е нещо като призвание,но аз не го усещам така.Възхищавам им се но аз ... не искам такъв живот.
От друга страна знам,че сега хормоните ме тресът яко.Променям си мнението през 1 час,плача,срамувам се от това което ми се иска да направя...просто не съм на себе си.Страхувам се че ако махна бебето после може да съжалявам.Страхувам се че сега не разсъждавам правилно,че може и да съм с много грешна нагласа и представя....Чувствам се в пълна безисходица...
Гледам снимките на Дени като бебе,гледам и вашите в подписите и аватарите ви за да си припомня колко хубаво е всъщност да имаш бебе,колко са сладки и т.н.
Не ме нападайте.Просто споделете ако и вие сте се чувствали така.Период ли е?
Трудно ли е с две деца?Драматизирам ли?
... притесненията ми са
1. Смятам, че Дени (момченцето ми) е всичко,което някога съм искала.Дава ми всичко и нямам нужда от още едно дете.Не мога да обичам друго дете.Това е!Страхувам се че с бебето той ще остане на малко по-заден план,мъчно ми е за него и за мен самата,че няма да мога да му се радвам и да му обръщам всичкото внимание на което съм способна.
2.Страхувам се че още едно дете означава превъщането ми в домакиня и слугиня до края на живота ми.Точно Дени порастна и вече не е бебе,говорим си,разбира всичко,започна дори да ми помага и всичко е прекрасно....И сега айде пак отначало.Бременност (което е просто нещо ужасно за мен),раждане,кърмене,гледане,памперси,захранване,прохождане и тичане след бебето....Всичко това беше прекрасно първият път,но сега ... просто ме ужасява.Отделно че всичко което предстои да се случи с Дени ще се случва по още един път с другото дете.Тотално зацикляне до края на живота ми.
Второ дете за мен е равносилно на никакво свободно време,никакво време за мен самата,нерви,домакинстване до безрай...
Има жени за които раждането и отглеждането на деца е нещо като призвание,но аз не го усещам така.Възхищавам им се но аз ... не искам такъв живот.
От друга страна знам,че сега хормоните ме тресът яко.Променям си мнението през 1 час,плача,срамувам се от това което ми се иска да направя...просто не съм на себе си.Страхувам се че ако махна бебето после може да съжалявам.Страхувам се че сега не разсъждавам правилно,че може и да съм с много грешна нагласа и представя....Чувствам се в пълна безисходица...
Гледам снимките на Дени като бебе,гледам и вашите в подписите и аватарите ви за да си припомня колко хубаво е всъщност да имаш бебе,колко са сладки и т.н.
Не ме нападайте.Просто споделете ако и вие сте се чувствали така.Период ли е?
Трудно ли е с две деца?Драматизирам ли?
С тази разлика , че аз не съм бременна .
Няма да крия, че начинът ти на мислене ми е непонятен и ако бяхме по-близки вероятно щях да ти дръпна една дълга и мъчителна тирада, но сега ще ти го спестя 