Извинявам се предварително за поста си момичета, мястото му съвсем не е за тук или може би отчасти,но все пак искам и вашето мнение, приятелят ми има дете от предишен брак и много иска дете от мен ,само че при мен има някакво вътрешно противоречие, хем от време на време правим опити за бебе, хем има моменти дето не го исками само треперя да не е станало, досега не е и слава богу, всъщност незнам!той толкова много иска дете от мен, че чак се плаша, има дете от предишен брак, което много обича, ама повярвайте ми, чак на мен ми става тъпо по някой път имам чувството, че иска да компенсира по някакъв начин липсата на първото и затова така ме натиска, а аз все още незнам по кой път да поема!!! Дали да бъда с него и да се борим да имаме дете или да го оставя, защото при евентуален успех, не искам бъдещото дете да е създадено с цел да компенсира липсата на другото/взимаме го два пъти месечно за уикендите//. Много съм объркана, понякога ми тежи, че го има това дете/знам, че си заслужавам упреците ви/не мога да се боря с чувствата си. Защо е станало толкова лесно, а при нас не??? Изобщо струва ли си да бъда с този човек или да търся друг вече, не съм и първа младост!!
Боли ме, като детето му казва"" Тате много те обичам"", а той и отговаря "А аз те обичам много повече, просто си нямаш на идея колко много"- при тези думи и аз плача! Плача, защото има дете и плача защото аз нямам, нямам и смелоста да се боря напълно за осъществяването на тази моя мечта!! Незнам какво се случва с мен, нямам смелостта да го оставя,дали защото се имам вече за много стара, дали защото досега не съм имала връзка с толкова добър човек
Страх да го оставя, защото го виждам, че е превъзходен баща и много добър човек и би бил такъв и за моите деца, но ако не успея!! Още повече ще ме боли, че аз не съм успяла! незнам пълна каша ми е в главата!!
Боли ме, като детето му казва"" Тате много те обичам"", а той и отговаря "А аз те обичам много повече, просто си нямаш на идея колко много"- при тези думи и аз плача! Плача, защото има дете и плача защото аз нямам, нямам и смелоста да се боря напълно за осъществяването на тази моя мечта!! Незнам какво се случва с мен, нямам смелостта да го оставя,дали защото се имам вече за много стара, дали защото досега не съм имала връзка с толкова добър човек
Страх да го оставя, защото го виждам, че е превъзходен баща и много добър човек и би бил такъв и за моите деца, но ако не успея!! Още повече ще ме боли, че аз не съм успяла! незнам пълна каша ми е в главата!!
.Никога не съм била пренебрегвана... 
.
..,но тва е положението 
.Приела съм го така .... 
.Въпреки че те също растат заедно,защото синът му,идва 2 пъти в месеца уикендите...Па живём ,па видем 
). и колкото и тривиално да звучи, аз мисля, че трябва да поговорите - сподели страховете си, виж неговата реакция. 
Може би не си се изразила добре в горния си пост, но смятам, 4е един 4итав мъж би оби4ал вси4ките си деца като свои (каквито са) - ами много ясно, 4е бебетата са по-сладки от примерно 8-годи6ните, та би имало изместване на вниманието поне докато слади4ките бебенца порастнат и станат ужасни тийнеиджъри.