Общувате ли с мъжете си, а ако не това приитеснява ли ви?

Много честно казано, мисля, че имате сериозен проблем. Мразя препоръките в стил ДиС ''Разведи се!'', но ще те посъветвам да помислиш добре над написаното и да решиш дали:
-те устройва тази ситуация
-винаги ли се е държал така
-с този човек и по този начин ли искаш да живееш
- ..забравих си малко мисълта, сред нощ е 

За мен не е нормално всичко това. Т.е. би могло да бъде, ако е временно и провокирано от нещо конкретно, но така, както си го описала-  .


П.П. И аз живея в чужбина, разбирам те много добре. Мъжът ми, обаче, също ме разбира и отделя цялото си свободно време за мен (нас)..

Може да опиташ да правите някакви неща заедно - гледайте филм, децата, нещо..

Честно казано, и за мен не е нормално. Толкова разговори с всички, а с теб - не . А споделяте ли си как е минал деня на всеки от вас, интересните неща, или той и това прави с всички, но не и с теб? Така, както го описваш, все едно не го интересува нито мнението ти, нито общуването с теб.

А защо не пробваш обратната тактика? Да говориш пред него с приятелки и роднини за разни интересни неща, а като сте сами, да мълчиш?

Evanescent, не знам дали ме устройва тази ситуация, вече като че ли и свикнах, но определено ме притеснява и изнервя на моменти. Иначе в началото не беше такъв, но вече си мисля, че изкуствено е бил различен докато ме спечели. Разбира се непрекъснато се опитвам да търся причините и в себе си за това нещо, той дори ми ги е казвал, или поне някои от тях и те били уж, че споровете с мен били много натоварващи или нещо подобно за него. Той предпочита леки разговори за отмора, не обича да навлиза в спорове, докато аз не съм от хората, които си губят времето в леки разговори, ако говоря за нещо то е защото наистина ме интересува, искам да изясня нещо, задълбочавам се и това са все някак си женски неща, които изобщо не са му интересни. Но чак пък това да доведе до пълно мълчание... Говорим си за децата, кое кво направило, но то не е много и като цяло в повечето време си мълчим - направо ако не са децата да вдигат шум или да си кажем някоя дума покрай тук ще е гробно мълчание. А има доста неща, за които бих си говорила с него, на практика за всичко, защото мен ме интересува абсолютно всичко, което се случва с него. Но това е, че той явно не мисли така и гледа да не ме занимава ли, знам ли и аз. Отделно не оставам с впечатление, че самият той се интересува от моите неща, никога не ме пита нищо или ако попита, то все ми се струва, че го прави от учтивост или колко да си каже нещо, но не с истински интерс и загриженост. Притеснява ме и това, че никога не ме пита как се чувствам и имам ли нужда от нещо. И за това съм вдигала скандали и той почна да пита, ама толкова си личи че го прави по задължение за да има мир, защото ако примерно ме пита Как съм и му кажа, че съм уморена или мъцва и нищо не казва или казва Разбирам те, С тия деца е нормално да се чувстваш така и темата приключва, вместо примерно да продължи и да  ме попита как може да ми помогне или какво може да направи за мен за да се почувствам по-добре. Затова мисля, че ме пита по задължение. От друга страна пък, почти никога не отказва да ми помогне с нещо, но аз трябва да си поискам помощта, той никога няма да я предложи. Изобщо за мен това са странни отношения, но допускам просто за тази държава подобно поведение да има шанс да минава за нормално, имайки предвид, че датчаните са студена нация като цяло, не показват чувства, а не че ги нямат, просто са научени да се сдържат, да не се оплакват, да понасят стоически ударите на живота и т. под.
От друга страна ми е добре, че не е много приказлив, защото цял ден съм подложена на шум от бебета и имам нужда от тишина. Определено ако имам избор между мълчалив съпруг и прекалено много говорещ такъв  щях да си избера мълчаливия.
Иначе определено искам да живея точно с този човек, но бих променила доста неща в отношенията ни.

Вес, ами аз без да искам точно така се получава - с приятели и роднини когато са наоколо говоря доста и все интересни неща, които той усеща че са интересни, но не разбира, понеже не знае български и всъщност това го дразни, щото за него нашите разговори са дразнещ шум и нищо повече. И като сме сами аз си мълча по принуда, все по-рядко го заговарям, защото нямам желание, знаейки каква ще е реакцията му. Питам го иначе всеки ден как му е минал денят, нещо интересно случило ли се е, с надеждата да каже поне нещо и се случва понякога да каже нещо кратко наистина, но доста рядко и то трябва обезателно да е нещо наистина важно за него или да е преценил, че ме интересува. Иначе други ежедневни неща и проблемчета не вижда смисъл да споделя. Нали знаеш, че ние жените си споделяме заради самото споделяне, а мъжете ако кажат нещо е с цел или да получат или дадат съвет, или да се потърси решение за някакъв проблем. А ние жените просто си приказваме заради приказката. Може би и от там идват разминаванията, той не прави нищо просто така.
Това, че говори с всички останали си мисля понякога, че го прави или от уважение, или се чувства длъжен да говори с гостите или разбира се с приятели говорят техни си мъжки неща, които него го вълнуват, но от които аз нищо не разбирам и няма как да ги обсъжда с мен. А влечението му към родителите му си го обяснявам пак с уважение от една страна, от друга - той още им вярва прекалено много и се влияе от тяхното мнение (понеже примерно има баща си за много умен и загуби 700 000 ДКК по негов съвет тука наскоро и дори не му се разсърди за това нещо), те за него са с богат опит и всичко знаят и квото кажат те - това е. Бе в интерес на истината и на мен ми е приятно да се виждам с родителите му. Айде с баща си приказва за прекалено мъжки неща, инструменти и т.под, но майка му е много приятен събеседник, когато не е решила да ми лази по нервите.
А може би просто си намирам хубави неща във всичкото за да има за какво да се хвана и тази връзка да не се разпадне съвсем 

Нямаш ли приятелки от местните, с които като си говорите, да разбира, че се коментират интересни неща, в които той не участва?
А възможно ли е, покрай децата, тъй като са мънички и са две на една възраст, цялото ти ежедневие, проблеми и съответно разговори да се въртят само около тях, и нещата, свързани с тях? И той да няма желание да обсъжда непрекъснато тези неща? Искам да кажа, че с идването си, децата изместват всичко, и застават на първо място за майката, но в повечето случаи бащите си запазват паралелно и другите интереси. Т.е. бащите продължават напред, докато майките започват да се въртят в кръг за определено време. Ако ти се грижиш сама за децата ви, предполагам, не ти остава време да четеш книги, да се "размажеш" на дивана пред тв-то, следейки новините или просто да се поглезиш по някакъв начин. Съответно и няма нищо ново, което да си кажете, или поне съпругът ти май мисли така.
А кога започна всъщност тази липса на общуване?


ПП. Сега се върнах на първия ти пост и виждам, че си казала, че си у дома с децата. Вероятно смята, че ежедневието ти е монотонно и няма какво да се обсъжда.

Вес, чак приятелки близки местни не бих казала, че имам. Приказвам си с жените на приятелите му, но понеже не са ми особено близки си говорим общи приказки, които... изобщо не са интересни дори на мен. И да се получи интересен за мен разговор, за него никога не е, щото са женски приказки, и през това време той си говори с приятеля и не ни обръща внимание. Дори когато си говоря със СВЕТА МАЙКА МУ, той не се намесва, мълчи като гъз, а ако баща му е там също веднага си намира за какво да си говори с него. За децата - по-скоро имам чувство, че той използва децата за да си кажем нещо. Абе като се замисля, той наистина си мисли, че неговите неща не ме интересуват и ми говори за децата щото предполага, че и аз искам да говоря за тях. Но всъщност изобщо не е така, защото ми писва от деца и искам да чуя нещо различно.
Аз въпреки всичко се опитвам да поддържам някаква форма и да се информирам от Инет за различни неща, които ме интересуват. Но все излиза, че точно те него не го интересуват. Бе той просто не обсъжда нищо, за новините ако нещо не съм чула или рабрала го питам примерно и той или ми каже с 2 думи всъщност това, което и аз вече знам, но искам подробности или каже, че не го бил чул точно това - странно щото като го гледа човек отстрани остава впечатление, че едва ли не е влязъл в ТВто и само това е чул.
Оф не знам, имам чувство, че човекът си е особняк и аз търся под вола теле 

Хора различни, темперамент различен. Вече 16 години си общуваме по същия начин и още не сме разведени.
Никога не е обсъждал с мен работата си и проблемите си там. За доста неща разбирах от чужди хора.Ако на млади години ме дразнеше, с времето свикнах и не искам да знам повече от нужното (най-необходимото).
Аз също престанах да коментирам нещата които ме вълнуват. Те са прекалено различни от тези които биха го заинтересували. Това е положението. Два коренно различни човека с различен характер и темперамент и с различни интереси.
Или избираш да свикнеш с начинът и количество на общуване или си търсиш по-голям дърдорко. Аз друг вариант не виждам. Твоят съпруг това явно не го тормози, тормози теб.

zenia, дано си права, той наистина не го вижда като проблем, за него е нормално. Но понеже за мен не е и се притеснявам. Но както казваш лека полека го приемам и свиквам, въпреки че е нещо ново за мен. А роднини като ми гостуват все още ги впечатлява, не разбират датския темперамент може би.

От мъжа си не очаквам да си говорим като дружки на кафе, той е мълчалив човек ( с всички) и не пуска 'плява'.  Аз пък имам нужда да избълвам 20 хиляди думи на ден, а неговия праг мисля, че е някъде около 150. Тоест, НикиФин, ние в нечии капацитетни по хорските отношения очи сигурно 'имаме проблем'. Но нямаме - живеем щастливо,  познавайки се. 

Офф: Не те познавам, но имаш страшен ник и..стил. Остани!

НикиФин, не знам какво да ти кажа повече. Аз не бих могла да живея така, точно затова се отказах от Скандинавистиката и т.н. Моята приятелка, обаче, замина за Финландия с ясното съзнание, че харесва манталитета на северняците и би правила компримиси, ддори с мъжа си един ден..
Не знам ти от кой тип си, не знам.

И аз щях да попитам това. Как се държат другите семейни мъже в Дания/по твои наблюдения/? Да не би просто при тях де е приет такъв начин на общуване 

Ние си общуваме,но да си призная понякога ми се иска,като заспи детето да остана сама с мислите си.Обичам мъжа ми,но понякога просто не ми се говори.Случва се,като някой трети занимава детето аз да правя нещо,което на мен ми е интересно или важно и ако тогава дойде мъжа ми и ме заговори или ме пита неща,които за мен са маловажни да се подразня и да му изсъскам.
Ходих на психоанализа и ми казаха,че минимум час на ден човек трябва да отделя на себе си ,на своите лични интереси извън дето и мъжа си.
А относно работата му,казвал ми е,че като се прибере предпочита да си почине забравяйки работата и да си говорим за различни неща,може и твоя мъж да мисли така.

Никаъв проблем нямаш Бяхме гаджета, а сега съпрузи, и моята половинка си е винаги "неприказлива" Изоооообщо не си го слагай на сърце. Ако се обичате и нямате скандали значи нямате проблем. Другото е просто битие. Което неминуемо рано или късно става еднообразно. Обаче пък първичната любов става на обич. Аз също понякога страшно много се дразня от това "да си говоря сама" или изобщо да не говоря, обаче ми минава точно за 5 минути. Само като се сетя колко много го обичам и забравям веднага и вече не се сърдя.

Mila mama, по-скоро мъжът ми е като теб  Бе не знам и аз кво му е в главата. Сигурно иска да си почине от работа, въпреки, че го усещам че много често мисли за нея. Май проблемът между нас е че той е мъж, а аз жена и различните интереси и приемане на живота. И аз искам да остана сама със себе си и мислите си, но не нон стоп да е така и не  когато сме всички в къщи, тогава предпочитам да си общуваме, защото мъжо е на работа по цял ден и ако си мълчим като се прибере то кога да си приказваме.
Мона Лиза , свекърва ми се казва така. Всъщност Мона Елизабет    По-близко познавам само двама мъже датчани, единият от които е свекър ми. И двамата не са от приказливите. Но жените им никак не са мълчаливи, дали и те нямат същия проблем със съпрузите си като мен  .
При положение, че с бавачката можем да си приказваме женски глупости не ми е особено тежко, но ако я нямаше и както не излизам никъде и не виждам никой... направо щях да изперкам от липса на събеседник

Наистина може да е до темперамент. Ние сме наопаки - лаляме си непрекъснато и за всичко, понякога ме болят ушите от слушалките. Ужасяващо различни сме, караме се много, но и нокът да си счупя, милото веднага е уведомен, да му се пусне бримка на тениската - аз съм информирана и това ни прави много близки, аз не мога без него, той не може без мен. И целта не е да правим нещо един за друг /аз не очаквам да ми оправи маникюра, нито той да му зашия тениската/, а да си комуникираме, да си споделяме и да сме аз и той за всичко и срещу всичко.
Малко се отплеснах  Идеята ми беше, че можеш да опиташ да го интригуваш с някои малки злободневни нещица, да свикне да ти чува гласа по всяко време и за всичко, да знае че дори и да не ти е интересно нещо, участваш в разговора за да споделите темата и т.н. Опитай! Както казват хората: Най-много пък да не се получи