Смеете ли се вътрешно?

  • 1 592
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 309
Случва ли ви се ей така да ви стане кеф от нещо и да си се усмихнете на себе си. Външно физиономията остава непроменена, но в душата си хихикате. Кога го правите - в офиса, където пазите поведение, в рейса, където съсредоточено гледате през прозореца, в асансьора или постоянно. Светват ли ви очите след това, става ли ви готино и ведро? И защо аджеба крием усмивката си Grinning

# 1
  • Мнения: 205
Не само вътрешно, когато ми е весело се усмихвам,дори и да съм сама, но обикновено околните ме гледат странно. 

# 2
  • Мнения: X
Да случва ми се, но обиновено много ми е трудно да се сдържа да не дам външен изказ на това,че ми е смешно.
Най ме е яд като се случи на улицата и съм сама, та понякога се подхилквам и си мисля,че вече са ме помилсили за поредната луда,а не знам,ако се разсмея както си знам какви реакции ще предизвикам.

# 3
  • Мнения: 1 072
Сега като кажа, че се смея като си разказвам вицове, ще ме обявят за луда. За това ще си замълча. Но самият ти постинг е много положително зареден и ме накара да се усмихна. И не крих усмивката си.  Grinning

# 4
  • Мнения: 2 309
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?

# 5
  • София
  • Мнения: 1 529
 Вътрешно ,външно кога как дойде. Не обичам присмехулниците .

# 6
  • Мнения: X
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?
правя се,че кашлям newsm08

# 7
  • Мнения: 3 376
Случва ми се разбирасе,но усмивката ми не е само вътрешна...Усещала съм се,че както вървя и си мисля за нещо и се усмихвам.

Не знам според мен тази емоция не може да бъде прикрита,просто става несъзнателно след като ти идва отвътре.

Друг е въпроса ако направиш нещо кофти на някой  Confused и се смееш вътрешно гледайки реакцията му например,за да не се издадеш.

# 8
  • Мнения: 1 134
Неее - винаги всичко ми е изписано на лицето. Така, че като се смея - се смея всякак...

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Добре де, а когато се подхилквате злорадо и не върви все пак да се изхилите, какво правите?

Чумеря се и си хапя усните, гледам разсеяно или съсредоточено в ноктите си напр.

# 10
  • Мнения: 4 965
На мен подобно доволство от себе си ми се отразява и външно, а дори и околните го забелязват. Отскоро се чувствам невероятно удовлетворена, защото 12 г. работа ми дадоха дължимото, а и имах повод да си припомня, че още съм млада и хубава  Sunglasses, което направо ми даде крила. Разбира се, докато се налагаше /по време на една международна среща/ запазих присъствие на духа и с нищо не показах колко добре се чувствам - даже ми беше неудобно. След това обаче отидох на плажа и тичах и подскачах като малко дете - видялите това сигурно много са се чудили /добре, че единствената позната физиономия наоколо беше на колежката ми, която беше "в час" за какво става дума. Сега съм страшно променена - карам втори пубертет. Невероятно е да се чувствам оценена след тези усилия и това ми се отрази всякак - на усмивката, на стойката, на поведението, на самочувствието... И се усмихвам все по-често сама на себе си и на непознати по улиците...

А за злорадите усмивки - избягвам ги, за да съм в хармония със себе си - предпочитам да се усмихвам нормално, дори в същото време да ми идва да се захапя за д-то от яд...

# 11
  • Мнения: 122
Случва ми се........ само дето не се крия от никой..... като ми се досмее си се хилосвам независимо къде съм....  Wink

# 12
  • Мнения: 2 309
Добре де, ето малко ситуации:

след дълги и напоителни разговори на висок тон, след размятане на договори и значително напрежение в отношенията финализирах една сделка. като треснах телефона и се усмихнах вътрешно и си казах "надделях, ма*ка му стара, много ме бива"

колега, на когото наскоро клиенти подариха нещичко за почерпка за всички. той така и не го извади от плика. като си тръгваше го изпусна и нещото се счупи. усмихнах се в душата си злорадо.

в асансъора пътувах с умопомрачителен екземпляр, стана ми смешно, но не си позволих да го покажа.

през прозореца в офиса видях момче и момиче да се целуват, а на съседата пейка майка играеше с малко детенце, а около тях всичко зелено, цъфнало и тучно, стана ми кеф и се усмихнах вътрешно.

# 13
  • Мнения: 843
   Ох,  рядко успявам да е само вътрешно.   Като сложа и мръсничкото си подсъзнание...  просто ужас.  Прихвам в доста неподходящи моменти,  не зная защо..   Примерно шеФката споделя кокетно :  "  Днес , с това настроение и костюмче съм само за среща"  .        Моментално си представям  як , червендалест българин , как я измерва от горе до долу  под рунтави вежди, после сръчно я мята на рамо  и я понася нанякъде.  И прихвам.  Хайде обяснявай защо се смееш, де.  Laughing

# 14
  • Мнения: 17 546
Изобщо не си крия усмивката, случвало ми се е и на глас да се смея като си спомня нещо, което ме разсмива от сърце. Усмихвам се в работата и по улиците, когато ми е усмихнато в душата, пък нека ме вземат за каквато щат Laughing Изобщо хората ме познават вечно усмихната и като не ме видят с широка усмивка ме питат какво е станало.

Общи условия

Активация на акаунт