Той по принцип е сговорчиво дете, винаги има собствено мнение, но обикновено чрез разговор и ако е преди да си го е навил на пръста, сме се справяли без проблеми и без истерии.
Както споменах от седмици е просто отвратителен. Демонстративно ми затваря вратата на стаята си - защото му преча да си гледа филма подканяйки го да тръгваме. Казвам му да се преоблече, измие или нещо си неговата реакция е или "уффф" придружено със най досадната физиономия или просто не ме отразява все едно нищо не съм казала и не присъствам на мястото. Всеки опит за разговор завършва с крясъци от моя страна и истеричен рев със тропане на крака от негова страна. (може би тук е мястото да споделя, че никога досега не ми е тропал и почти не си спомням да се е тръшкал много много). Случвало се е дори да го плесна при което чувам "не мее заболяяяя" и едвам се удържам. От детската също ми се оплакаха че въобще не ги слушал и се държал арогантно. Вярвам им че не преувеличават, защото и вкъщи се държи така.
Не зная какво да направя и как да подходя. Е ли това пубертета в ранна възраст и какво ме чака занапред?
Приемам съвети, мнения и критики всякакви.