Още преди да тръгнем бях решила, че ако наистина стигнем до Перу и се върнем, то това пътуване ще заслужава да бъде описано. И то не заради друго, а защото в последните 3 години животът ни се върти около 2те бебета, работата ни и вечните ми планове за ремонти и подобрения на къщата. Животът на някои хора априори е засукан около тези неща, но истината е, че за нас двамата с мъжа ми това не е достатъчно – просто се измаряме от еднообразието и изведжъж ни се приисква нещо шарено и различно да ни се случи и да ни раздвижи.
Никога не сме правили планове да стигнем до Перу. Африка и Азия – да, но не и Перу. Аз самата се изненадах, когато се чух да предлагам на Филков да се вдигнем на разходка до Перу. А той разбира се, изобщо не се опъна на тая ми идея. В началото изглеждаше глупаво и всички смятаха, че е някаква наша измишльотина. Обаче 3 дни след тая септемврийска сутрин аз вече се бях убедила, че билетите не са чак толкоз скъпи и приключението започна да добива долу-горе размити очертания. Месец по-късно вече бяхме уговорили родителите ми да поемат децата и бяхме купили билетите Мадрид-Лима за пътуване през март. А избрахме март, защото тогава по-малкото бебе вече щеше да е не толкова малко, нямаше да е кърмаче, а и защото тогава някъде имаме годишнина от сватбата
Купихме билетите през www.bravoflight.com , а щяхме да летим с Air Comet. Цената беше 880Е на човек с включени застраховки в случай, че решим да върнем билетите /все пак с малки деца сме, всичко се случва/, такса за доставка на хартиения билет с куриер от Италия, застраховка в случай на загуба на багажа и още нещо подобно организационно, което вече не помня какво беше. Веднага решихме, че ще преди Перу ще помааме краци из Мадрид, а 2 месеца по-късно вече бяхме измислили пътуването ни да започне с полет до Барса, помотаване там 2-3 дни и последващ кратък престой в Мадрид. И след това ПЕРУ. Отделихме общо 16 дни като 6 от тях бяха за Европа и 10 за Перу. В последствие плановете се промениха – AirComer промениха графика си и вместо 10 дни в Перу се оказа, че ще имаме 12. Още по-добре за нас!
Леко и плавно започнахме да оправяме програмата – в кой град колко време ще изкараме, какво искаме да видим, за какво имаме време и за какво – не, и след това се заехме и с хотелските резервации. Искахме да спим в местни малки до средни хотели, със собствен дух и амосфера, а не в големи чудовища, обзаведени с мебели шир-потреба, с гравирани на възглавниците и по чаршафите символи и букви на съответния хотел. Това щеше да ни даде истинското усещане за темошния живот, но пък категорично ни лиши от 1-2 звезди от ранговете на хотелите. И разбира се, когато букваш всичко по интернет, никога не си наясно дали това, което виждаш на картинката, е това, което ще видиш в действителност, и изобщо дали нещо ще видиш – винаги има риск от това да се окаже, че нещото, което си резервирал, и услугата, кояо си платил, не съществуват в Божиите промисли.
Както и да е - стартирахме новата година с уточнен маршрут, платени резервации, трипове, вътрешни полети и всичко друго дребно, за което човек дори не подозира, че може да му хрумне. Стигнахме до такива висоти в изчистването на детайлите на плана, че дори си направихме среща в Барса с наше приятелско семейство, което всъщност живее в Австрия, но което в началото на март щеше да е се окаже в Барса. Всичко изглеждаше повече от прекрасно!
Оставаше да чакаме началото на март и да стискаме палци, че няма да си потрошим някой крайник, че децата ще са здрави и че няма да ни сполети някое друго неподозирано семейно или световно нещастие. Е, почакахме
На първи март заминахме към Русе. Искахме децата да имат 5-6 дни, в които да свикнат с обстановката, с баба си и дядо си /бог да ги поживи за това, че се наеха да глеадат 2 породени диванета и че се справиха прекрасно. Естествено, това има и своята лоша страна – сега са обречени всяка година поне по веднъж, а ако безсрамието ни позволи - и по-често , да гледат същите тия разбойници докато ние обикаляме света и отмаряме от тях/ и със сиамката Сали, която, всъшност, по дух е замаскирано малко гальовно кученце. Адаптацията премина спокойно, но въпреки това аз все така очаквах да ни се стовари някоя простия на главата, която да провали заминаването ни. Само човек/семейство, окопано в къщи с 2 и повече деца, би разбрало недоверието ни в заплануваната почивка, която да е ЗА ДВАМА!
Та, така...
На 7-ми март, рано сутрин, трънахме от Русе към Букурещ. Преценихме, че полет от Букурещ ще бъде по-евтин, а и по-удобен за нас, предвид факта, че децата така и така ще бъдат зарязани в Русе. Пътувахме с такси, карано от млад свежар на име Цецо /за инфо за подобни услуги, можете да го намерите на телефон 0883348126/. Това ни струваше 100 лева, които в никакъв случай не бих искала да спестя. Тръгнахме в 6.15 сутринта, а до летище Отопени в Букурещ стигнахме едва към 8.40 независимо, че разстоянието между 2та града е ок. 60 км – трафикът в Букурещ е у-жа-сен!!! По пътя до летището минахме покрай ‘сапунерката’, както каза Цецо – т.е. 2-рото летище на Букурщ, което е в пъти по-малко от Отопени, и което обслужва само ниско-бюджетните полети. Разбрахме се с младежа да ни чака на 23-ти март, когато всъщност се връщахме обратно с полет от Мадрид.
На летището веднага чекнахме дали нащият полет до Барса е наличен. Е, беше. Щяхме да летим в 11.55 часа с нискобюджетните http://www.clickair.com/ за сумата от 106.50 Е общо за двама ни. Цената беше повече от дбра, ние бяхме вече на летището, видяхме си полета на таблото, така че това, което направихме, беше да си извадим дебели книги за четене – придвидливо с нас бяхме взели трилогия /с общ брой от 1200 страници/ за Перу – един вид да се запознаем със страната още докато чакаме по летищата и пътуваме към нея. Към 10.30 вече леко обезпокоени защо полетът ни все така си стои на таблото, но без индикация за чекиране на багажа, се понесохме с все куфари към информация. В момента, в който задавахме въпрос кога аджеба ще се чекираме, чухме шума от механичната промяна на информацията на таблото, и, обръщайки се да видим колко точно е закъснението за полета, с изумление открихме, че Да, полетите са пренаредени, но нашият вече НЕ ПРИСЪСТВА в списъка. В същия тоя момент девойката ни обясняваше, че изобщо не разбира за какво й говорим, защото на този ден никога не е имало заявен полет на Clickair до Барселона и че навярно ние нещо сме се объркали. Тутакси й показахме е-билетите, които имахме, и тя с изненада установи, че Да, билетите ни са с настоящата дата и очевидно ние не сме в грешка. Естествено, оказа се, че и тя не е в грешка. Аз изпаднах в амок като в същото време започна да ме обзема тиха ярост на самата себе си, че изобщо съм позволила да си повярвам, че ще отида на почивка, пък съм се наградила и с Перу точно. Филков запази спокойствие и каза: ‘Дааа, много интересно става. Да помисля малко.’ И по-късно: ‘Изядохме дървото. ‘Ся да видим к’ъв шъ му е размерът.’ /Имам сериозни съмнения, че тоя човек ще запази спокойствие дори ако до неговия стол падне бомба. Вероятно би казал ‘Я, бомба!’, но друго, честна дума, казвам ви, няма да има!/. Аз още повече се паникьосах, но някак едновременно и на двама ни ни хрумна решението немедлено да отидем до другото летище – т.нар. ‘сапунерка’, за да видим какво можем да направим по въпроса с придвижването си до испанска земя. Метнахме се на едно такси, което ни закара до въпросното друго летище /отстоящо на разстояние 11-13 км/ за сумата от 50 местни пари. Там установихме, че полет до Барса няма във въпросния ден и че най-близките дестинации до Барса са Мадрид и Лисабон. На следващия ден, обаче, можехме да стигнем. След кратък размисъл дали да се върнем до Русе, да пренощуваме и на следващия ден пак да се върнем за полета си до Барса, или да останем и да летим до Мадрид, с Филков решихме, че е по-добре да пожертваме срещата си с приятели в Барса, а също и резервациите си /ето тук: www.marti-codolar.net/ и да намалим риска от потенциален провал на вътрешен полет Барселона – Мадрид /за който имахме билет, купен от www.vueling.com за 88.00 Е общо/ и да се засилим по най-бързия и евтин начин към Мадрид като стискаме палци от тук насетне да няма друг съществен провал. Няма да пиша в детайли колко пъти обикаляхме от едното до другото летище, и колко пъти по 50 кинта дадохме за таксита, но в края на краищата, в 1.30 през нощта с полет на www.easyjet.com за сума, надвишваща очакванията ни /близо 600 Е/, имайки предвид, че пътуваме с една от най-нискобюджетните компании, благополучно кацнахме в Мадрид. За сумата от 35 Е едно такси ни метна до Площад дел Сол, където бяхме просто смаяни от тълпите хора. В 2 и половина през нощта имаше повече народ отколкото в делничен ден по Витошка! Установихме, че очевидно петъчната фиеста е един от основополагащите стълбове за купонджийския живот на мадричани.
След половинчасова обиколка на площада /който между другото е централният – там се намира прословутата статуя на мечката – виж тук: http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621552 / установихме, че не можем да открием хотела, който брат ми спешно е букнал, и се навряхме в първия хотел, в който имаше свободни места – Hotel CANTABRICO. Всъщност, за да съм честна, той беше и единственият с налини места. Не беше върхът на сладоледа, но като за безисходицата, в която сме попаднали насред лудата нощ в мадрид, всичко се ядваше. За статистическите данни – цената на стаята беше 55 Е с включена закуска. Сутринта открихме, че закуската се измерва в понятия на ученическа столова – хлебче и пльоснати малки опаковки мармалад и масло. А, и силно разредено шварц кафе. Трябва да си призная, че като за старт на проваляща се почивка, ми изглеждаше чудесно! По същото това време открихме, че не можем да останем в нашия хотел, защото е пълен до козирката, така да се каже, въпреки че очевидно беше доста под понятието за добро място /прозорецът на нашята стая гледаше не към въздух, а към килер!/. Така че, наложи се да потърсим друго място за престой, сън и пребиваване. Точно зад ъгъла, намерихме един hostAl /точно с А – в испания неса хостЕли, а хостАли/, който предлагаше стаи за х 30 Е. ХостАлът си беше чиста проба стар, огромен апаратаменет на бивш аристократ, чиито множество стаи бяха обособени като хотелски стаи. Е, и там не беше върхът на сладоледа, но и това се ядваше.
Веднага след настаняването, опарени от липсващия полет от предишния ден, решихме, че е повече от наложително да стигнем до летището, за да видим каква е хавата с полета до Лима. След едночасово пътуване до летището се оказа, че полетът е наличен и всички индикации говореха, че нашето пътуване ще го бъде! Другото важно нещо, което разбрахме, беше, че няма начин да си върнем парите от билетите до Барса и после за вътрешния полет до Мадрид. Е, ние така и така си го знаехме, но все пак рекохме да попитаме, та барем ни учуди животът тоя път
Вече с доста поолекнали душички се върнахме отново в центъра на Мадрид и решихме да се отдадем на обичайните туристически обиколки и гледки.
Посетихме Кралския дворец /вход 8 Е/:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621559
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621558
, изненада ни площад, пълен с мимове /забавляват се хората, а носят и забавление на нас - туристите/, каки, които някак произвеждаха огромни сапунени мехури /и като казвам огромни, значи са такива – с d=50-80 cm - http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621652
, открихме симпатични малки площадчета с още по-симпатични малки дървени пейки:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621555
, имахме късмета да чуем/видим цигански класически оркестър от 10-тина енергични и весели мургави батковци, които наистина, ама наистина си струва да се бъдат видени и чути, а вечерта неволно участвахме в демонстрация за правата на жените – попаднахме в тълпа от жени, които тракайки на тигани и тенджери създаваха невъобразим шум и скандираха нещо на искапнски - беше 8-ми март!
Вечерта обилно хапнахме и пийнахме /1 литър сангрия / в местно ресторантче. И тъй като сервитьорът не панимаеше инглиш, а менюто беше на испански, то помолих компания весели младежи да препоръчат нещо местно, вкусно и типично. Незнайно защо, препоръчаната местна кухня изключитлно много наподобяваше затоплена българска пастърма и кюфтета със сос Но беше вкусно.
На следващия ден /неделя/ открихме, че кафенето, в което се събуждахме, беше обслужвано от българска сервитьорка-барманка. Стана ни смешно, защото жената наистина се препоти, докато разбере поръчката, която сме й дали на английски език И понеже беше неделя, а в неделя входът на музея на Пикасо е безплатен, противно на нашите убеждения, че докато човек е в чубина не трябва да обикаля музеи, а е редно да мери улиците, да пие кафета на възможно най-много места и да облегне морно дупе на възможно най-много пейки и полянки, и градинки /и това всичкото, за да усети духа на мястото, където се намира/, ние все пак се засилихме към музея. Пиаксо не ми хареса. Никога до сега не се бях позаглеждала в неговите произведения. Е, простете невежеството ми, но супер се потресох. А снимките му от войната могат да стъжнят доброто нстроение на всеки пътуващ ентусиаст. На финала минавах през залите само за да мога да кажа, че съм обиколила музея на Пикасо.
Последва изненадващо-приятна разходка в парк, където, освен на патките в езерото, можахме да се порадваме на безплатен куклен татър за най-малките. И забележете!: въпреки че децата седяха направо на асвалта, не се намери нито една истерична майка или баба, която да крещи ‘Ставай бързо, чи шъ истиниш! Чуваш ли к’во ти говоря!’ Направи ми впечатление, че повечето колчики бяха Jane /което да знаете, че не се чете Джейн, а Хане/ и Chicco – т.е. или хората са по-богати, или тия неща по света не струват майка си и баща си. Другото, което много ме изненада, беше, че в парка беше пълно с полицейски коли. А все пак иде реч за оградено пространство, в което се разхождат майки с деца. ИЗВОД: Хората си пазят децата! Не е като у нас, явно – 2-ма зелени елфа за цяла Борисова градина. Живи да сме, та да видим как и при нас става така. Дано!
Ето малко снимки и от тая подреденост и красота:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621560
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621611
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621612
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621613
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621615
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621621
Същия тоя ден успях да уважа няколко магазина, да накупя туй-онуй /основно под формата на парцалки. Да знаете, че има френските DPAM имат магазин точно срещу въпросния паметник на мечката/ и да се впечатля от паната-картини, които варират от малки табели за имена на улици, та достигат до цяла огромна стена от 20-50 кв.м., които са подредени от ръчно-нарисувани плочки. Ето тук се вижда за какво иде реч:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621622
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621623
Приключихме деня в страхотен ресторант, в който ядохме паеля с морски дарове и животинки, и пихме традиционната сангрия. Не мога да не отбележа факта, че паелята беше не като за 2-ма човека, а поне като за 4–ма. Съдът, в който ни я донесоха, беше с големинта на тавата, в която готвя у дома манджа, стигаща ни за 2-3 дни! Ето:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621624
Последната мадридска сутрин ни посрещна с 6 градуса Т, силен вятър и облаци. Все пак лошото веме не ни уплаши и успяхме да намерим стадиона, на който се правят коридите – Арената на биковете /цената на билетите започват от 10-тина Е, така че който е фен на убийствата, може да се засили/.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621625
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621636
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621637
Поради гнусното време отложихме градинската среща с форумката kar4ita и се намерихме на нейна територия. Краси готви страхотно! Беше направила салати, пица, та даже и десерт. Изобщо не знам как успява, като се има предвид, че и тя е с породени:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621638
И вероятно поради причина, свързана със злополучния ни първи полет, се озовахме на Терминал 2 на Мадридското летище цели 5.5 часа преди полета ни. Тези 5.5. часа се превърнаха в близо 8 /прекарани ето така http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621639 /, защото полетът ни имаше закъснение. Всъщност, нашият полет затвори летището – беше последен за деня – излетяхме в 1.30 през нощта. Нито тогава, нито сега, обаче, дори не помислям да се оплаквам – все пак полет имаше и все пак стигнахме до Перу
Което обаче е разказ, който ще продължа утре, защото се налага да изкъпя и приспя децата.
Никога не сме правили планове да стигнем до Перу. Африка и Азия – да, но не и Перу. Аз самата се изненадах, когато се чух да предлагам на Филков да се вдигнем на разходка до Перу. А той разбира се, изобщо не се опъна на тая ми идея. В началото изглеждаше глупаво и всички смятаха, че е някаква наша измишльотина. Обаче 3 дни след тая септемврийска сутрин аз вече се бях убедила, че билетите не са чак толкоз скъпи и приключението започна да добива долу-горе размити очертания. Месец по-късно вече бяхме уговорили родителите ми да поемат децата и бяхме купили билетите Мадрид-Лима за пътуване през март. А избрахме март, защото тогава по-малкото бебе вече щеше да е не толкова малко, нямаше да е кърмаче, а и защото тогава някъде имаме годишнина от сватбата
Купихме билетите през www.bravoflight.com , а щяхме да летим с Air Comet. Цената беше 880Е на човек с включени застраховки в случай, че решим да върнем билетите /все пак с малки деца сме, всичко се случва/, такса за доставка на хартиения билет с куриер от Италия, застраховка в случай на загуба на багажа и още нещо подобно организационно, което вече не помня какво беше. Веднага решихме, че ще преди Перу ще помааме краци из Мадрид, а 2 месеца по-късно вече бяхме измислили пътуването ни да започне с полет до Барса, помотаване там 2-3 дни и последващ кратък престой в Мадрид. И след това ПЕРУ. Отделихме общо 16 дни като 6 от тях бяха за Европа и 10 за Перу. В последствие плановете се промениха – AirComer промениха графика си и вместо 10 дни в Перу се оказа, че ще имаме 12. Още по-добре за нас!
Леко и плавно започнахме да оправяме програмата – в кой град колко време ще изкараме, какво искаме да видим, за какво имаме време и за какво – не, и след това се заехме и с хотелските резервации. Искахме да спим в местни малки до средни хотели, със собствен дух и амосфера, а не в големи чудовища, обзаведени с мебели шир-потреба, с гравирани на възглавниците и по чаршафите символи и букви на съответния хотел. Това щеше да ни даде истинското усещане за темошния живот, но пък категорично ни лиши от 1-2 звезди от ранговете на хотелите. И разбира се, когато букваш всичко по интернет, никога не си наясно дали това, което виждаш на картинката, е това, което ще видиш в действителност, и изобщо дали нещо ще видиш – винаги има риск от това да се окаже, че нещото, което си резервирал, и услугата, кояо си платил, не съществуват в Божиите промисли.
Както и да е - стартирахме новата година с уточнен маршрут, платени резервации, трипове, вътрешни полети и всичко друго дребно, за което човек дори не подозира, че може да му хрумне. Стигнахме до такива висоти в изчистването на детайлите на плана, че дори си направихме среща в Барса с наше приятелско семейство, което всъщност живее в Австрия, но което в началото на март щеше да е се окаже в Барса. Всичко изглеждаше повече от прекрасно!
Оставаше да чакаме началото на март и да стискаме палци, че няма да си потрошим някой крайник, че децата ще са здрави и че няма да ни сполети някое друго неподозирано семейно или световно нещастие. Е, почакахме
На първи март заминахме към Русе. Искахме децата да имат 5-6 дни, в които да свикнат с обстановката, с баба си и дядо си /бог да ги поживи за това, че се наеха да глеадат 2 породени диванета и че се справиха прекрасно. Естествено, това има и своята лоша страна – сега са обречени всяка година поне по веднъж, а ако безсрамието ни позволи - и по-често , да гледат същите тия разбойници докато ние обикаляме света и отмаряме от тях/ и със сиамката Сали, която, всъшност, по дух е замаскирано малко гальовно кученце. Адаптацията премина спокойно, но въпреки това аз все така очаквах да ни се стовари някоя простия на главата, която да провали заминаването ни. Само човек/семейство, окопано в къщи с 2 и повече деца, би разбрало недоверието ни в заплануваната почивка, която да е ЗА ДВАМА!
Та, така...
На 7-ми март, рано сутрин, трънахме от Русе към Букурещ. Преценихме, че полет от Букурещ ще бъде по-евтин, а и по-удобен за нас, предвид факта, че децата така и така ще бъдат зарязани в Русе. Пътувахме с такси, карано от млад свежар на име Цецо /за инфо за подобни услуги, можете да го намерите на телефон 0883348126/. Това ни струваше 100 лева, които в никакъв случай не бих искала да спестя. Тръгнахме в 6.15 сутринта, а до летище Отопени в Букурещ стигнахме едва към 8.40 независимо, че разстоянието между 2та града е ок. 60 км – трафикът в Букурещ е у-жа-сен!!! По пътя до летището минахме покрай ‘сапунерката’, както каза Цецо – т.е. 2-рото летище на Букурщ, което е в пъти по-малко от Отопени, и което обслужва само ниско-бюджетните полети. Разбрахме се с младежа да ни чака на 23-ти март, когато всъщност се връщахме обратно с полет от Мадрид.
На летището веднага чекнахме дали нащият полет до Барса е наличен. Е, беше. Щяхме да летим в 11.55 часа с нискобюджетните http://www.clickair.com/ за сумата от 106.50 Е общо за двама ни. Цената беше повече от дбра, ние бяхме вече на летището, видяхме си полета на таблото, така че това, което направихме, беше да си извадим дебели книги за четене – придвидливо с нас бяхме взели трилогия /с общ брой от 1200 страници/ за Перу – един вид да се запознаем със страната още докато чакаме по летищата и пътуваме към нея. Към 10.30 вече леко обезпокоени защо полетът ни все така си стои на таблото, но без индикация за чекиране на багажа, се понесохме с все куфари към информация. В момента, в който задавахме въпрос кога аджеба ще се чекираме, чухме шума от механичната промяна на информацията на таблото, и, обръщайки се да видим колко точно е закъснението за полета, с изумление открихме, че Да, полетите са пренаредени, но нашият вече НЕ ПРИСЪСТВА в списъка. В същия тоя момент девойката ни обясняваше, че изобщо не разбира за какво й говорим, защото на този ден никога не е имало заявен полет на Clickair до Барселона и че навярно ние нещо сме се объркали. Тутакси й показахме е-билетите, които имахме, и тя с изненада установи, че Да, билетите ни са с настоящата дата и очевидно ние не сме в грешка. Естествено, оказа се, че и тя не е в грешка. Аз изпаднах в амок като в същото време започна да ме обзема тиха ярост на самата себе си, че изобщо съм позволила да си повярвам, че ще отида на почивка, пък съм се наградила и с Перу точно. Филков запази спокойствие и каза: ‘Дааа, много интересно става. Да помисля малко.’ И по-късно: ‘Изядохме дървото. ‘Ся да видим к’ъв шъ му е размерът.’ /Имам сериозни съмнения, че тоя човек ще запази спокойствие дори ако до неговия стол падне бомба. Вероятно би казал ‘Я, бомба!’, но друго, честна дума, казвам ви, няма да има!/. Аз още повече се паникьосах, но някак едновременно и на двама ни ни хрумна решението немедлено да отидем до другото летище – т.нар. ‘сапунерка’, за да видим какво можем да направим по въпроса с придвижването си до испанска земя. Метнахме се на едно такси, което ни закара до въпросното друго летище /отстоящо на разстояние 11-13 км/ за сумата от 50 местни пари. Там установихме, че полет до Барса няма във въпросния ден и че най-близките дестинации до Барса са Мадрид и Лисабон. На следващия ден, обаче, можехме да стигнем. След кратък размисъл дали да се върнем до Русе, да пренощуваме и на следващия ден пак да се върнем за полета си до Барса, или да останем и да летим до Мадрид, с Филков решихме, че е по-добре да пожертваме срещата си с приятели в Барса, а също и резервациите си /ето тук: www.marti-codolar.net/ и да намалим риска от потенциален провал на вътрешен полет Барселона – Мадрид /за който имахме билет, купен от www.vueling.com за 88.00 Е общо/ и да се засилим по най-бързия и евтин начин към Мадрид като стискаме палци от тук насетне да няма друг съществен провал. Няма да пиша в детайли колко пъти обикаляхме от едното до другото летище, и колко пъти по 50 кинта дадохме за таксита, но в края на краищата, в 1.30 през нощта с полет на www.easyjet.com за сума, надвишваща очакванията ни /близо 600 Е/, имайки предвид, че пътуваме с една от най-нискобюджетните компании, благополучно кацнахме в Мадрид. За сумата от 35 Е едно такси ни метна до Площад дел Сол, където бяхме просто смаяни от тълпите хора. В 2 и половина през нощта имаше повече народ отколкото в делничен ден по Витошка! Установихме, че очевидно петъчната фиеста е един от основополагащите стълбове за купонджийския живот на мадричани.
След половинчасова обиколка на площада /който между другото е централният – там се намира прословутата статуя на мечката – виж тук: http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621552 / установихме, че не можем да открием хотела, който брат ми спешно е букнал, и се навряхме в първия хотел, в който имаше свободни места – Hotel CANTABRICO. Всъщност, за да съм честна, той беше и единственият с налини места. Не беше върхът на сладоледа, но като за безисходицата, в която сме попаднали насред лудата нощ в мадрид, всичко се ядваше. За статистическите данни – цената на стаята беше 55 Е с включена закуска. Сутринта открихме, че закуската се измерва в понятия на ученическа столова – хлебче и пльоснати малки опаковки мармалад и масло. А, и силно разредено шварц кафе. Трябва да си призная, че като за старт на проваляща се почивка, ми изглеждаше чудесно! По същото това време открихме, че не можем да останем в нашия хотел, защото е пълен до козирката, така да се каже, въпреки че очевидно беше доста под понятието за добро място /прозорецът на нашята стая гледаше не към въздух, а към килер!/. Така че, наложи се да потърсим друго място за престой, сън и пребиваване. Точно зад ъгъла, намерихме един hostAl /точно с А – в испания неса хостЕли, а хостАли/, който предлагаше стаи за х 30 Е. ХостАлът си беше чиста проба стар, огромен апаратаменет на бивш аристократ, чиито множество стаи бяха обособени като хотелски стаи. Е, и там не беше върхът на сладоледа, но и това се ядваше.
Веднага след настаняването, опарени от липсващия полет от предишния ден, решихме, че е повече от наложително да стигнем до летището, за да видим каква е хавата с полета до Лима. След едночасово пътуване до летището се оказа, че полетът е наличен и всички индикации говореха, че нашето пътуване ще го бъде! Другото важно нещо, което разбрахме, беше, че няма начин да си върнем парите от билетите до Барса и после за вътрешния полет до Мадрид. Е, ние така и така си го знаехме, но все пак рекохме да попитаме, та барем ни учуди животът тоя път
Вече с доста поолекнали душички се върнахме отново в центъра на Мадрид и решихме да се отдадем на обичайните туристически обиколки и гледки.
Посетихме Кралския дворец /вход 8 Е/:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621559
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621558
, изненада ни площад, пълен с мимове /забавляват се хората, а носят и забавление на нас - туристите/, каки, които някак произвеждаха огромни сапунени мехури /и като казвам огромни, значи са такива – с d=50-80 cm - http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621652
, открихме симпатични малки площадчета с още по-симпатични малки дървени пейки:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621555
, имахме късмета да чуем/видим цигански класически оркестър от 10-тина енергични и весели мургави батковци, които наистина, ама наистина си струва да се бъдат видени и чути, а вечерта неволно участвахме в демонстрация за правата на жените – попаднахме в тълпа от жени, които тракайки на тигани и тенджери създаваха невъобразим шум и скандираха нещо на искапнски - беше 8-ми март!
Вечерта обилно хапнахме и пийнахме /1 литър сангрия / в местно ресторантче. И тъй като сервитьорът не панимаеше инглиш, а менюто беше на испански, то помолих компания весели младежи да препоръчат нещо местно, вкусно и типично. Незнайно защо, препоръчаната местна кухня изключитлно много наподобяваше затоплена българска пастърма и кюфтета със сос Но беше вкусно.
На следващия ден /неделя/ открихме, че кафенето, в което се събуждахме, беше обслужвано от българска сервитьорка-барманка. Стана ни смешно, защото жената наистина се препоти, докато разбере поръчката, която сме й дали на английски език И понеже беше неделя, а в неделя входът на музея на Пикасо е безплатен, противно на нашите убеждения, че докато човек е в чубина не трябва да обикаля музеи, а е редно да мери улиците, да пие кафета на възможно най-много места и да облегне морно дупе на възможно най-много пейки и полянки, и градинки /и това всичкото, за да усети духа на мястото, където се намира/, ние все пак се засилихме към музея. Пиаксо не ми хареса. Никога до сега не се бях позаглеждала в неговите произведения. Е, простете невежеството ми, но супер се потресох. А снимките му от войната могат да стъжнят доброто нстроение на всеки пътуващ ентусиаст. На финала минавах през залите само за да мога да кажа, че съм обиколила музея на Пикасо.
Последва изненадващо-приятна разходка в парк, където, освен на патките в езерото, можахме да се порадваме на безплатен куклен татър за най-малките. И забележете!: въпреки че децата седяха направо на асвалта, не се намери нито една истерична майка или баба, която да крещи ‘Ставай бързо, чи шъ истиниш! Чуваш ли к’во ти говоря!’ Направи ми впечатление, че повечето колчики бяха Jane /което да знаете, че не се чете Джейн, а Хане/ и Chicco – т.е. или хората са по-богати, или тия неща по света не струват майка си и баща си. Другото, което много ме изненада, беше, че в парка беше пълно с полицейски коли. А все пак иде реч за оградено пространство, в което се разхождат майки с деца. ИЗВОД: Хората си пазят децата! Не е като у нас, явно – 2-ма зелени елфа за цяла Борисова градина. Живи да сме, та да видим как и при нас става така. Дано!
Ето малко снимки и от тая подреденост и красота:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621560
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621611
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621612
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621613
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621615
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621621
Същия тоя ден успях да уважа няколко магазина, да накупя туй-онуй /основно под формата на парцалки. Да знаете, че има френските DPAM имат магазин точно срещу въпросния паметник на мечката/ и да се впечатля от паната-картини, които варират от малки табели за имена на улици, та достигат до цяла огромна стена от 20-50 кв.м., които са подредени от ръчно-нарисувани плочки. Ето тук се вижда за какво иде реч:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621622
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621623
Приключихме деня в страхотен ресторант, в който ядохме паеля с морски дарове и животинки, и пихме традиционната сангрия. Не мога да не отбележа факта, че паелята беше не като за 2-ма човека, а поне като за 4–ма. Съдът, в който ни я донесоха, беше с големинта на тавата, в която готвя у дома манджа, стигаща ни за 2-3 дни! Ето:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621624
Последната мадридска сутрин ни посрещна с 6 градуса Т, силен вятър и облаци. Все пак лошото веме не ни уплаши и успяхме да намерим стадиона, на който се правят коридите – Арената на биковете /цената на билетите започват от 10-тина Е, така че който е фен на убийствата, може да се засили/.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621625
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621636
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621637
Поради гнусното време отложихме градинската среща с форумката kar4ita и се намерихме на нейна територия. Краси готви страхотно! Беше направила салати, пица, та даже и десерт. Изобщо не знам как успява, като се има предвид, че и тя е с породени:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621638
И вероятно поради причина, свързана със злополучния ни първи полет, се озовахме на Терминал 2 на Мадридското летище цели 5.5 часа преди полета ни. Тези 5.5. часа се превърнаха в близо 8 /прекарани ето така http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5621639 /, защото полетът ни имаше закъснение. Всъщност, нашият полет затвори летището – беше последен за деня – излетяхме в 1.30 през нощта. Нито тогава, нито сега, обаче, дори не помислям да се оплаквам – все пак полет имаше и все пак стигнахме до Перу
Което обаче е разказ, който ще продължа утре, защото се налага да изкъпя и приспя децата.
продължавай по-скоро! 
евала за самообладанието
.
Ама то си е чиста проба сага до момента, направо не зная какво мога да очаквам от перуанското ви пътешествие.... 
.. чакам с нетърпение продължението