Задълителна ли е следродилната депресия

  • 1 226
  • 26
  •   1
Отговори
  • Smolyan
  • Мнения: 1 398
Здравейте мили майчета  Grinning
Искам да ви попитам и да разбера дали е задължителна следродилната депресия?
Чудя се дали пък не подминава някои мами.  Майка ми например казва, че е нямала такава депресия.  Изобщо има ли мами, които не са преживяли това? Благодаря предварително! Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 1
  • Мнения: 863
ами не знам, да ти кажа 4естно Thinkingи майка ми каза, 4е тя такова 4удо е нямала,ама мен яко си ме тресеше около седмица ли , две ли,гледах то4но ей-така  #Puppy dog
дано тебе да те подмине,леко бременеене ти пожелавам и леко раждане, разбира се Party

# 2
  • Мнения: 2 807
Ами аз не съм имала следродилна депресия  Grinning
Малка част от мамите, които познавам са я преживели, така че спокойно Wink

Според мен различни обстоятелства - протичането на самото раждане, отношението на екипа, а по-късно и на персонала, който те обгрижва, отношението на съпруг и близките ти и др. - могат да я провокират.

Успех и приятно бременеене Simple Smile

# 3
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Докато бях в болницата ми направи впечатление, че почти всички бяха много ревливи. Смятам, че това не бяха само вълнения от прекрасните бебочета, които бяхме народили, а от бурята от хормони. Аз поне се скъсах да рева около две седмици след раждането, а май и повече, че като ми почнаха проблемите с кърменето вече не знаех на кой свят съм.

# 4
  • София
  • Мнения: 572
Според мен няма начин на не се чувстваш малко по-напрегната,по-ревлива,по-......  Grinning,защото тези хормони на никой не прощават.Но мисля,че следродилната депресия зависи от много неща.Зависи каква ще е обстановката като се прибереш у дома,как ще е бебчо и т.н.Мисля,че е важно първите дни до теб да има човек на който разчиташ и с който се чувстваш добре.Не е важно толкова за физическата,колкото за емоционална подкрепа.Първата седмица след като ме изписаха от болницата свекърва ми ми помагаше,защото родих секцио.Понеже колкото и да е странно с нея се разбирам много добре Grinning,прекарвахме дните си много приятно и ми се размина депресията.Дано и при теб всичко да е наред.

# 5
  • Мнения: 1 038
Не се притеснявай,може и да те подмине,не е задължително родилката на всяка цена да премине през това,при всеки е различно.Аз лично не съм имала следродилна депресия,според мен зависи и от нагласата на майката.
Не се затормозявай с излишни работи,радвай се на бременноста,и си мисли че всичко ще е наред,и ще бъде.
Wink

# 6
  • София
  • Мнения: 38 206
Аз ревях доста от самото начало на бремеността и после и в болницата поради ред причини. newsm45 Но 1-2 седмици след като ме изписаха и се почуствах отново лекичка всичко ми мина... newsm44

# 7
  • Мнения: 1 645
И аз съм нямала следродилна депресия.Моята приятелка която роди 6 месеца по-късно също нямаше.Така че ,не е задължително и ти да имаш.

Даниел - 21.04.2004г.

# 8
  • Мнения: 414
Аз не съм имала такова нещо. Нито с първото, нито с второто бебе.
Според мен е до психика и начин по който човек възприема нещата, промените и изобщо...

# 9
  • Мнения: 6 243
Аз поначало има нерви като корабни въжета, та не бих казала, че ме пипна точно депресията... Просто след първото раждане установих, че съм станала много ревлива - ревях преди всичко на филми, в които се стреля и ги убиват. Еле имаше един за втората световна - що рев изревах, там се убиваха на поразия, беше за някакви битки. проблемът ми беше, че като си представех колко зор е докато ги родиш тия хора, а с тия оръжия - пат - пат и те умират...

Втория път изобщо не ме хвана депресията. Даже и ревлива фаза нямах.

# 10
  • welcome to the Jungle
  • Мнения: 979
Бягането сега от този проблем няма да те направи по-силна и по-справяща се ако се появи след раждането депресията.
В страницата на БГ-мамма има много интересна дипломна работа на тази тема. Изчети я, за да добиеш представи от същината на след родилната депресия. Мой съвет - сподели с близките си знанията си и ги подготви, че "това може и на теб да ти се случи". Помоли ги да бъдат толерантни тогава с теб, защото в такова състояние няма да можеш спокойно да им обясниш така, както сега можеш да го направиш.
Иначе ти пожелавам да нямаш проблеми  Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 6 145
Сигурно зависи от психика и от обстоятелства, но хормоните си казват думата. Въпроса е кой как понася този хормонален прилив. При всеки организъм е различно, а и характера на човек влияе. Опитай се да си спомниш какъв пубертет си карала - тежко ли ти беше или не ти пукаше от нищо? Имала ли си тежък предменструален синдром? Как се чувстваш емоционално сега докато си бременна. Всичко това подсказва как психиката ти се справя с бошуващите хормони съчетани с преумора и неизвестност.
Мисля, че сезона също влияе, ако навън грее хубаво слънчице и можеш да излезнеш с количката още първия ден ще ти е по-леко отколкото ако зад прозореца ти се стелят сиви мъгли, не си си подавала носа седмици наред, бебето се дере от колики, а ти няма как да го извдеш, за да се успокои.

# 12
  • Мнения: 46 435
Аз не съм имала.

# 13
  • Мнения: 955
Незнам от какво зависи, дали от физически или от психически фактори. Аз родих първото си дете на 36 и съм доста силна натура, преживяла съм такива неща и си мислех, че нищо не е в състояние да ме разтресе  newsm78
Да, ама не! Анализирайки сега нещата, си мисля, че свекърва ми, която дойде да живее в къщи за да ми помага допринесе най-много за следродилната ми депресия. Беше купила бръснарски сапун да къпем бебето с него, непрекъснато ми набиваше канчето, че кърмата ми била рядка и затова реве бебето, караше ме да го повиваме милото, като пашкул, да слагаме сол във водата при къпане и какви ли не още простотии. Тогава няма нет в къщи и тъй, като съм без опит слушах и изпълнявах всичко, докато в един момент не ми издържаха нервите и тя се изнесе слава богу. След това се справях страхотно сама. Така, че моя съвет е, в случай, че някой около теб /стига това да не  е таткото/ - бързо му благодари за помощта и пробвай сама.

# 14
  • Мнения: 46 435
.......След това се справях страхотно сама. Така, че моя съвет е, в случай, че някой около теб /стига това да не  е таткото/ - бързо му благодари за помощта и пробвай сама.


Много добре казано! Свекърва ми остана 2 седмици, не съм имала проблеми с нея и никога не е налагала нейни методи, правеше това, което ние с мъжа ми казвахме, но се чувствах малко неудобно, защото сме свикнали да живеем самостоятелно  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт