Знам, че има и други такива теми, но съм много ядосана. Става въпрос за това ,че досега свекърите винаги са помагали на дъщеря си и вчера разбрахме за поредната голяма покупка/техника/ а нас ни залъгват с 10-20 лв за детето. Знам ,че много ще ме обвинят и ще кажат ,че не са ми длъжни, но досега винаги моите родители са ни помагали много , от тях нищо. Разбирам да не помагат на никои ,но само на едното дете и тос големи суми /например преди 6 мес. -хоп трябват ми над 1000лв и се дава / сега пак. Ток имат много - няма страшно те го плащат. И всъщност ние се мъчим и гледаме от какво да спестим защото всичко чака нас , а те с по- малки доходи и живеят доста по-нашироко. Другото , ече нашето дете никои не иска да го вижда минават и заминават при другите внуци. Просто не ме приемат и това е
- Публикувана: 15 апр. 2008, 10:49 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2008, 14:01 ч.
Несправедливо е
Ако не живееш с тях и не си зависима от тях,а и ако се разбирате с мъжа ти - да не ти пука.И при нас е така-сестрата и брата на мъжа ми живеят при свекърите и нямат грижа за нищо,а от нас дори се иска помощ.И мен ме дразнеше това,ама поговорихме на няколко пъти с мъжа ми и им секнаха исканията.А и добре,че живеем в друг град.Не са виновни родителите , че помагат като могат , виновни са , че не са си възпитали децата да се оправят сами.Искам да ти кажа да не се дразниш,че помагат на дъщеря си - тя не е за завиждане , ако остане утре без тях и помоща им .И не си мисли,че не те приемат-някои хора са просто такива.
Аз мисля,че трябва да разчитате само на себе си и ако някой ви помогне добре е дошло.И в моето семейство е така;майка ми много ни помага,не защото е задължена,просто така иска,а майката на съпруга ми почти нищо не ни дава.Не трябва да затормозяваш връзката си с такива битовизми;не можеж да си представиш колко семейства са се разаднали заради това кой какво дал и не дал...
Не си вгорчавай живота. Така поне си знаеш, че каквото сте постигнали си е благодарение на вас и няма да имат повод да изтъкват и намекват как те са ви помагали за нещо, което е още по-неприятно и би те карало да се чувстваш задължена.
Гледай напред, след като досега се справяте сами, значи нямате нужда от тях
Гледай напред, след като досега се справяте сами, значи нямате нужда от тях
А ти държиш ли се с тях така, както се държи дъщеря им? В много случаи предпочитанията ги моделираме ние.
Например, колкото и да ми е мила племенницата, ако не се разбираме с родителите й (братовчед ми и жена му), аз не я виждам. И отбягвам минаването край тях. В същото време обръщам много повече внимание на други деца, с които нямам роднинска връзка.
Например, колкото и да ми е мила племенницата, ако не се разбираме с родителите й (братовчед ми и жена му), аз не я виждам. И отбягвам минаването край тях. В същото време обръщам много повече внимание на други деца, с които нямам роднинска връзка.
Ами гледам да не се ядосвам, съпруга ми също го вижда и не го показва ,но знам ,че и тои започна да се дразни вече. Създава се напрежение между двете деца и то от родителите.Яд ме е ,че те искат ивнуците също , защото били зле нямали какво да ядат/уж/ , а на съпруга ми му е под достойнството да иска ,който иска ще помогне. И ни се обяснява , че виждаш ли те били зле затова на тях се дава . А ние също имаме заем, изплащаме няколко неща никак не ни е лесно ,само ние си знаем, но те се оплакват и искат и скоро мъжа ми им каза , че и ние имаме да връщаме заем и да изплащаме , но за нас няма. Дразня се по-скоро от това , че понякога следват подигравки , че нещо например не сме ползвали или яли /от рекламирани стоки/ Те винаги са задоволени и едва ли не ни изкарват скрънзи . А ние просто разчитаме само на себе си и не можем да живеем разточително лЗатова ми е повече мъчно. Но , както писа някой по- нагоре един ден едва ли ще им е лесно като са свикнали на готови пари
Ех, колко по-хубав и щастлив би бил живота ни, ако можехме да гледаме само в собствента си паничка.
Всъщност, наистина ли сте опряли до подаянията на свекърва ти?
Парите са си нейни и ще си ги харчи, както намери за добре. Никой на никого не е длъжен...
А и това също е вярно:
Не виждам разлика в твоето положение и това на зълва ти - помагат вашите майки.
...
...
Не виждам разлика в твоето положение и това на зълва ти - помагат вашите майки.
Имам дъщеря, но ако някога имам и син, чиято жена ще ми гледа в ръцете дали ще й дам нещо и ще ми прави сметка давам ли толкова, колкото за другото си дете, не вярвам, че ще изгоря от желание да я подпомагам по какъвто и да е начин.
Виж, ако синът отиде да я помоли за помощ, не вярвам да му откаже. Но със злобни подмятания по адрес на дъщеря й - едва ли.
Ами гледам да не се ядосвам, съпруга ми също го вижда и не го показва ,но знам ,че и тои започна да се дразни вече. Създава се напрежение между двете деца и то от родителите.Яд ме е ,че те искат ивнуците също , защото били зле нямали какво да ядат/уж/ , а на съпруга ми му е под достойнството да иска ,който иска ще помогне. И ни се обяснява , че виждаш ли те били зле затова на тях се дава . А ние също имаме заем, изплащаме няколко неща никак не ни е лесно ,само ние си знаем, но те се оплакват и искат и скоро мъжа ми им каза , че и ние имаме да връщаме заем и да изплащаме , но за нас няма. Дразня се по-скоро от това , че понякога следват подигравки , че нещо например не сме ползвали или яли /от рекламирани стоки/ Те винаги са задоволени и едва ли не ни изкарват скрънзи . А ние просто разчитаме само на себе си и не можем да живеем разточително лЗатова ми е повече мъчно. Но , както писа някой по- нагоре един ден едва ли ще им е лесно като са свикнали на готови пари
Като гледам във всяко семейство има несправедливости, аз съм дъщерята, но моите родители помагат на братовото семейство, въпреки, че те имат всичко без кредити, докато ние сме с ипотечни и потребителски, но на нас с мъжа ми също ни е под достойнството да искаме, ако има желание, се помага или предлага, но пък на нас свекървата ни помага - не с пари , а с труд.
Така, е родителите създават и напрежение и ревност между децата си, и после се чудят защо така
Да не говорим, че моите вещи в бащината къща са общи, а тези на брат ми са си само негови, независимо кой ги е купувал?!
Ако брат ми хареса обзавеждането в стаята ми и го поиска, ще го дадат, но ако аз поискам детското легло, което вече не ползва и го е складирал в стаята ми да ми пречи, аааааааааааа, то си е на брат ти(нищо че те са го купили , както и моето обзавеждане), но такъв е живота - несправедлив, а и май ние така се представяме за да имат предпочитания родителите, но аз забелязах, че ако ще на челна стойка да стоя и да угодя, пак предпочитанията ще са към неговото семейство
Регистрирана съм, но хич не ми се пише от ника ми 
Не винаги става дума за пари, нещата се усещат просто
напълно я разбирам, аз не съм получила нищо, нито съм искала, нито пари, нито да ми гледа детето, нямат никакви ангажименти към нас. Но как пък на един рожден ден не са дошли досега, въпреки поканите 
а когато стане дума за детето, без да искат казват И нашето така 
е не са ли "техни" всичките им внучета подчертавам, че с другото им дете и семейството му сме в прекрасни отношения и нямам нищо против тях.
Боли ме понякога, на мъжът ми също не му е приятно, но не обръщам внимание на такива неща, няма смисъл да си тровя нервите и двете страни се държим учтиво, до там 
мисля, че те губят, но си е тяхна работа.
Ех, колко по-хубав и щастлив би бил живота ни, ако можехме да гледаме само в собствента си паничка.
Не винаги става дума за пари, нещата се усещат просто
напълно я разбирам, аз не съм получила нищо, нито съм искала, нито пари, нито да ми гледа детето, нямат никакви ангажименти към нас. Но как пък на един рожден ден не са дошли досега, въпреки поканите а когато стане дума за детето, без да искат казват И нашето така е не са ли "техни" всичките им внучета подчертавам, че с другото им дете и семейството му сме в прекрасни отношения и нямам нищо против тях.Боли ме понякога, на мъжът ми също не му е приятно, но не обръщам внимание на такива неща, няма смисъл да си тровя нервите
и двете страни се държим учтиво, до там мисля, че те губят, но си е тяхна работа. А ти държиш ли се с тях така, както се държи дъщеря им? В много случаи предпочитанията ги моделираме ние.
Ами животът не е справедлив по принцип. Защо го мислиш изобщо
Родителите на мъжа ми ни помагат нон стоп с гледането на децата и всичко друго, което могат, а моите родители не са ни помогнали и веднъж с каквото и да е. Представяш ли си мъжът ми, ако разсъждава като теб, трябва всеки ден да ми мърмори, че все неговите родители правят нещо,а моите "не си мръдват пръста" примерно. И докъде ще ни доведе това?
Нелепо е да завиждаш за някаква си техника на роднини, казвам ти го с чисто сърце, ако искаш, го разбери.
Родителите на мъжа ми ни помагат нон стоп с гледането на децата и всичко друго, което могат, а моите родители не са ни помогнали и веднъж с каквото и да е. Представяш ли си мъжът ми, ако разсъждава като теб, трябва всеки ден да ми мърмори, че все неговите родители правят нещо,а моите "не си мръдват пръста" примерно. И докъде ще ни доведе това?
Нелепо е да завиждаш за някаква си техника на роднини, казвам ти го с чисто сърце, ако искаш, го разбери.