Извинете, ако е досадно.
Много ми е мъчно, че не усещам таткото до себе си. Като изключим, че много се радва на мърдащото, дупещо се и ритащо бебе, друго няма.
Осъзнавам, че е много зает, но не може все така. Вече съм в девети месец, а той изобщо не проявява интерес към това какво, от къде и кога трябва да се купува. Без него обикалям, пазарувам, а като му покажа - реакцията му е по-скоро безразлична, отколкото да се радва по някакъв начин, на коментара от снаха му, че трябва като се роди бебето да му оставя списък на кой да се обади, по-скоро май имаше предвид - какво пък толкова да се обаждам. На ехограф също не мога да го замъкна, въобще само черни точки му пиша. А може и малко да се самонавивам, а и причината да е, че от петък до неделя пътува и аз си кукувам самичка, макар и по семейни дела, ама сега ми е паднало
А иначе е много отговорен, с деца много се разбира и има подход, ама що е такъв сега идея си нямам. Може пък и да го е страх!? Надявам се като се роди живот и здраве бебето да стане по-съучастен, че иначе
Надявам се при вас да не е така, а ако пък е било така да споделите, че нещата са се променили.