Ходи ми се на море с влак...

  • 3 520
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 257
...Ама май ще ида с кола....

Ходи ми се в стария ми квартал в София - там, където съм родена...
...Ама май всичко ще изглежда непознато и чуждо за мен.

Ходи ми се в СМГ - искам да вляза вътре и да се разходя из коридорите, да чуя пак онези далечни шумове, викове и тичащи стъпки по мозайката на кънтящата сграда...
...Ама май няма да ме пуснат (лято, изпити, външен човек, без никаква връзка със сегашните реалии там, сигурно и учителите са други)

Ходи ми се в градинката зад Седмочислениците...
...Ама май чувството няма да е като преди.

Ходи ми се на Загоре (улица), да видя една стара учителка по литература...
...Ама май тя вече не е между нас...

Ходи ми се на Кравай...
...Ама май е затворен вече?

Ходи ми се на лятно кино Мир...
...Ама май и то е в небитието...


Къде ви се ходи, като си отидете това лято в БГ, ама май.....?

# 1
  • Бостън
  • Мнения: 13 363
... носталгично в неделя вечер, а Джи?!

Ходи ми се на един от онези купони, с китарите, цигарите и бирите...
... ама май сме вече твърде стари и цинични за песни и мечти!

Малко на "Обърни се с гняв назад" го обърнах...

# 2
  • Мнения: 1 147
Ходи ми се в Несебър... ама май няма нищо общо с едно време..

Ходи ми се на един задръстен плаж на Равда, в едно супер яко "заведение", с богато меню от салата от домати, салата от краставици, мешана, и бира, и каквато риба е уловил собственика през деня.. в добри дни се яде чернокоп на скара на корем... ама май вече го няма..

Ходи ми се в къщата на дядо ми, да се покатеря на сливата и да зяпам какво става на улицата, докато си похапвам, а отдолу се носи миризма на кебапчета ... ама сливата я отсякоха преди години .... оттогава не съм стъпвала на този двор..

Ходи ми се на плажа на Синеморец .. ама той вече няма нищо общо с миналото..

Ходи ми се до морето с трабант  Grinning с чести спирки за вода и разходки, варена царевица и праскови от някоя баба на пътя.. ама това време отмина безвъзвратно...

Ходи ми се на разходка по плажа, с някое скорошно гадже, дълги напоителни разговори, безкрайни коктейли, романтични представи за бъдещето .. ама някак вече свикнах с факта, че вече не съм на 15...

За сметка на това ме чакат ...
- кино с приятели
- безкрайно дълги вечери
- разговори за живота
- слънчево кафе рано сутрин
- мазни банички, с боза или айрян
- пържени филии
- катми и мекици
- кебапчета и кюфтета
- прясно откъснати плодове
- силни питиета
- добре изглеждащи мъже
- верни приятелки
..

нямам търпение.
 Laughing

# 3
  • Мнения: 264
Ох ходи ми се на море, на клуб, на дискотека, на планина, абе с две думи ходи ми се навсякъде в България, не че тук не мога да ги правя тия неща които ще ги правя там, но просто ми се изка да съм сред приятели и роднини. Друго е чувството когато съм там.  Hug

# 4
  • Мнения: 1 215
Страшно става, когато се примеси носталгия с жалба за младост Simple Smile
 
Затова гледам да си ходя веднъж годишно и да обновявам спомените...

Миналата година отидох на селото на баща ми, исках да обиколя старите места, не бях ходила с години. Има една каменна чешма с много корита в един зелен дол, където рядко човек идва. Исках да се напия от водата и да газя в ледената вода боса, после да полегна отгоре каменната плоча и малки гущерчета да се шмугват в пролуките. Нямаше вода, сухи зеленясали корита. На връщане срещнах един-единствен човек на центъра- кмета и той вика: ''ела другото лято, ще хванем водата по-отгоре, че избяга''. Та така, трябва да има нещо и някой дето да те хване и да те държи в едно русло, за добро или лошо Simple Smile

# 5
  • Мнения: 2 386
Есента ми се ходеше по улиците пеша.. Сега ходя, но ме е страх да не ме прегазят.
Есента ми се пиеше боза с баничка.. Сега почти не намирам баничарници от кафета и магазини.
Есента умирах да видя близмите си.. Сега се спорим толкова, че понякога ми се ще да не се бях връщала.
Есента ми се ядеше кисело мляко.. Сега пак ми се яде. Истинско мляко в България вече няма, всичко вкиснее.
Есента ми се ходеше в гимназията.. Сега там е празно, а и класната ми я няма вече..
Есента ми липсваше аромата на липа... Сега не го усещам от обгазяване.



Не искам да развалям настроението в темата, по-скоро ви връщам на земята, по-безболезнено е.

# 6
  • Мнения: 3 932
Бирите,
кафетата,
динята в кофата и
доматите от колчето са ми в кърпа вързани,
саме дето,
верните другари са и те из широкия свят, та ако се засека с поне един-двама, ще е цяло събитие.

Нямам търпение да се видя с близките и малко ме е страх, че нищо не е и няма да е същото...

Не мога да реша ходи ли ми се или не на море...но виж,
знам няма да пропусна: София бай найт,  Студентски град,  кръчметата, имаше една кръчма там "Биковете", дали е жива йощ  newsm78-ще проверя.

Една друга мисъл ме гложди мене в този ред на мисли,
Когато сте в Бг за един месец примерно, мислите ли постоянно, че датата на обратния ви полет необратимо приближава, прибира ли ви се, как го изживявате този момент?




# 7
  • Мнения: 2 379
Чета n-тата тема по темата и пак си мисля, че сигурно съм единственият повреден човек, тотално скаран с носталгията. Rolling Eyes

# 8
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Прибира ми се в България за 2 месеца, но за съжаление тази година няма да ме огрее и за ден.
Не трябваше да влизам в темата, сега ми се правят всички изброени по-горе неща Sad

# 9
  • Мнения: 2 257
На мен ми беше носталгично за едно време, за нещата, дето ги няма, за ония години, дето няма да се върнат, дори и да живеех в БГ още. Ако го бях преживяла в друга страна, сигурно за там щях да пиша.
И да, Минервата, знам си точната дата на тръгване и като изключим тъгата по най-най-близките ми, съм съвсем готова да се прибирам вкъщи, тук. По едно време се чудех кое ми е вече "вкъщито'', напоследък не се.

Чудесно написано, Госпожо Броненосец! Simple Smile

# 10
  • USA
  • Мнения: 559
Много хубава тема!

И на мен ми се ходи в СМГ Simple Smile, обаче ме е страх, че като отида там няма да видя нито 1 позната физиономия. По добре е да си ги гледам наум. Rolling Eyes
Ходи ми се на студентски лагер на Равда, но там сигурно вече няма никакви студенти (не че и аз съм студентка, де  Joy).
Ходи ми се на екскурзионно из планините, но май хижите вече са заместени от СПА хотели.
Ходи ми се на море на къмпинг Градина, но май ще отида някъде другаде.
Разхожда ми се под тунела от дървета на ул. Л. Каравелов, но последния път като бях там ужасно приличаше на паркинг.
И най-важното искам да се видя с приятелите си от тогава, но те са се разпръснали...

Последна редакция: вт, 15 апр 2008, 04:17 от Winx

# 11
  • Мнения: 994
Размечтах се Simple Smile
Джи, лятото на 2006 си джапах из коридорите на СМГ съвсем необезпокоявано.

На мен ми липсват люляците и кестените в Парка на Свободата (пардон то е вече Борисова градина Simple Smile);
 ходи ми се пак в 15ката;
тича ми се пак из блатата на моето детство, но те са вече отдавна пресушени;
катери ми се до Черни връх и Мусала;
ходи ми се пак на море на студентския лагер в Равда;
иска ми се да видя някои от учителите ми от гимназията, както и някои асистенти от Института;
разхожда ми се по много улици и места от моето детство, но София не е същата. Но това не ми е неприятно.

Сигурно има и още, но засега най-много с нетърпение чакам да видя роднини и приятели....

# 12
  • usa
  • Мнения: 2 113
ходи ми се на синеморец с китарите и с бирата и с тенекията на огъня с наредените да се пекат току-що събрани миди...
...ама там май вече няма миди и мястото по плажа за китари, огън и тенекии е кът?

ходи ми се където и да е от софия или към софия на автостоп...
...ама вече никой май няма да ме качи на автостоп, дори аз да се реша да се опна край магистралата?

ходи ми се на Кравай...
...ама май е затворен вече?

сутрин ми се отива пеша на училище...
...но май училището ми вече го няма и пеша не мога да стигна до него?

ходи ми се 20-25 години назад...
но машината на времето май още не са я сглобили?

# 13
  • Мнения: 780
ходи ми се на синеморец с китарите и с бирата и с тенекията на огъня с наредените да се пекат току-що събрани миди...
...ама там май вече няма миди и мястото по плажа за китари, огън и тенекии е кът?

ходи ми се където и да е от софия или към софия на автостоп...
...ама вече никой май няма да ме качи на автостоп, дори аз да се реша да се опна край магистралата?

ходи ми се на Кравай...
...ама май е затворен вече?

сутрин ми се отива пеша на училище...
...но май училището ми вече го няма и пеша не мога да стигна до него?

ходи ми се 20-25 години назад...
но машината на времето май още не са я сглобили?

И при мен е така.. по-скоро носталгия по безвъзвратно отминалото време.. искам майка да е жива, а аз пак да съм безгрижно момиче, което не се страхува от годините.

От вчера насам няколко пъти отварям темата и докато изчета все ме избива на рев.. и сега така.

Джи,   bouquet

# 14
  • Мнения: 3 491
Едно-единствено нещо искам от миналото: да остана в дома на родителите си за един ден сама, при абсолютна тишина. Без да имам около себе си ни мъж, ни деца, ни родители. Ама няма да стане.

Общи условия

Активация на акаунт