Най-добрият ми приятел

Не знам дали тази тема е за този сайт,но просто имам нужда от съвет от жени,който вече са минали по моят път и години. Ще ви разкажа една история не знам дали ще ви е интересна,но се надявам да получа откоровени мнения и съвети.
На 16 години съм.Всичко започна когато кандидатствах в ново училище след 7 клас. Нов клас,нови приятели и той-Момчето с главно М. Естествено не бяхме нищо повече от приятели и от моя страна и от негова.Той е най-добрият ми приятел,на кратоко казано всичко за мен на този етап. Докато не дойде края на учебната година и научих новината,която ме разстърси-той ми съобщи че заминава за Германия да учи там.Тук живееше при баба си и дядо си,тъй като майка му и баща му живееха в Германия,майка му българка,баща му германец.Немога да опиша чувството когато научих новината хем се гордеех с него че е успял да усъществи своята мечта хем неисках да се разделяме.От малка много се привързвам към хората,тъй като майка ми почина когато бях на 9. Разделих се с него наистина трудно,тогава все още ми беше само приятел,до в мига в който го прегърнах за последен път,защото в този миг когато го пуснах осъзнах една голяма истина-че го обичам,но за жалост не като приятел.
От тогава насам винаги е бил до мен въпреки голямото разстояние което ни разделя,винаги ме е успокоявал,няма в ден в който да не си пишем дори и за малко,нямаме тайни един от друг освен моята естествено че съм влюбена в него! Той е единственият човек,който ме разбира напълно и винаги ме е поткрепял.Помагал ми е в много трудни моменти и винаги съм можела да разчитам на него! И тук идва обрата на нашите отношения или по-точно на неговите,просто защото започна да се държи странно.Незнам как точно да опиша цялата тази ситуация,но накратко няма в ден в който да не ми каже че ме обича да не ми изпрати целувки и прегръдки да не ме нарече мило или baby,няма просто такъв ден.Самото му държание се промени . Сякаш зад всички негови думи се криеше друг смисъл. Всички наши общи приятели знаят че аз изпитвам нещо повече към него и няма човек който да не каже че между нас няма просто приятелство а една искренна любов! Незнам дали това е така и дали е вярно. Тук идва и моментът в който ми съобщава че си идва за пролетната ваканция тук! Когато разбрах бях в толкова голяма еуфория наистина бях много щастлива! Когато го видях там на входа на sky city просто бях толкова развълнувана след 8 месеца аз отново бях до него един до друг не ни деляха 2000 км! Когато ме видя ми се нахвърли да ме прегръща имах чувство че ще ме задуши.
Каза ми че съм станала много хубава...Имахме да си кажем толкова много неща незнам как сдържах сълзите си тогава... Той ми каза че аз съм най-хубавото нещо което му се е случвало откакто е живял тук и не би допуснал никога да ме загуби! Това бяха едни от най-хубавите думи който ми беше казвал някога! След това когато ме изпращаше се гушнахме и чувствах онази сигурност,която от много дълго време не бях усещала... и тръгнах да си тръгвам и той се върна за да ме гушне пак . Просто незнам през цялото време ме гледаше толкова странно с онзи блясък в очите изчервяваше се когато му правех комплименти не спираше да ме гледа в очите и каза че е чакал този момент дълго време. Когато дойде време да се прибере в Германия отново имаше рожден ден и отидохме някой наши познати на пица поразходихме се изпратихме всички и отново останахме само двамата на същото онова място както и предишния път прегърнахме се около 100 пъти и всеки път си казвахме това е последния.. това е псоледния... през цялото време ми казваше че неиска да ме пусне и че няма да го направи...и точно когато се разделихме и аз си тръгнах се сетих че подаръка му е останал у мен и му се обадих да се върне... беше точно като по филмите и двамата се върнахме и пак се прегърнахме и пак и пак каза ми че ме обича страшно много и че неможе без мен! На следващата сутрин му беше полетът и сутринта точно наистина както става по филмите в 06:18 сутринта получих най-хубавият sms с текст- МЕРСИ ЗА ХУБАВАТА ВАКАНЦИЯ!ИМА МНОГО НЕЩА НА ТОЗИ СВЯТ,КОИТО ОБИЧАМ,НО ТЕБ ОБИЧАМ НАЙ-МНОГО!!
Общо взето мисълта ми е дали изпитва нещо към мен и дали се страхува да ми признае както и аз ... макар на всички да им се иска да бъдем нещо повече от приятели истината е само една,но все още не я знам!!! Може би историята ще ви се стори доста детинска и маловажна и че всичко това са детски истории,но оверявам ви не е така. Мисля че ние с него сме надраснали възрастта си.Мислим като големи здравомислещи хора, по простата причина че животът ни като малко е бил такъв и особено моят,който ме научи да бъда изключително силна и борбена!
Бих искала съвет и мнения,надявам се не съм ви отегчила БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!!!