след хомеопатичното интервю...?

не се лекува всяко по отделно. Преценява се по различните прояви и се търси първопричината.

Може да се даде едно хомеопатично за туширане на остър симптом и след това да се дава основното лекарство.  Защото лекарството по принцип обостря. Ако е много силен симптома и е опасно обострянето, се дава първо за симптома.

Проследяването е отново преглед. Търсят се промените след даденото лекарство. Има два варианта - повтаря се същото лекарство или се сменя при необходимост.  Можеш да си представиш една глава лук. Обелваш едната люспа и отдолу се появява друга. Трява да я обелиш и нея и така докато стигнеш до сърцевината.

да но моите заболявания нямат нищо общо.като ходих при хомеопатката ми казах че отивам заради психологичния ми проблем.не се ли изписва лекарство само за този проблем.затова  се чудя ако действа на всичките заболявание,лечебната криза в какво трябва да се състои.нещо не ми става ясно?!

Хомеопатията лекува човека, не болестите - затова се предписва само едно лекарство -подходящото за човека. Но да - понякога може да се даде конкретно лекарство за конкретен проблем - например при травми и някакви болки. Много си се вторачила в тази лечебна криза  Доколкото знам е индивидуално в какво ще се прояви.

само ти си мислиш, че нямат нищо общо:) може да се окаже, че причината за всички тях е една и съща.
дава се лекарство, което отговаря на цялостната картина. то започва да действа за оздравяването на това, което е най-спешно за организма. много е възможно, това да не е психологичния ти проблем.
но е най-добре тези неща да ги обсъждаш с хомеопата си в светлината на твоя собствен случай. ще ти стане по-ясно

Аз пък мислех,че при правилно лечение оздравяването започва от психиката и после към тялото - на тялото не му ли трябва много повече време за да се повлияе?

ако имаш "физическо" заболяване, застрашаващо живота и психически проблем /макар това да се случва изключително рядко/, по-важно е да се спаси физическото тяло.
често проблемите на психическо ниво са разултат от дългогодишно подтискане на физически проблеми. затова се лекуват по-бавно. тъй като хомеопатията лекува цялостно, ако имаш някакви незначителни/за теб/ болежки, може да ти се струва, че лекува само тях. което не е така, просто те се лекуват по-бързо.
уф, не знам дали стана ясно какво искам да кажа

ами като се замисля може би психологичния  и проблем е на 2-ро място.всъщност той се появи след всички останали.а иначе имам поликистозни яйчници,хормонален дисбаланс,проблеми със щитовидната/които последно бяха наред/,ускорен пулс,малки шипчета и малко разклатена нервна система.незнам кое и как ми лекуват,но дано да е правилно лекарството.

Аз бях на интервю на 28 март и хомеопатичката ми даде еднократен прием на лекарство и каза, че следващият път ще се видим след месец. Аз не чувствам разлика след приема на хом. лекарство, рано ли е за това? И цял месец нищо, може би трябва да мине време... незнам, но ми се иска да има по- бърз ефект. И при вас ли е така?

Баш си има много общо  Това, че вие не виждате "красня линия" не означава, че няма такава.


Според хомеопатията, човек не е само кожа, кости и органи. Човек е една сложна и красива система включваща в едно физическото тяло, прилежащите му електромагнитни полета,  психиката му, емоциите му, душата му.  Само човек, който разбира това може истински да помага, да връща радостта от живота.

Ще обясня нещата малко по-опростено, за да се разбере лесно.
Можем да си представим руските кукли – матрьошки и по точно 4 кукли една в друга – в нашият слушай Душа, ментално ниво, емоционално ниво, физическо тяло.

Най – вътре е душата, това е най-финото ниво.


Душата е изначално хармонична и се явява въплъщение на божествените принципи – тя не боледува!

Имено тук в това ниво се съхранява закодираната информация за онова есетствено състояние на баланс и щастие. Нормално „светлината на душата” е толкова силна, че озарява всички останали нива и на тях също се установява равновесието, хармонията и здравето.

Следвашият слой е менталният слой – на психиката, на съзнанието и подсъзнанието; след него е емоционалният – на чувствата и накрая е физическият слой – на физическото тяло с всички атоми, молекули, клетки, тъкани, органи и системи.

Системата човек е така устроена, че всеки външен слой, пази вътрешния, който разбира се е все по-фин.

Когато се прояви стрес под някаква форма, най финия слой (Душата) реагира не него, но тъй като сработва „защитната” система на матрьошките този слой изтласква стреса към следващия „по-груб” слой, към периферията, към менталния. Така стресът на душата става стрес на ума. Но и тук „защитната система” върши своята работа и изтласква този стрес навън, към следващото „по-грубо” ниво, навън към периферията, към емоционалния слой.  Така стресът се проявява емоционално, в сферата на чувствата. Веданага се задейства „защитната система” и изхвърля този стрес към физическото ниво, в резултат на което там в тялото той се метериализира като симптом, като проблем, като болест. Физическото тяло също има своя „защитна система” – то няма накъде да пренасочи стреса, затова търси място където да гопрояви, потакъв начин, че да си навреди минимално. Не е все едно дали проблемът ще се материализира в мозъка, в сърцето или в кожата на ръцете, нали?!
Когато физическото тяло вече „няма място” къде да пема повече стрес, тогава пада защитата на емоционалното и натрупването започва там, когато то достигне предела си, негативните модели и деструктивните сили завладяват менталното.

От всичко написано, става ясно, че системата човек, която се намира в равновесие, реагира на стреса като го изтлсква навън, по този начин стресът е освободен и е възстановено естественото състояние на баланс и здраве. Можем да кажем, че разболяването или проявяването на проблема, както и неговото изцеление се движат от центъра към периферията.

Разбира се, ако съществуват блокажи на емоционално или ментално ниво, освобождаването на стреса не може да стане толкова плавно, той бива подтискан и когато капка по капка се събере, той се освобождава експлозивно и предизвиква сериозни сривове.

Ако това не е ясно, нещо още по образно - получавате телеграма от която разбирате, че любимата ви леля, която ви е отгледала е починала. Очите ви се просълзяват, започвате да се задушавате - нещо в гърлото ви стяга, имате сърцебиене. Усещате и много мъка. Ето еи няколко симптома: на емоционално ниво - мъка; на физическо - стягане в гърлото и сърцебиене. Те са различни на пръв поглед, но са подчинени на една логика - психосоматична.

Какво е психосоматика?  Симптоми предизвикани от психиката - най просто казано. В случая по-горе, няма материален причинител на симптомите. Телеграмата не е заразена с вирус, нито съдържа токсично вещество и върпреки това прочитането й има такъв осезаем и измерим физически ефект.

С две думи - ВСИЧКО Е ЕДНО.
Но...не си блъскайте главите да разбирате всичко - затова има специалисти. Всичколозите не са на мода вече 

Имало е стрес на ментално ниво, който е изтласкан към емоционалното. Емоционалния стрес е изтласкан към физическото тяло. Там се проявява определена симпоматична картина...но мястото не е достатъчно за да се поеме целия стрес (може би се генерира нов), тогава "картината" се насочва обратно навътре - повлиява се емоционалното ниво и накрая менталното.

Така е устроен човек. "Стресът" (под всичките му форми) се изтласква от центъра към периферията. Там се освобождава. Това е естествения процес чрез който се лекува тялото. То пази психиката и чувствата от травма и изтласква навън. Най периферното, от цялата периферия е кожата. Затова в хомеопатията казваме, че най- големия враг на човека е суетата  Ами да, повечето прерапрати за кожа са супресори, защото.....не искам да имам пъпкааааа; не искам този обрииииив....
Подтискайки симптомите на повърхността, ние не осигуряваме поле за освобождаване на "стреса". Тогава той влиза навътре, обратно от периферията към ядрото.

Така че - разбираемо е кое на вас ви изглежда 1во и 2ро, но не винаги видимото е истината  Индийците са го казали преди хиляди години - ВСИЧКО Е МАЯ, т.е всичко е илюзия.

На всички им се иска така  Ако може сега и веднага.
Само че забравяме, че преди да стане видим проблема, той е извървял дългия път на материализиране...може и години.
Разбира се, за човек е видим от момента на появата му "на повърхността". Лесно може да се скрие проблема, "един слой по-навътре", но това не е особено здравословно 

Има хомеопати, които практикуват по начина, по който и вие сте описали.
Дава се еднократна доза и се чака реакция.

Лично аз не съм привърженик на това. В зората на хомеопатията Ханеман (бащата на хомеопатията) наистина е предписвал така, но е предписвал на пациентите също спокойствие.
Вероятно вашият хомеопат ви е казал, че не се употрбява кафе, кола, ментови продукти и т.н. Идеята е, е някой субстанции - антидотират хомеопатичното лечение ( спират действието на лекарството). Всъщност най-силният антидот е СТРЕСЪТ. Затова и Ханеман е предписвал спокойствие - той дори не е позволявал напациентите да четат книга по време на лечението, да не би да се разстроят от прочетеното.  А сега се замислете колко източника на стрес имаме днес във времето в което живеем?  Хомеопатът ви е дал еднократна доза, лекарството започва да действа, вие излизате от кабинета и на пешеходната пътека, някой шофьор- идиот не спира - хоп ето ви СТРЕС. После идва сметката за тока - хоп СТРЕС, после любимата ви блуза се е скапала в пералнята - хоп СТРЕС.....Разбирате ли? 

Днес това което е предписвал Ханеман е неприложимо. Затова някои хомеопати приготвят лекарство за своите пациенти, обясняват им това, което аз по-горе в общи линии обясних и пациентът взема лекарството при нужда.
Дискутирайте това с хомеопата си. Питайте, задавайте въпроси. Ако решите - винаги може да смените хомеопата. Важно е да се чувствате комфортно с него и да получавате обяснения на въпросите които ви вълнуват, а не да се налага да ги задавате по форуми  Нали - вие сте платили за услуга на вашия хомеопат, не на мен 

Всичко най... и успех 

Nial, златен си, незнам какво друго мога да кажа!
Благодаря ти от сърце! 

Nial, благодаря за труда и ентусиазма!
Мисля, обаче че пропускаш, че връзките психика-емоция-физика са двупосочни...или поне аз останах с такова впечатление
Освен това, даването  на еднократна доса лекарство не означава, че няма повторение и се чака да се случи нещо до безкрай. Човек поддържа връзка с хомеопата си и при нужда, лекарството се повтаря.
Относно стреса...колкото си прав, толкова и преекспонираш нещата - всичко е до отделния човек и неговите възприятния. За мен нито едно от нещата, които си написал не са стрес. За друг, може и да са толкова стресиращи, че да спрат действието на лекарството - затова има проследяване, а не се предписват неща по принцип и за всички.
Надявам се да не приемеш поста ми като заяждане, защото не това е целта му.

nial,за първи път някой ми отговаря толкова изчерпателно.има някои неща които за мен останаха неясни,но нали казахте че многознайците вече не са на мода.аз обаче продължавам да си задавам въпроси,дали хомеопатията ми помага,дали е нормално да не усетя кой знае каква съществена промяна досега.дали лекарството още не може да достигне изцяло до психическия ми проблем,а лекува първо физическия?!нормално ли е лекарството да ми повлиява толкова бавно?пречи ли времето на лечението?/все пак е пролет,сезона на депресиите/.аз съм на 24год,моя проблем не е трупан с кой знае колко години..бях чела че колкото си по млад,толкова по бързо ти повлиява хомеопатичното лекарство...