Здравейте мили хора, готови да дадете съвети да помогнете. Имам един проблем, който ми пречи да напредвам в живота, макар да имам шансове за това. Накратко, мисля, че идва от детството и семейството ми, но се отразява на днешните ми взаимоотношения не само в дома, а и навсякъде.
От край време, когато постигна нещо или имам шанс да направя нещо, придобия нещо, то семейството ми веднага започва да обмисля планове как това мое постижение ще се отрази добре и на останалите членове и облагите ще са и за тях, а за мен, ако остане свободно... Ще дам няколко примера , за да стане по-ясно: 1) Получавам зелена карта за САЩ, родителитлите ми се радват, но не заради моя шанс да уредя живота си, а защото ще мога да изпращам пари на брат си да си изплати жилищния кредит (аз нямах нищо);
2) Купувам си кола - родата решава, че щом имам, логично е да возя тях и пренасям багаж, навсякъде където пожелаят, да ги чакам , когато им хрумне да си тръгнем, пълно обслужване като безплатен фамилен шофьор, ако се възпротивя, щото не ми се ходи, моите желания никой не зачита, и ме обиждат, с думи - чепата и дребнава, лоша и неуслужлива...;
3) Започвам хубава и престижна работа свързана с много мои усилия да придобия нужната квалификация - решават, че щом знам и мога толкова, трябва да съм денонощен консултант не само у дома на родители и брат и снаха, но и на цялата рода, която и в 22 вечерта да се обади аз трябва да консултирам напълно безплатно и всеотдайно и с радост и благодарност за отдаденото внимание към мен;
4)Научих се като любител да шия на машина и да подстригвам коси - е, нормално е, родители и брат и снаха подстригвах и шиех каквото и когато кажат, но започнаха да ми водят и техни приятели и близки, които нямат пари за тези услуги да им ги правя аз- обаче никой не ме пита искаш ли точно сега, прави ли ми се боклук от косми и конци точно сега, не ми ли се просто почива - не, нямам право да се глезя и да отказвам, щото ме заклеймяват, а много ме боли когато семейството ме нагруби...;
Сега ме е страх да си купя по-голяма и хубава кола - джип, въпреки , че имам възможност, защото ще ме яхнат отново за товарно магаре да пренасям багаж с големия багаж от места на които не ми се отделя време да посещавам и за цялата фамилия, която не си е мръднала пръста да ми помогне , когато съм имала нужда от помощ, щото са заети и се спотайват, но любезно да не ми откажат директно, та да имат очи утре да ми искат.на всичко отгоре ще трябва да все аз да ги возя навсякъде, щото колата побира повече места и ще може да се ходи само с моята.
Е, но мен ме боли, че семейството ми се интересува само какво може да съм им в полза, но да помогнат на мен - аз и не разчитам, оправям се добре, но дори и не се интересуват от мен как съм през останалото време, приемат ме за даденост и за мое задължение да ги обслужвам , не само родителите , но и братовото семейство, а аз вече имам свое и не само че нямам време вече толкова, но и приоритетите ми вече са други, но те са свикнали и си ме юркат като в доброто старо време.
Да, аз съм си виновна, че така съм ги научила и така съм си постлала, но много искам да ги отуча и най-вече да нямам угризения от промяната в себе си която желая вече да направя за свое добро за това на моето си семейство.
Ще съм благодарна, ако някой в моето положение се е измъкнал , променил и продължил безболезнено и даде рецепта как се прави?!
От край време, когато постигна нещо или имам шанс да направя нещо, придобия нещо, то семейството ми веднага започва да обмисля планове как това мое постижение ще се отрази добре и на останалите членове и облагите ще са и за тях, а за мен, ако остане свободно... Ще дам няколко примера , за да стане по-ясно: 1) Получавам зелена карта за САЩ, родителитлите ми се радват, но не заради моя шанс да уредя живота си, а защото ще мога да изпращам пари на брат си да си изплати жилищния кредит (аз нямах нищо);
2) Купувам си кола - родата решава, че щом имам, логично е да возя тях и пренасям багаж, навсякъде където пожелаят, да ги чакам , когато им хрумне да си тръгнем, пълно обслужване като безплатен фамилен шофьор, ако се възпротивя, щото не ми се ходи, моите желания никой не зачита, и ме обиждат, с думи - чепата и дребнава, лоша и неуслужлива...;
3) Започвам хубава и престижна работа свързана с много мои усилия да придобия нужната квалификация - решават, че щом знам и мога толкова, трябва да съм денонощен консултант не само у дома на родители и брат и снаха, но и на цялата рода, която и в 22 вечерта да се обади аз трябва да консултирам напълно безплатно и всеотдайно и с радост и благодарност за отдаденото внимание към мен;
4)Научих се като любител да шия на машина и да подстригвам коси - е, нормално е, родители и брат и снаха подстригвах и шиех каквото и когато кажат, но започнаха да ми водят и техни приятели и близки, които нямат пари за тези услуги да им ги правя аз- обаче никой не ме пита искаш ли точно сега, прави ли ми се боклук от косми и конци точно сега, не ми ли се просто почива - не, нямам право да се глезя и да отказвам, щото ме заклеймяват, а много ме боли когато семейството ме нагруби...;
Сега ме е страх да си купя по-голяма и хубава кола - джип, въпреки , че имам възможност, защото ще ме яхнат отново за товарно магаре да пренасям багаж с големия багаж от места на които не ми се отделя време да посещавам и за цялата фамилия, която не си е мръднала пръста да ми помогне , когато съм имала нужда от помощ, щото са заети и се спотайват, но любезно да не ми откажат директно, та да имат очи утре да ми искат.на всичко отгоре ще трябва да все аз да ги возя навсякъде, щото колата побира повече места и ще може да се ходи само с моята.
Е, но мен ме боли, че семейството ми се интересува само какво може да съм им в полза, но да помогнат на мен - аз и не разчитам, оправям се добре, но дори и не се интересуват от мен как съм през останалото време, приемат ме за даденост и за мое задължение да ги обслужвам , не само родителите , но и братовото семейство, а аз вече имам свое и не само че нямам време вече толкова, но и приоритетите ми вече са други, но те са свикнали и си ме юркат като в доброто старо време.
Да, аз съм си виновна, че така съм ги научила и така съм си постлала, но много искам да ги отуча и най-вече да нямам угризения от промяната в себе си която желая вече да направя за свое добро за това на моето си семейство.
Ще съм благодарна, ако някой в моето положение се е измъкнал , променил и продължил безболезнено и даде рецепта как се прави?!
