Дъщеричката ми се роди преди 6 дни с цезарово сечение. Бях решила, че искам да я кърмя и от почти веднага след като се роди започнах да правя опити. Тя долу-горе се научи да захапва зърното и да суче, но проблема беше, че нямаше много какво да суче. Знам че в първите 24-48 часа е нормално да нямаш кърма и на бебето уж му била достатъчна малкото количество коластра, което успява да изсмуче. За съжаление на моето мъниче това не му достигаше. Все зяпа, мляска, стои по половин час на гърда и все реве гладно. Моите зърна почнаха дакървят и болят ужасно, защото тя все много силно и много дълго ги смучеше, опитвайки се да изкара нещо от тях. Втората нощ тя направо се дереше нон стоп от глад, че и аз плачех с нея от отчаяние, че не мога да я нахраня. Накрая помолих да ми дадат АМ да й дам да яде. Дадоха ми помпа да изпомпвам кърмата, докато малко ми заздравеят зърната, защото не издържах на болката. То не че имаше кой знае какво за изпомпване. Нищо чудно, че ревеше толкова. По няколко капки излизаха само. За съжаление и досега млякото ми е е крайно недостатъчно и се налага да я дохранвам с АМ. Тя доста отслабна, загуби почти 10% от теглото си, а лекарите казаха, че е опасно да слабее повече. Изпомпвам се понякога, за да знам какво количество мляко имам и колко да я дохранвам. Имам мнооооого малко - 10 мл на изцеждане максикум. Слагам я да суче, а тя заспива, защото явно няма кой знае какво да изкара от гърдите ми. Много ми е мъчно, защото толкова много искам да я кърмя, а кърма няма и няма. Може би факта, че се наложи секцио и това че имам малко занижена функция на щитовидната жлеза е причина за проблема ми с кърмата. Все пак упорствам, да изкарам нещо от тия гърди, но почти съм се отчаяла...
Ако имате някакви съвети как да изкарам тая кърма, помогнете ми...