Баща ми - обожава вкусна и топла кухня, но когато самият той готви на майка си на село две години каза, че е къртовски труд и загуба на време.
Майка ми - невероятна готвачка. Всичко и се удава, носи й удоволствие, но - готви повече по задължение.
Сестра ми - има голямо желание, старае се, но не я бива като голяма кулинарка.
Аз - до съвсем скоро не можех и да си помисля да готвя, готвеше съпругът ми. Лека-полека се понаучих, доставя ми удоволствие и даже мога да кажа, че искам да съм си нон стоп в кухнята. Приятно ми е, не ми тежи, смятам, че се справям сравнително добре.
Свекърва ми - иска да е добра готвачка, но е задоволително добра, нещо като сестра ми. И тук идва моето "въпрос на чест", че я превъзхождам и много съм горда
Факт е, че не съм се запалила по готвенето, за да я мина в нещо. Така се получи. Мисля, че ме запали (без и тя, и аз да разберем) Биляна Казвах й все, че е миризлива готвачка, но и аз станах такава
Откъде и как дойде у вас любовта към готвенето, какво ви носи, по-скоро неприятно ли ви е, кой ви запали, как стана, кога го открихте, дразни ли ви... разкажете