Готвенето - въпрос на чест, удоволствие, задължение...

  • 6 752
  • 93
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27 524
Доста се колебаех преди да пусна темата, но все пак реших да питам. Питам, защото познавам всякакви хора и всеки го възприема различно. Например:
Баща ми - обожава вкусна и топла кухня, но когато самият той готви на майка си на село две години каза, че е къртовски труд и загуба на време.
Майка ми - невероятна готвачка. Всичко и се удава, носи й удоволствие, но - готви повече по задължение.
Сестра ми - има голямо желание, старае се, но не я бива като голяма кулинарка.
Аз - до съвсем скоро не можех и да си помисля да готвя, готвеше съпругът ми. Лека-полека се понаучих, доставя ми удоволствие и даже мога да кажа, че искам да съм си нон стоп в кухнята.  Grinning Приятно ми е, не ми тежи, смятам, че се справям сравнително добре.
Свекърва ми - иска да е добра готвачка, но е задоволително добра, нещо като сестра ми. И тук идва моето "въпрос на чест", че я превъзхождам и много съм горда  Mr. Green
Факт е, че не съм се запалила по готвенето, за да я мина в нещо. Така се получи. Мисля, че ме запали (без и тя, и аз да разберем) Биляна  Heart Eyes Казвах й все, че е миризлива готвачка, но и аз станах такава  Laughing
Откъде и как дойде у вас любовта към готвенето, какво ви носи, по-скоро неприятно ли ви е, кой ви запали, как стана, кога го открихте, дразни ли ви... разкажете  Hug

# 1
  • варна
  • Мнения: 1 830
На мене готвенето ми носи голямо удоволствие Simple Smile.Когато се омъжих не можех нищо да правя, но постепенно започнах да чета рецепти и да ги прилагам.Разбира се, не винаги се получаваха, но това не ме отказваше да продължавам да експериментирам.Когато мъжо харесаше нещо се чувствах горда със себе си.За любовта ми към готвенето допринесе много и този форум.Сега готвенето е любимото ми занимание.Мисля, че тук е мястото да благодаря на всички момичета от форума за интересните рецепти и добри съвети Hug

# 2
  • Мнения: 3 312
Блонди и аз като сестра ти ...  Whistling 

# 3
  • Мнения: 444
аз много обичам да готвя, когато го правя по свое желание, когато ми  е кеф или когато мъжът ми иска нещо... но ако някой ме кара на сила, например нашите-родителите ми- не ме кефи...
и искам да отбележа че винаги се вдъхновявам от този форум, просто има изключителни кулинарки даващи интересни рецепти, аз съм нова тук, но чета редовно и почти всичко което готвя е взаимствано от форума

... и да общо взето за мен готвенето не трябва да е просто задължение, а кулинарно изкуство- аз му се радвам и съм много удовлетворена от себе си когато направя нещо вкусно, за мен е приятно изживяване и когато готвя се забавлявам много, за разлика например от майка ми на която явно и е дотегнало вече да готви толкова години....

# 4
  • София
  • Мнения: 478
Много обичам да готвя ако има кой да го оцени  Flutter Радвам се, че мъжът ми е голям чревоугодник и обича хубавата и качествена храна. За мен определно не е задължение и никога не ми е било в тежест. Готвя от много малка като първите ми опити бяха от едно детско списание където имаше рубрика "Мамо, аз ще ти помагам". Тази страст в кухнята съм я наследила от майка ми, която беше ненадминат кулинар и невероятен естет. Когато почина се оказа, че не знам как се правят повечето от любимите ми нейни произведения и започнах да се стремя да ги разуча и да я достигна. Истинко удоволстие е когато някой виждал и вкусвал нейните ястия каже за моите, че са същите Crazy

# 5
  • Мнения: 1 176
Още от дете проявявах интерес към готвенето.Нямам обаче конкретен отговор на въпроса кой,как и защо е породил тази любов.Двете ми баби готвеха отлично.Майка ми и баща ми също готвят много,много вкусно.Може би те са предизвикали този интерес.Никой не ме е карал насила,аз просто имах желание да се науча и непрекъснато питах,досаждах,помагах.Интересно ми беше и да чета готварски книги,оттам също съм научила много.На 18 години  вече умеех да правя доста неща.С годините трупам опит,имам и провали,но не се отказвам.Единствено нямам интерес към сладкарството,не ме бива там.Запалих и мъжа ми по готвенето и сега той с удоволствие го прави.От форума също научих и уча много,благодарение на всички вас.Нямам претенции да съм отлична готвачка,но умея да готвя и ми се отдава.Доставя ми огромно удоволствие.

# 6
Изглежда, че аз съм се родил с тиган в ръка.  baby_neutral

През достата години, които се въртя в кухнята стигнах до извода, че съм голям чревоугодник и обичам толкова много храната, че трудно бих оставил на някой друг да ми я приготвя.
Никога не бих станал професионален готач, професията е много тежка и неблагодарна, все едно да накарате Леонардо да Винчи през ден да рисува "Мона лиза". #Crazy

За всяка манджа важи правилото: Накрая винаги се слага лъжица любов.  bowuu

# 7
  • Мнения: 2 211
Блонди, много хубава тема!

Много обичах  да готвя, да изненадвам със засукани ястия и да приемам поздравления. Да подреждам масата и да създавам атмосфера. Старо куче съм в готвенето. Напоследък обаче, не ми доставя удоволствие и е повече задължение.
Иначе заради детето се старая с разни коледни къщички, сладки и т.н. Сега и за Великден ще му доставя някое кулинарно удоволствие.
Мисля, че по - важното е че ми се отдава и се справям, когато се наложи. И аз имам провали, но това ми се случва изключително рядко. А и вече има bg - mamma и мога да разчитам на вашата помощ   bouquet

# 8
  • Мнения: 5 001
Ами мен мама ме запали по готвенето.....Винаги като малка ми е давала да помагам и ме е поощрявала в кухнята.Първоначално да донеса някоя глава лук,да помогна да изчистим ориза,боба лещата....Като прави кекс -да изчистин орехчетата.Когато меси нещо винаги ми е давала част(едно топченце) от тестото да си го меся и аз....И после имах една мъничка тавичка в която задължително се изпичаше и моето топче,което аз съм измесила(т.е. мачкала  Joy  Joy  Joy).
 Когато бях първи клас забърках първите си пържени яйца(за да изненадам мама като се върне от работа и да я отменя,за да може тя да си почива   ooooh! ) с една шепа сол вътре.. ooooh! ooooh! ooooh! Горката!Нищо не ми каза-хапна колкото можа и каза"Браво маме много бяха вкусни яйчицата......Само другия път като ги правиш фледай да сложиш само 1-2 щипчици солчица"....Още си спомням колко много вода изпи милата после.......
 Имало е дни в които тя или татко казваха...Днес ще готвим...еди-какво си.Ти ще готвиш,а ние ще помагаме....И аз започвам...като не знам -питам...Те казват и така се получаваше нещо вкусно от моите ръце...
 И така полека-лека се научих да готвя...
Готвенето ми е удоволствие.Независимо колко съм уморена-то ме разтоварва.Напоследък откакто съм във форума черпя много идеи от вас за което съм много благодарна на всички вас.Благодаря ви ,че ви има   bouquet  bouquet  bouquet

# 9
  • Мнения: 3 036
Готвенето както и модата се променят.
Моята майка ме учеше как да готвя.
Когато се омъжих бях на 20 години и не можех едно яйце да сваря.
Малко по малко се учех да готвя боб,чушки,мусака.
То и по онова време какво ли имаше по магазините, че да сготвиш нещо по така.
Сега вече с многото видове сирена,продукти плодове и зеленчуци,можеш да готвиш и има много повече идеи.
Готвенето за мен е удоволствие.Особено когато искам да опитам нещо ново и различно.
За това ми помагат списания и този форум.
А въпрос на чест е да се науча на тестени изделия и няма да се откажа.

# 10
  • Countryside
  • Мнения: 11 626
Удоволствие ми доставя все още, надявам се и за бъдеще да е така, понякога като съм уморена обаче не ми се занимава и хапваме навън или взимаме нещо за бързо. Пловинката и той се бута да помага, дава акъли, влече го един вид, ще си имам отмяна, ако се наложи  Mr. Green Обичам и завъртяните манджи, само в десертите не съм много добра все още. Мисля, че ми се отдава, подправките са ми страст, мога само с аромат да завъртя един прост ориз примерно  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 3 537
Обичам да готвя,повече удоволствие ми доставяше честно казано преди на започна да ходя на работа.Сега ми остава малко време и все гледам нещо на бързо да е,не ми се стои с часове пред печката, напоследък готвенето ми е приятно задължение ,бих го нарекла така по скоро.
Иначе още от малка имах сама желание и се научих да готвя, постоянно бях до баба ми  Heart Eyes, гледах я в ръцете какво прави,исках и ме учеше всякакви маджи....и така.
Напоследък само събота и неделя когато съм по свободна правя по засукани манджи ,е така за кеф chef

# 12
  • Мнения: 491
Когато бях на 13-14 си казвах... "ОООООООО това хич не е за мен... няма да готвя никога..." И малко след това изведнъж ми дойде просветление  Laughing Laughing LaughingНаправих едни сладки и като видях че станаха перфектни от първият път започвах да се нахъсвам да правя още и още... та до ден днешен. Не го възприемам като задължение. Напротив за мен е начин да разпусна, за мен е нещо което мога да правя с часове. Радвам се че има кой да го оцени Simple Smile И брат ми и мъжът ми са големи чревоугодници. А мама радвам с всичко. Сега като не е в България непрекъснато ми казва че всичко което правя е страхотно.

Тя казва, че съм наследила това си умение от двете с баба и че съм ги задминала отдавна. Ученикът бил станал вече по-добър от учителите си. Наскоро и един приятел ми погъделичка егото след като каза, че съм била кулинарен гений. Знам, че съм далеч от кулинарната гениалност защото има къде къде по-добри от мен, но фактът че толкова критични хора харесват готвенето ми ме радва много и се уча и до ден днешен.

Дори след работа ми е приятно да готвя Simple Smile

# 13
  • Мнения: 720
Обожавам да готвя, ама много.  Mr. Green
Но да се разберем - докато готвя кухнята да ми е чиста, да не бързам за никъде и никой да не ми се мярка пред очите.  Mr. Green И мога да готвя цял ден. Когато ми е скучно започвам да го правя. Като видя някоя по- засукана рецепта и не мога да се успокоя докато не я направя. Направо ме сърбят ръцете.  Laughing И я правя, докато не стане достатъчно хубава. Напр. през ден месех питки, докато не направих наистина хубава питка. Сега вече не ми е интересно. Почнах да правя козунаци. Когато направя някой достатъчно хубав, сигурно и това ще ми омръзне.  Crazy
И тук вече отивам в темата за маниите и странностите - обожавам да режа на дъска.  Crazy На малки кубченца, на жуллиени, на каквото и да е, само да са еднакви формички.  Blush

Последна редакция: пт, 04 апр 2008, 10:47 от P i p i l o t a

# 14
  • Мнения: 581
 Като цяло не обичам да готвя, но има моменти, в които ми идва отвътре желанието да направя нещо конкретно.Имам си и няколко любими неща, които правя с удоволствие (пил. филе мариновано и панирано с корнфлейкс, кюфтета, телешко задушено с масло и чесън, солен кекс).
  Мразя да готвя точно по рецепти, само взимам идеи от тях, но винаги пропускам да сложа по нещо и добавям друго от себе си.Също така си падам по по-бързото готвене, не правя засукани неща, не меся теста с мая.Считам бавното приготвяне на ястия за най-загубеното време.

Общи условия

Активация на акаунт