имам нужда някой да ме разбере

  • 7 506
  • 105
  •   1
Отговори
  • софия
  • Мнения: 636
Скъпи майчета, навярно е имало милион такива теми - но моля, не ме винете. Просто трябва да споделя с някого иначе ще се пръсна, побъркам, подивея съвсем и т.н. Та въпроса е следния - вече не издържам да съм по цял ден с дъщеря ми, която не ми дава миг покой. Нямам нито минута свободни, дори спокойно в тоалетната не мога да отида. Тя навсякъде иска да идва с мен. Чувствам се доста изтощена, изнервена и на прага на емоционалното си оцеляване. Мисля, че родителите също имат право - но уви нямам изход да ги приложа. Имаме баби, но те не помагат. Като кажа нещо, не мога да споделя с тях, защото според тях "така е" като човек имал малко дете. А това че аз не мога да изпия едно кафе според мойта майка значи- е, как няма такова нещо - винаги като кажеш и аз идвам. Да ама с мъжа ми не сме излизали двамата някоя вечер от 3 месеца..Каним си приятели на гости, просто за да не пукна от еднообразие, ама аз пак съм си у нас и щетам, а щерката ако не й се спи ни прави на луди. Вариант с детегледачка не можем да си позволим. Ходим от време на време на клуб за деца, но понеже е под 2 и е щура, искат присъствие на един от нас. Тогава пак не ни устройва. Та направо вече не знам. Не мога да се позная - все съм изнервена, преди бях човекът душа на компанията, все усмихната и излъчваща положителна енергия, а сега дори не мога да се усмихна, така съм се сдухала....Приятелките ми не са женени с деца и много много не ми идват на гости, мъжа ми бачка по цял ден,като се върне опитва се човека да ми помогне, но проблемът си е вътре в мен. Обичам да чета книги, да се занимавам със спорт, да правя разни арт сувенири, да рисувам, да измислям приказки, обичам динамиката на работата си и срещите с хора.....Мисля, че когота човек е зареден психически и се чувства добре е по-полезен за себе си и околните. Трябва отнякъде д се зареждам с разнообразие и емоции, защото разходката в кварталната градина, печката, пералнята домакинската работа и децата като единствен събеседник явно не ми се отразяват добре...Да, но какво да направя е въпроса....Вече чуствам че не мога да се справям с положението. Вчера се затворих в банята и се наревах едно хубаво и аз не знам защо - уж ми поолекна, но казах си живота продължава и аз съм този, който може да си помогне, но уви не е така, защото нищо в живота ми не зависи от мен. Извинявайте, за песимистичните думички и благодаря, че ми позволихте да излея душата си.

# 1
  • Мнения: 139
Вариантът: "Започвам работа, печеля добре и си позволявам детегледачка" може ли да се осъществи по някакъв начин за теб?
Един път седмично - out  с приятели за цяла вечер - мъжът ти гледа хлапето и пак същото за него  в друг ден докато ти гледаш детето?

# 2
  • софия
  • Мнения: 636
Въпроса е там, че аз заявих при работодателя, ч ще почна работа след 1 г., т.е. другия април и сега не мога да променя решението си. А има и друг проблем - мъжът ми не е съгласен да ползваме гледачки, затова ще съм вкъщи докато елена тръгне на градината, т.е. другия април. Та дотогава не знам как ще е-един път седмично среща с приятели ми звучи добре, но няма да реши проблема струва ми се.....

# 3
  • Мнения: 1 479
Напьлно те разбирам.Усещам се на моменти,че ми писва!Имаме си живи баби и дядовци/много важно, гледат си кефа/,таткото на работа по цял ден,в ДГ няма места....На този хал сьм не с едно,а две деца от 4 години вече.Аз вече май омрьзнах на децата и те на мен Embarassed

# 4
  • Мнения: 654
напълно те разбирам.на мен ми е идвало да чупя и викам. smile3511 но споко,радвай се още малко на моментите заедно ,защото след година-две/трудна работа/тя ще е самостоятелна и дори мамите почваме да пречим в игрите.
 newsm45 плачът разкрасява жената.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 1 520
Разбирам те напълно. И въпреки, че не си задала въпрос, от страстния ти монолог Grinning, разбирам че наистина имаш нужда от помощ, затова ще си позволя кратки напътствия и съвети.

1. Този период е временно явление. Ще приключи след около година.

2. Не чакай година за радикални промени. Излез от състоянието на какатония и обзелото те чувство на безпомощност и премини към действия.

3. Най-официално заяви и на двете баби, че си човек на ръба, имаш нужда от помощ, лично време и пространство и ако не ти съдействат, ще страда детето. И колкото и да е вярна тяхната поговорка има и друга - "Да не съм луд да гледам на бабите внуците!"
С една дума - няма нужда от крайности.
В петък детенцето с багажа при едната - припираш го в неделя, през седмицата вечер поне веднъж другата - на дежурство.
Тази дресура е трябвало да започне много по-рано!

Няма искам-неискам, обявяваш им, че еди кога си ще си имат внук за толко време и точка. Ако искаш лъжи, че и двата с таткото имате  анжажимент. Ако искаш направо им обясни, че планирате фитнес, кино, кръчма - ваша си работа.

4. Като обичаш социалните контакти, спорта и т.н. намери начин да припечелваш повечко, за да можеш да разчиташ и на чужда помощ - това не е забележка, а най-добронамерено пожелание, знам, че не е лесно. И по-добре, да е близка приятелка, отколкото бавачка на повикване.

5. Помисли за ясла. И методично изреди на бабите, негативите свързани с болестите и хронифицирането им. Ако искат. Ако не искат, пак помисли за ясла.

6. Още ли си в майчинство? Варианти за след това?

7. А таткото всяка вечер ли работи до късно? Като не можете да излизате заедно, излизайте поотделно. Важно е, за да се вземеш в ръце.

Сега нацелувай малкия сладкиш, че той не ти е виновен и действай по всички линии едновременно. И пиши повече.


# 6
  • Sofia
  • Мнения: 1 520
Какво значи, че не иска гледачки - няма им доверие или нямате възможност?
Можеш да си вземеш почасово или на половин ден.

А до другия април не можеш ли да правиш нещо друго? Или да се върнеш по-рано на работа, да речем наесен?

# 7
Аз направо казвам Мамче идвам ти на гости и правя уговорка с децата,че могат да спят при баба,като поискат сами баба не може да откаже

# 8
  • Кубрат/ Пишурка
  • Мнения: 4 271
 От всичките ти думи разбирам,че нямаш помощ от никого.Не ми харесаха думите ти,че не издържаш повече дъщеря си,но наистина младите имат нужда от разтоварване.Моят внук е на 3 и пак ходи подире ми ,дори в тоалетната.Но на мен ми е приятно.Пък и никой не ме пита.Просто щерката ме пита кога излизам във ваканция,за да ми го доведе.На мен ми е кеф,че ми имат доверие,на тях им е кеф,че ще останаг малко свободни...Всички са доволни!
Така че насвий бабите,а и дъщеричката ти да свиква и с друге хора!

# 9
  • Мнения: 197
Напълно те разбирам. И аз съм в подобна ситуация. Примирила съм се, че правя всичко по две. Гледам така да организилам нещата , че хем да върша нещата, хем детето да се забавлява. Гледай да се разнообразявате повече. И се радвай , че нямаш лелки на главата, които да ти подмятат колко си мързелива, щото видиш ли по цял ден лежиш вкъщи #Cussing outИдва лято, най-тежкто мина, като измориш малката на вън после ще имаш макар и малко време за себе си. А за мъжете-най-им е лесно, когато има някой да им върти къщата, това от една възрастна жена го знам. Не бях се замисляла, но май в повечето случаи от там идва проблемът.

# 10
  • софия
  • Мнения: 636
мила Elsi, благодаря ти много - наистина имам нужда от помощ, това е така. Нещата обаче не са толкова прости - свекърва ми е болна и не мога да й поверя детето, а мама работи. Пробвах да оставим детето- тя така пищя, че на мене ми дожаля и си я взехме. Все още съм в майчинство, получавам добра заплата, имам отлична работа, но до април 2009 имам назначен замстник, защото аз така се договорих по мое изрично настояване. Сега не върви хич да искам друго. така че това не е вариант. Да припечелвам от къщи - да нямам против, но нямам време, в което да събера мислите си, камо ли да върша нещо. Уговорих се с ъжа ми, който се прибира всяка вечер в 19 да ходя веднъж на фитнес и веднъж да се виждам с приятелки, ама да видим....То като стане 8 вечрта и аз се уморявам нито ми е до фитнес, нито до приятелки

# 11
  • софия
  • Мнения: 636
аз по-скоро не мога да издържам темпото и непрекъснатата нужда на детенцето от енергия. Има деца и деца - моето първо никак не е кротко, второ никак не се занимава само - т.е иска аз да организирам игрите и да играя в тях, трето откъм битови неща е много самостоятелна, но отново се изисква надзор. Освен това сама гледам домакинство, мъжа ми работи и събота и неделя, готвя, защото детенцето не харесва кухнята и така...Нямам личен живот, нито пространство, не чета книги, защото няма кога или като чета стрината не мога да стана и така. Плюс това децата на три са съвсем различни от децата на 1г. и половина, така че не може много да става сравнение. Плюс това за отговорите от страна на бабите - като ходиш на работа, през ваканцията внучето ти е един вид разнообразие. За майките все пак е по-различно - аз съм на 24 часов ден и нямам ваканции ако някой не ми ги даде. Явно ще трябва да си ги искам обаче.

# 12
  • Тайна, майна
  • Мнения: 235
Аз имам един въпрос: теб кой те е отгледал?

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 1 520
За работата и свекърва ти - ясно.
Но майка си би могла да я включиш, няма да ти дожалява и да си я взимаш, за да свикне отсега после, ще е по-трудно.
Тази изолация и на двете вкъщи е лоша и за детето има риск от по-трудна социализация догодина.
Като я заведеш при майка ти, се "изнизвате" докато се е заиграла в друга стая и т.н. Ще свикне.
След още няколко месеца, може да обявите престоя при баба като официална ваканция.
Моят синковец и досега - 4,5г. протестира и се пазари, тръшка се на задната седалка като пътуваме към майка ми - но вече е абсолютно ритуално. Майка ми казва, че щом останат сами "киселото" му се изпарява и започва да дивее.

Важно е и майка ти да я заиграва, в началото я "купувайте" с изненади в "другата" къща. Има мн. варианти.

И моята майка работи и то отговорна и натоварена работа. Но събота и неделя е с "абонамент" Grinning, а като съм заета, дори се взимат и водят от градината, но за това ви е рано.

Не ти е рано, обаче на теб за почивка и лично време. Не можеш да си ги извоюваш без да нарушиш поне с малко спокойствието на майка си, детенцето или татко му. Така, че се реши на жертви и от тяхна страна. Иначе, просто няма да стане.

Пиша ти толко много, защото помня, че и на мен по това време ми "изгърмяха бушоните".

Не приемай всичко да е твой гръб и ще видиш, че ще е по добре за всички. Или поне за теб  Wink

# 14
  • София
  • Мнения: 903
Напълно те разбирам. Въпреки, че моята дъщеря и на 1,5 години и сега е много кротко, послушно и самостоятелно дете, и никога не ми се е налагало да съм й "все до гъза", и аз на моменти съм се чувствала като теб. И при мен варианта с бабите беше като при теб - никаква помощ( едната работи, другата е в чужбина). Но да ти кажа, откакто намерих детегледачка, съм страшно доволна. Гледачката не е задължително да е абсолютно чужд човек - моята например е майка на една моя позната. Когато имам нужда да остана сама, или да излезем заедно с мъжа ми, оставям детето на нея. Плащам й почасово, зависи от случая, но не са се събирали повече от 100 лв на месец. Ако можете да си го позволите - това е идеалния вариант.
иначе да ходиш на фитнес вечер е идея, но лично аз не мога да отида в 20 часа на фитнес, защото съм като скапана и не ми е изобщо до фитнес. Другия съвет, който мога да ти дам е да не се престараваш много в домакинската работа, както се казва : "Работата не е заек да избяга". Отначало и аз бях доста педантична в тази насока, но вече не е така - какво като дрехите ще постоят още 1-2 дни неизгладени, или ще си легна без да съм излъскала всичко в кухнята? Най-важно е твоето психично здраве, другото - има време. Откакто започна да не пука дали всичко ще е излъскано в къщата, нещата вече изглеждат съвсем различни.
И още един съвет: докато спи малката следобяд отделяй поне 1 час време за себе си - направи си маникюр, прегледай някое списание или книга, погледай телевизия и т.н. Недей да губиш това свободно време в домакинска работа.

Общи условия

Активация на акаунт