Лесно ли общувате с децата си?

  • 1 387
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 22
Здравейте интересувам се намирате ли сходен език с вашите деца / 5-6 год/ или все не успявате да се разберете Моят син е на 6 год и не мога да общувам с него опитвам променям подхода но той винаги е на въпреки с мен винаги на обратно Дъщеря ми е на 3 год и си говориме и общуваме нормално А той не споделя нищо Питам го нещо за дет. градина той отговаря -не помня Аз от другите деца разбирам какво става той никога нищо не помни нито какво е имало за обяд нито кое дете е имало рожд. ден просто нищо Вечер като си лягаме винаги се сърди като отиваме някаде пак като се връщаме защо си тръгваме и т.н. да не изброявам При вас как е ?

# 1
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, лесно общувам с тях. Все пак прекарваме много време заедно откакто са се родили. Когато става въпрос за сериозни неща си говорим и действаме сериозно. Иначе и аз покрай тях усвоявам жаргона на днешното поколение, особено откакто тръгнаха на училище. Говорим си глупости, заедно гледаме любимите им филмчета, клюкарстваме и т.н. Като бяха 5-6 годишни беше много интересно, защото тогава вече започна да се променя мисленето им и си говорехме и за нещата от живота и биехме лошите от компютърните игри.

# 2
  • Мнения: 2 211
Общуваме, но подозирам че скоро ще ни е трудно. Моето дете е по - интровертно. Сега успявам да долавям настроенията му и да отгатвам какво се случва в главицата му по косвени начини. Понякога спонтанно споделя случки от детската градина, но не е ежедневна практика. Това си е характерче, трупа всичко в себе си, не обича да е открит и директен. Дори когато не му харесва яденето не го казва направо, а ми носи от 9 кладенеца вода и аз съответно трябва да досетя и да предложа друго.

# 3
  • Мнения: 2 593
С голямото дете общувам трудно SadВечно сме в опозиция,вечно спорим за нещо,рядко постигаме съгласие от първия път...Имам чувството,че ме възприема единствено като човека,който купува WinkЩом е да се изкрънка нещо,много ме обича,много съм й мила и драга....
гера,ситуацията у нас е почти същата-при каквито и обстоятелства да я поставим,винаги намира от какво да не е доволна,да иска още и още #Crazy

# 4
  • Мнения: 4 841
Синът ми е на пет, засега нямам никакви оплаквания от комуникацията помежду ни. Споделя, иска да сме част от живота му (и той от нашия), говорим си много. Намирам тази възраст за много интересна и се опитвам да се "движа" със същата скорост, въпреки че на моменти ме сащисва с изводи, заключения и разсъждения, които аз считам за твърде сложни за възрастта му.
Основното е взаимното доверие и като чета в темите за тийнейджъри, единствено се моля да успеем да съхраним отношенията си в този толкова труден за децата (и родителите) период.

Сигурно има и по-лесни за общуване деца, но тъй като нямам база за сравнение, не  мога да се оплача и намирам постигнатото за напълно задоволително.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 481
Мог да кажа,че лесно общувам  с децата си.Голямата дъщеря е на 5,5години.вече разбира доста неща и дори когато се сърди и обясня защо дадено нещо не може да и се позволи,се успокоява и нямма сръдни.Когато беше по-малка се сърдеше по- често.дано да си общуваме така добре и занапред.

# 6
  • Мнения: 1 312
repa Моят син е на 7г. и с чингел му вадя думите направо понякога ме влудява,докато пък малката е на 6г. е тя е другата крайност всичко ми разправя от-до.С нея мога да си говоря с часове.Е кажете ми сега и двете си деца гледам и възпитам еднакво,каквото на едното такова и на другото но...... Hugса различни

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
и моите са така - малкият е по-мълчалив от сестра си. Тя като започне, няма спиране. Той е по-пестелив на думи, но е по-точен в логиката на разказа.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 097
Да, лесно общуваме по принцип. Може би сме от "една кръвна група", защото с баща си не се разбира така добре. И двете сме много приказливи и обичаме да споделяме. Тя ми е като приятелка - споделям доста с нея, докато мъжът ми е по-затворен и явно му е трудно да установи такива отношения с нея, пък може и да не го намира за нужно.

# 9
  • Мнения: 9 814
Да, лесно общуваме по принцип. Може би сме от "една кръвна група", защото с баща си не се разбира така добре. И двете сме много приказливи и обичаме да споделяме. Тя ми е като приятелка - споделям доста с нея, докато мъжът ми е по-затворен и явно му е трудно да установи такива отношения с нея, пък може и да не го намира за нужно.

И при нас е същото. Но от няколко седмици насам започвам да забелязвам трудности в общуването. Като я попитам как е прекарала денят, започна да ми отговаря с "не знам" или "тати не ми задава тъпи въпроси". Тези нейни реплики много ме натъжават, опитвам се да намеря причината, но нещата отиват все по- на зле.  Cry

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Не обича много да споделя. Особено ако е в центъра на някоя бъркотия ми казва" Не ми се говори за това". Аз тогава пък започвам да се заигравам с нея за да разбера какво е станало точно. Така, че не си общуваме много лесно., но не мога и да се оплача. С баща си по не споделя.

# 11
  • Мнения: 959
Здравейте интересувам се намирате ли сходен език с вашите деца / 5-6 год/ или все не успявате да се разберете Моят син е на 6 год и не мога да общувам с него опитвам променям подхода но той винаги е на въпреки с мен винаги на обратно Дъщеря ми е на 3 год и си говориме и общуваме нормално А той не споделя нищо Питам го нещо за дет. градина той отговаря -не помня Аз от другите деца разбирам какво става той никога нищо не помни нито какво е имало за обяд нито кое дете е имало рожд. ден просто нищо Вечер като си лягаме винаги се сърди като отиваме някаде пак като се връщаме защо си тръгваме и т.н. да не изброявам При вас как е ?

Лелее, аз таях надежди че, като стане синът ми на 6 вече ще започнем да си говорим цивилизовано. Sad
гера, ти все едно описваш моят син с тази разлика че, е на 4г.
Сещаш се че, не знам какво да ти кажа ConfusedСамо стискам палци с израстването да започнеме да комуникираме по добре.

п.п. а, забелязала ли си как се държи с хората навън?
Моят син комуникира много добре. Сам заговаря, и по възрастни хора и деца, и водят много приличен диалог. С нас в къщи изобщо не се получава същото.

# 12
  • София
  • Мнения: 39 718
Дияна е на моменти, но мога да кажа, че лесно общуваме с нея. Тя по принцип е от приказливите, т.е. не млъква. За събитията в градината е уклончива, т.е. и тя понякога изпада в състоянието "не помня". Но пък друг път научавам и не толкова съществени неща Simple Smile Зависи от настроението.

# 13
  • Мнения: 24 467
Много лесно- аз приказвам, те не ме слушат; аз си мисля, че ме разбират, те дори не знаят, че нещо съм им казала; аз се ядосвам, а те дори не разбират за това... идилия е в къщи.

# 14
  • Мнения: 2 556
Моят син е сравнително лесен за общуване, но в детската и той редовно ми отговаряше с "не помня" -  почти всеки ден. Бях решила и аз погрешно, че детето не иска да споделя, а истината изглежда е била, че не е имало кой знае какво интересно за споделяне. Сега е 1 клас и всеки ден разказва какво са правили, иска да решаваме задачи, да му диктувам или да си измисляме разни други неща заедно. Ако го питам за приятелчетата му, отговаря с половин уста, а на въпроси за момичета не продумва Mr. Green Също ми се случва редовно едно момиченце от техния клас да ми съобщава какво ли не, което се е случило през деня. Аз винаги й казвам, че на нея разчитам да научавам новините  Simple Smile Не всяко дете е приказливо и желаещо да си разкаже всичко. Все пак са си характерчета от малки.

Общи условия

Активация на акаунт