От няколко месеца се кърмим само вечер и през нощта. Опитвала съм да го кърмя и през деня, но не иска. Поради това мислех, че е готов за отбиване. Няколко вечери заспива с шише кисело мляко и кърменето е само нощем. Явно още имам кърма /днес започнаха да ме наболяват гърдите/ и трябва да се изцеждам, защото не искам да пия лекарства за спиране.
Може да ви се стори смешно, но при това положение и аз не зная какво искам!
От една страна искам да спирам кърменето, за да мога да започна диета за лятото /имам да свалям цели 8 кг./, да не се притеснявам с какво се храня и какво пия, да мога да лекувам главоболието, което понякога е много силно и с друго освен с парацетамол, да мога да оставям Ици да спи и при бабите. Мисля, че може да спре да се събужда по сто пъти нощем, като няма да има кърмене.
Обаче от друга страна си задавам въпросите:
- отбиването не е ли само мое егоистично решение
- дали Ици е готов за това
- няма ли сега да започне да боледува често
- сега започват да му никнат зъбки и едва ли е подходящо точно сега да го отбивам
- като имам кърма, защо да го храня с кисело мляко /отказва адаптирани млека/
- като стане по-голям, няма ли да се отбие по-трудно
и ред други по-маловажни въпроси......
Големият ми син го кърмих до началото на 9 -тия месец и не съм имала никакви проблеми с отбиването. Сега обаче се чувствам виновна и несигурна в решението си.
Исках да споделя това с вас.
Кажете ми какво е вашето мнение за едно такова решение?
Всички други около мен твърдят, че е крайно време да го отбивам.
Нарочно не пускам темата във форума за кърмене, защото тук ще получа може би повече мнения и съвети.