Здравейте!
Провокирана от многото теми "за" или "против" присъствието на бащата по време на раждането и най-вече от отговорите искам да попитам и другите момичета, раждали или които ще раждат някъде извън България дали биха отказали присъствието на бащата?
Темата много ме заинтригува, защото болшинството от отговорите в другите теми бяха: "ама как ще ме гледа разкрачена, кървава, крещяща" Или пък "ами той моят мъж е много страхлив, за него ли да мисля в този момент". А естествено жените, които написаха, че са раждали в чужбина и бащата е присъствал бяха обявени за поамериканчени и поевропейчени ( съжалявам за избора на тези думи
). Та много серизно се замислих дали пристигайки в чужбина сме се променили толкова много или просто още от България сме си били различни и именно заради това сме избрали да живеем на друго място? 
За протокола - аз изкарах половината си бременност в България, но раждах в САЩ. Бащата е българин и още преди да пристигнем тук искахме той да присъства на раждането. Дори, заради тази наша прищявка, повлияна от многото гледане на филми (така го определи моят тогавашен български гинеколог) се наложи да си сменя лекаря и бяхме готови да плащаме в частна болница, за да може съпругът ми да присъства и да остане с нас след раждането. За нашите родители постъпката ни беше неоправдано странна, но когато пристигнахме тук и мъжът ми присъства на раждането, те го приеха напълно нормално с думите "ами то там си е различно".
И ми стана странно наистина ли е толкова различно, наистина ли средата ни определя като такива или онакива или на нас не ни е пасвала онази атмосфера и заради това сме заживели на друго място? За себе си отговора го знам, но ще ми бъде интересно да разбера и други мнения. 
Това е моята история и размисли по темата, ако искате споделете и вашия опит.
Провокирана от многото теми "за" или "против" присъствието на бащата по време на раждането и най-вече от отговорите искам да попитам и другите момичета, раждали или които ще раждат някъде извън България дали биха отказали присъствието на бащата?
Темата много ме заинтригува, защото болшинството от отговорите в другите теми бяха: "ама как ще ме гледа разкрачена, кървава, крещяща" Или пък "ами той моят мъж е много страхлив, за него ли да мисля в този момент". А естествено жените, които написаха, че са раждали в чужбина и бащата е присъствал бяха обявени за поамериканчени и поевропейчени ( съжалявам за избора на тези думи
). Та много серизно се замислих дали пристигайки в чужбина сме се променили толкова много или просто още от България сме си били различни и именно заради това сме избрали да живеем на друго място? За протокола - аз изкарах половината си бременност в България, но раждах в САЩ. Бащата е българин и още преди да пристигнем тук искахме той да присъства на раждането. Дори, заради тази наша прищявка, повлияна от многото гледане на филми (така го определи моят тогавашен български гинеколог) се наложи да си сменя лекаря и бяхме готови да плащаме в частна болница, за да може съпругът ми да присъства и да остане с нас след раждането. За нашите родители постъпката ни беше неоправдано странна, но когато пристигнахме тук и мъжът ми присъства на раждането, те го приеха напълно нормално с думите "ами то там си е различно".
И ми стана странно наистина ли е толкова различно, наистина ли средата ни определя като такива или онакива или на нас не ни е пасвала онази атмосфера и заради това сме заживели на друго място? За себе си отговора го знам, но ще ми бъде интересно да разбера и други мнения. Това е моята история и размисли по темата, ако искате споделете и вашия опит.
Може би, ако не бях отказала епидуралната, нямаше да постъпя така 
- когато бях бременна бяхме обсъждали въпроса: за мен не беше чак толкова определящо да присъства - най-малкото като му е некомфортно на човека. Раждах в Германия. Обаче като почна (предизвиканото) раждане карахме заедно до и във родилна зала, но тъй като имах усложения баш на финалната права с пълно разкритие се наложи спешно секцио с пълна упойка в операционна, където не пускат външни. Та така му се размина 
