Момичета, омъжена съм от 5 години, имаме две дечица. За тия години не можах да накарам мъжа ми да си спазва обещанията и вече се уморих. Започвам да не му вярвам като ми каже нещо. Говорили сме много пъти на тази тема и за лъжите и закъсненията (говоря за това: казваш, че ще дойдеш в 5, а идваш в 7 без да си се обадил). Възпитана съм и съм живяла винаги с принципите, че по-добре не казвай нищо, вместо да излъжеш, но откакто сме с мъжа ми всичко се обърка и принципи, и компромиси, и обич и вяра .... Гадното е, че възпитаваме деца, които искам да вярват на обещанията и когато те обещаят да го правят (каквото и да е). Май пробвах всички начини, които ми роди главата и все не се справям. От три месеца ми оправя колата "утре", но това утре все не идва - понеже го обича моще не съм зарезала децата някъде и да отида да си я оправя сама. Снощи ми кипна (беше последното "утре", което не стана това с колата). Не искам да го напускам, не искам да се развеждаме, но не искам и така да живея...
- Публикувана: 27 март 2008, 10:08 ч.
- Последно мнение: 28 март 2008, 11:10 ч.
Как са накарам мъжа ми да си спазва обещанията?
Първо трябва ти да се промениш.
И аз така мисля.
Недоволна си от съпруга си, от свекърва си, от това, че си в майчинство и скучаеш, докато гледаш децата...
Защо не опиташ да гледаш на живота и хората около теб по-позитивно ?
Ако намериш отговор на въпроса си моля те да ми го кажеш. При нас положението е същото - след малко ще дойда ( идва след около 1 час), след малко ще го оправя ( най-рано след няколко дни , понякога след няколко месеца). Вече започнах да не му обръщам внимание. Единствено сме се разбрали да внимава какво обещава на детето - засега там се правя по-успешно, обещае ли нещо го прави.
Но наистина това с обещанията е много неприятно. И най-лошото е ,че като бяхме гаджета не беше така - винаги си спазваше обещанията. Това е и една от причините, поради които реших да се омъжа за него. Но след сватбата доста неща в него се промениха. За съжаление.
Но наистина това с обещанията е много неприятно. И най-лошото е ,че като бяхме гаджета не беше така - винаги си спазваше обещанията. Това е и една от причините, поради които реших да се омъжа за него. Но след сватбата доста неща в него се промениха. За съжаление.
Хората са казали"На сила хубост не става".Иначе незнам по какъв начин можеш да го накараш да си спазва обещанията.Това май е въпрос на възпитание.Майка му явно е пропуснала нещо в първите му години.
И аз така мисля.
Тц, улиматумите не действат.
D.Stoyanova, живях с такъв мъж почти 10 години.
Не можах да го науча на отговорност. Това е нещо, което се учи през
първите десетина години от живота на един човек.
Или ти трябва да се примириш и да си го търпиш такъв или...
Аз не можах да се примиря.
D.Stoyanova, живях с такъв мъж почти 10 години.
Не можах да го науча на отговорност. Това е нещо, което се учи през
първите десетина години от живота на един човек.
Или ти трябва да се примириш и да си го търпиш такъв или...
Аз не можах да се примиря.
Стоянова, не се дразни. Нали знаеш приказката, "здрав на болен не вярва". 
А когато човек е възпитан, че казаната дума е "хвърлен камък", няма как да не се
дразни от лъжите и празните обещания. Освен ако самия той не е такъв и
оправдава отсрещния защото самия той прави същото.
Но в този форум вече нищо не ме учудва. Щом шамарите се приемат за начин за общуване
в едно семейство, значи всичко е възможно.
А когато човек е възпитан, че казаната дума е "хвърлен камък", няма как да не се
дразни от лъжите и празните обещания. Освен ако самия той не е такъв и
оправдава отсрещния защото самия той прави същото.
Но в този форум вече нищо не ме учудва. Щом шамарите се приемат за начин за общуване
в едно семейство, значи всичко е възможно.
Специално в отговор на Ulia, те нещата са свързани - мъжът ми е син на свекърва ми и баща на децата ми, а от това как той се държи до голяма степен зависи и моето "позитивно" гледане на света..., не мислиш ли?
В няколко съседни теми попадам на твои публикации, в които се оплакваш от съпруга си, свекърва си, от съжителството с майка си и сестра си, от това колко ти е тежко да си в майчинство.Така, че ще ти кажа какво мисля.
Мисля, че трябва да се научиш да приемаш хората около теб с недостатъците им и да си по-малко изискваща и повече разбираща в отношенията си с тях.В друга тема казваш,че съпругът ти работи до късно - нормално е да е изморен и да не намери време да оправи колата веднага.
Ако е отговорен и грижовен баща, а явно е такъв щом работи усърдно, за да издържа семейството си би трябвало и ти да проявиш разбиране и малко търпение.
Къде,къде по-сериозни семейни проблеми имат хората.Мисля,че търсиш под вола теле.Това е.
Явно така звучи, Ulia, аз по принцип съм търпелива, но когато водиш две деца на доктор в другия край на София с автобус два-три пъти, сигурно и ти ще "изревеш" като мен. Сигурно много изисквам от другите - искам да е точен мъжа ми и да не ме лъже, искам да възпитам добре децата си, искам да сме здрави и да имам мъничко време за себе си. Много е, вярно, но мисля си, че в този форум пишат хора, които имат нужда от съвет, съчувствие и да чуят някой друг как се е справил в тяхната или подобна ситуация, може би бъркам? Хубаво казваш, аз да се променя - т.е. да възприема, че няколко месеца мъжът ми ще казва "утре" и ще се "разтакава", без никакво видимо оправдание... трябва ли да се примиря с нещата, които не са така и съм сигурна, че ако ти си в такава ситуация също ще ти бъде трудно. Много е лесно - аз наистина маса време търсих причината в себе си, но не мога да намеря такава и не мога да оправдая едно "обещавам", което остава без последствие ....
D.Stoyanova , а ти какво очакваш дружно и в хор да оплюем съпруга ти колко ужасен и безотговорен човек е и да поцъкаме с език в знак на състрадание ли? Всъщност четейки постовете ти съвсем не мисля,че е така. Просто и той като всеки нормален човек има своите недостатъци.
А съвет съм ти дала, но ти явно не искаш да го приемеш. Разбира се, твое право е.Ти сама решаваш как да постъпиш.
Въпреки това пак ще ти дам съвет.В спокоен и откровен разговор със съпруга си му разкажи как се чувстваш, какво очакваш от него и че смяташ, че чрез собственото си поведение и начина по който се отнасяте към обещанията си възпитавате и децата си.Изобщо за всичко това, което си споделила тук.
А и ти самата трябва да си наясно, че съвместният живот освен любов и грижа изисква и много компромиси, търпение и разбиране по отношение на пратньора.
И още нещо. Защо реши,че на мен ми е лесно?Само защото моето мнение бе единственото по-различно в темата или защото се опитах да те накарам да погледнеш на нещата и от друг ъгъл?
Всеки си знае хала. Аз например работих по време на цялото си майчинство от вкъщи и едновременно с това сама се грижих за детето си, което е изключително палаво и буйно. Но не съм 'изревала' и не съм се олаквала.Никога не съм казала някому 'ако ти беше на мое място', никому не съм пожелала моят живот и моята съдба.
Както и да е. Желая ти да разрешиш проблемите, които имаш и най-важното да бъдеш щастлива.
А съвет съм ти дала, но ти явно не искаш да го приемеш. Разбира се, твое право е.Ти сама решаваш как да постъпиш.
Въпреки това пак ще ти дам съвет.В спокоен и откровен разговор със съпруга си му разкажи как се чувстваш, какво очакваш от него и че смяташ, че чрез собственото си поведение и начина по който се отнасяте към обещанията си възпитавате и децата си.Изобщо за всичко това, което си споделила тук.
А и ти самата трябва да си наясно, че съвместният живот освен любов и грижа изисква и много компромиси, търпение и разбиране по отношение на пратньора.
И още нещо. Защо реши,че на мен ми е лесно?Само защото моето мнение бе единственото по-различно в темата или защото се опитах да те накарам да погледнеш на нещата и от друг ъгъл?
Всеки си знае хала. Аз например работих по време на цялото си майчинство от вкъщи и едновременно с това сама се грижих за детето си, което е изключително палаво и буйно. Но не съм 'изревала' и не съм се олаквала.Никога не съм казала някому 'ако ти беше на мое място', никому не съм пожелала моят живот и моята съдба.
Както и да е. Желая ти да разрешиш проблемите, които имаш и най-важното да бъдеш щастлива.