не говоря за пляскане - а всички останали алтернативи. и ако споделите какви са ви начините при големи провинения и какви при малки такива - цена няма да имате. Споделете естествено какви са големите и малки провинения за вас. Както и възрастта на децата за която говорите - че това хич не е без значение.
- Публикувана: 27 март 2008, 08:51 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2008, 19:38 ч.
По какъв начин наказвате децата
Баткото/11 год./ лишаваме я от компютър за по няколко дни,я от телевизия или пък от излизане на вън.Продължителността на наказанието -според вината.
Малката/3 год/ като почне да пищи и лигави ,я оставям самичка в стаята и й казвам,че може да излезе само,когато се е успокоила напълно.Ако почне да блъска с някоя играчка напук на някого или заради нещо й взимам играчката и я прибирам.Давам я след като се успокои и обещае да не се повтаря.
Ще следя темата и аз.Може подходът ми да не е правилен и да почерпя някоя идея.Въпреки,че досега всичко е давало положителен резултат.
Малката/3 год/ като почне да пищи и лигави ,я оставям самичка в стаята и й казвам,че може да излезе само,когато се е успокоила напълно.Ако почне да блъска с някоя играчка напук на някого или заради нещо й взимам играчката и я прибирам.Давам я след като се успокои и обещае да не се повтаря.
Ще следя темата и аз.Може подходът ми да не е правилен и да почерпя някоя идея.Въпреки,че досега всичко е давало положителен резултат.
Големият ми син го наказвам като го лишавам от любимите му неЩа-гледане на филмчета,седене на компютъра,похапването на шоколад.
Малкият просто го изпраЩам в стаята.Другите неЩа оЩе не го вълнуват.
При нас тези методи досега винаги са давали резултат.
Възрастта и на двамата се вижда на лентичките отдолу
.
Малкият просто го изпраЩам в стаята.Другите неЩа оЩе не го вълнуват.
При нас тези методи досега винаги са давали резултат.
Възрастта и на двамата се вижда на лентичките отдолу
.
Много рядко ги наказвам вече. Лишавам ги от нещо любимо и желано за определен период от време. Наталия я лишавам понякога от седмичната й "издръжка". Общо взето не ми се налага често. Напоследък гледам да ги стимулирам да правят нещата както трябва, а не да ги наказвам за това, че не са ги направили както трябва. Просто растат и методите ми търпят промяна. 
Провиненията са им най-различни. Нямат драстични такива де. С Наталия най-често имаме разправии за училището /те са много натоварени, тя е най-претрупана от тримата и все има за учене, това я дразни и тя се опитва да се спаси по най-различни глупави начини/. Ангел има проблем с дисциплината и в тази посока са му пропуските. Крисо пък е супер разглезен и понякога губи мярката, та се налага да си припомняме на колко години е всъщност. Общо взето, не се сещам за някакви чудесии вече, които да ме накарат да въвеждам супер рестрикции. Моите са на 10, 9 и 8 години.
Провиненията са им най-различни. Нямат драстични такива де. С Наталия най-често имаме разправии за училището /те са много натоварени, тя е най-претрупана от тримата и все има за учене, това я дразни и тя се опитва да се спаси по най-различни глупави начини/. Ангел има проблем с дисциплината и в тази посока са му пропуските. Крисо пък е супер разглезен и понякога губи мярката, та се налага да си припомняме на колко години е всъщност. Общо взето, не се сещам за някакви чудесии вече, които да ме накарат да въвеждам супер рестрикции. Моите са на 10, 9 и 8 години.
Наказанието е да не ми говорят.И започват да пристигат едни бележки под вратата:Моля те МАМО нИ се сърди ОБИЧАМ ТЕ,хаИде да се СДБРИМ и сърца...
Не съм специалист по наказанията,обичам да играя по тънката струна.Говоря така,че детето да си каже:защо наранявам мама,тя е прекрасна.
А на голямата си дъщеря говоря така,че да си помисли:защо наранявам мама,но защо наранявам и себе си.
Всички бележки,които съм получила под вратата си ги пазя в два плика.Страхотно е да отвориш плик с такива бележки,направо не вярваш,че някога са писани.А малката ми дъщеря,когато изобщо не умееше да пише,принуждаваше сестра си да пише до мен.Но всичко дословно,и беше ужасно смешно.
Накрая след много писма и молби,излизам от стаята и казвам нещо от сорта:Много те обичам,много ти вярвам,знам,че имаш добро сърце.И така,когато вече съм омаломощила малкия враг с добрина и благородство,той доброволно постъпва така,както аз сметна за добре.
Разбира се,има случаи,когато съм заемала твърда позиция и писмата не са били уместни,но те,слава богу,са били единични.
Не съм специалист по наказанията,обичам да играя по тънката струна.Говоря така,че детето да си каже:защо наранявам мама,тя е прекрасна.
А на голямата си дъщеря говоря така,че да си помисли:защо наранявам мама,но защо наранявам и себе си.
Всички бележки,които съм получила под вратата си ги пазя в два плика.Страхотно е да отвориш плик с такива бележки,направо не вярваш,че някога са писани.А малката ми дъщеря,когато изобщо не умееше да пише,принуждаваше сестра си да пише до мен.Но всичко дословно,и беше ужасно смешно.
Накрая след много писма и молби,излизам от стаята и казвам нещо от сорта:Много те обичам,много ти вярвам,знам,че имаш добро сърце.И така,когато вече съм омаломощила малкия враг с добрина и благородство,той доброволно постъпва така,както аз сметна за добре.
Разбира се,има случаи,когато съм заемала твърда позиция и писмата не са били уместни,но те,слава богу,са били единични.
Зверско ми се струва да лиша детето от любима храна.Не ми допада идеята да изключа компютъра и телевизора.Нали са купени специално за тях?когато мъжът ми е сърдит на самата мен,взема ли ми палтото?Октава ли ме боса?Полза от насилствените методи няма.В нашата къща няма,не казвам,че навсякъде.
Забранявам достъпа до някои любими забавления - телевизор, ДВД. Само заплашвам /никога не съм го изпълнявала/, че няма да им празнуваме РД, имен ден, или няма да ги заведа на рождения ден на някое тяхно приятелче. Забранявам да ходят на гости или да им идват гости вкъщи.
Моите деца са малки и белите им също са малки - неразтребени стаи, ненаписано домашно, отказ да си легнат навреме, мотаене сутрин, когато бързаме за училище.
За всички останали провинения заплашвам, че ще им се разсърдя и няма да им проговоря повече, или че ще се наложи и те, когато искат нещо от мен да ми повтарят и да ме молят с дни, за да го получат, както на мен ми се налага да правя за елементарни неща - например да отидат да си измият зъбите, да не се дразнят един друг, да не се карат и бият помежду си.
Моите деца са малки и белите им също са малки - неразтребени стаи, ненаписано домашно, отказ да си легнат навреме, мотаене сутрин, когато бързаме за училище.
За всички останали провинения заплашвам, че ще им се разсърдя и няма да им проговоря повече, или че ще се наложи и те, когато искат нещо от мен да ми повтарят и да ме молят с дни, за да го получат, както на мен ми се налага да правя за елементарни неща - например да отидат да си измият зъбите, да не се дразнят един друг, да не се карат и бият помежду си.
А иначе също спирам ТВ,DVD...и не му купувам желани неща.
Според мен е твърде жестоко да спра да му говоря. Това е все едно да го лиша от любовта си. Струва ми се, че детската психика е твърде крехка за такова наказание /за по - малките деца иде реч/ . Може и да греша, но не се осмелявам да го подложа на това, въпреки че, признавам си, понякога много ми се иска.
Изключително рядко ги наказвам. И наказанията ми са свързани с изолация. Дали ще отидат в другата стая или ще им се разсърдя - за тях липсата на комуникация с мен е най-голямото наказание. Понякога, ако не са били послушни, отказвам да им купя нещо, което искат / обикновено комикси/. Винаги след като е имало противоречие между нас изясняваме ситуацията. В общи линии посочвам къде и как са сбъркали, как съм се почувствала, това, че когато децата са добри и мама е добра - т.е. винаги има реципрочност в отношенията. И никога не пропускам в заключение да им кажа, че да им се сърдя, карам и мърмя, винаги ме натъжава и ме кара да се чувствам зле, защото безкрайно много ги обичам.И затова ги моля да не ме правят тъжна по този начин.
Налагам наказания, които са свързани с провинението, иначе просто са лишени от смисъл.
За ненаписани домашни Виктория остава без компютър за известно време (защото вместо да учи и висяла в нета).
За закъснение без предупреждение - следва ограничение на следващите излизания.
За грубо отношение - и двете получават смъмряне и се опитвам да не разговарям с тях за известно време (обикновено много бързо ми минава и само технически изчаквам определения срок).
За открит бунт, непослушание, размяна на нервни изблици - и двете отиват по стаите си, докато са готови отново да се държат добре помежду си и с останалите у дома.
За лъжа - понякога пляскам или налагам наказание, свързано с лъжата. Всъщност, за лъжа наказвам най-строго.
Давам си сметка, че напоследък най-много да изключа компютъра на Виктория, за да си довърши ученето, други наказания не е имало. На Габриела просто не й остава време за провинения, да живее спортът!
От храна не лишавам с наказателна цел. Храната е средство да живеем и като такова не може да служи нито за наказание, нито за награда.
За ненаписани домашни Виктория остава без компютър за известно време (защото вместо да учи и висяла в нета).
За закъснение без предупреждение - следва ограничение на следващите излизания.
За грубо отношение - и двете получават смъмряне и се опитвам да не разговарям с тях за известно време (обикновено много бързо ми минава и само технически изчаквам определения срок).
За открит бунт, непослушание, размяна на нервни изблици - и двете отиват по стаите си, докато са готови отново да се държат добре помежду си и с останалите у дома.
За лъжа - понякога пляскам или налагам наказание, свързано с лъжата. Всъщност, за лъжа наказвам най-строго.
Давам си сметка, че напоследък най-много да изключа компютъра на Виктория, за да си довърши ученето, други наказания не е имало. На Габриела просто не й остава време за провинения, да живее спортът!
От храна не лишавам с наказателна цел. Храната е средство да живеем и като такова не може да служи нито за наказание, нито за награда.