Публикувана: 27 март 2008, 08:45 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2008, 11:33 ч.

скоро ще се родим и..сме сами

4 814
69
1

27 март 2008, 08:45 ч.

Мнения: 54

Здравейте
Аз съм 1 сама бъдеща мама и дни преди да дойде щастливия ден се чувствам депресирана, уплашена и тъжна, а няма на кого да кажа как ме боли корема, колко се притеснявам дали всичко ще е ок, колко ми тежи всяко движение, как не мога да се моля по няколко пъти на приятели да ми напазаруват...колко много ме е страх от първите ни дни сами, а и колко безумно обичам бебо, като го усещам всеки ден и как му говоря само на него, но не искам да чувства тъгата ми. Просто искам да си го излея,не издържам повече - толкова проблеми в службата, с болничните,(отстранихме ги навреме, слава богу)се натрупаха и не успявам да се преборя с отчаянието все по-често. Знам, че не е хубаво така да се предавам, знам, че само с положителни мисли се излиза от такова настроение... и съм мн. борбена натура, но вече ми гърмят бушоните и усещам как ми се срива психиката, а точно сега не е момента - помощ! - Как да се справя ?
разчитам на опита ви
благодаря

# 1 27 март 2008, 10:12 ч.

Мнения: 671

Здравей,аз бях в същото положение,знам че ти е трудно,но се опитай да се съсредоточиш в нещо положително.
Излизай,не се затваряй сама с мислите си,срещай се с приятелки,времето се оправя,дори да няма с кого,просто излизай сама и се разхождай.Опитай се да мислиш положително,купувай дребни неща за бебчо,съсредоточи всичките си мисли и цялото си внимание върху теб и бебенцето.
Опитай се да не изпадаш в самосажаление,не мисли какво е било,а какво ще бъде.
Всичко зависи само от тебе,ние можем да ти дадем кураж,но ти си тази която трябва да повярва в себе си.
Ако ти се плаче-пореви си,това помага,няма нищо лощо,стига да не го правиш по цял ден. Wink

Ние сме тук,пиши. bouquet

"Това,което не ни убива,ни прави по- силни"-не съм го казала аз,но е много вярно.

# 2 27 март 2008, 10:30 ч.

Мнения: 402

миличка, преживява се. самотната бременност ще си остане най-ужасния период от живота ми,който за съжаление никога няма да мога да преодолея и забравя Tired

но се оцелява. Peace

както те е посъветвала omorfis, 1.разхождай се-п о-добре с някои весели или поне не натоварващи приятелки/приятели,гледай да не оставаш сама със себе си! аз живеех сама с телевизора и се преследвах със сянката си в апартамента Tired

2.грижи се за самочувствието си- прави си често маникюр,маски за коса , лице, сложи някакъв нов цвят на косата Grinning

, мисли си как съвсем скоро отново ще си във старата си форма, ще се качиш на токчета и т.н. Sunglasses

3.работи-не си оставяй време за безкрайни размисли! до нищо добро няма да доведе освен до рев до скъсване -мен от такъв рев ми извадиха бебето преждевременно,че кръвното ми беше 200 на незнамколко си... Tired

чисти, подреждай дома си ,така че да ти е уютно и приятно, направи промени..
4бебчето мислите за бебо са най-прекрасното нещо- представяй си го-ръчичките му, крачката му, гласчето Simple Smile

мисли за това как ще го гушнеш за първи път.
5..хапвай си повече шоколад помага за доброто настроение

разбира се,че си борбена натура-щом си стигнала до тук Simple Smile

много кураж ти желая, и знаеш ли-най-хубавото тепърва предстои Wink

влизаш в съвсем нов свят-този на теб и детето ти.безпроблемно раждане ти желая ! bouquet

# 3 27 март 2008, 10:40 ч.

Мнения: 671

my_everything-за работата си много права.Помага.
Аз боядисах тръбите в банята,и всички тавани.И нали като съм в депресия,обичам да лепя тапети-е тогава какво лепене падна... Mr. Green

Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 10:48 от omorfis

# 4 27 март 2008, 10:43 ч.

Мнения: 402

Цитат на: omorfis в чт, 27 мар 2008, 10:40

my_everything-за работата си много права.Помага.
Аз боядисах банята,и всички тавани.И нали като съм в депресия,обичам да лепя тапети-е тогава какво лепене падна... Mr. Green

аз пък чистех .всеки ден перях килимите с четка , бършех прах ,търках банята. все като ми звъннеха и ме питаха какво правиш , казвах :''чистя'' Mr. Green

така поне си изливах лошото в нещо хубаво Crazy

# 5 27 март 2008, 11:14 ч.

Мнения: 54

Благодаря ви мамчета!
Май сте прави - всичко това се получава, защото се налага да полежим последните дни у дома и...постоянно работя пред комп. и тв е единствения глас. Идват приятелки, но те ми се радват, а да им казвам колко е тежко накрая-защо да ги стряскам. Laughing

Знам, че ще се справя, просто ми е мн. тъжно - дано да е от хормоните.
Естествено, че мисля за бебчо постоянно и само това ме спасява.
Благодаря ви още веднъж - много сте мили!

# 6 27 март 2008, 11:18 ч.

Мнения: 402

звучиш много добре , дано да се чувстваш така Hug

тук повечето жени са минали през това и могат (т.е. можем Tired

) да те разберем перфектно.
пиши за всичко,което ти тежи,мъчи,вълнува,ако искаш и на лични пиши-ще помагам с каквото мога. Hug

# 7 27 март 2008, 11:20 ч.

Мнения: 48

Здравей Noranora
Позволявам си да ти пиша, защото съм в същото положение. И аз съм самотна бременна. Дръж се мила. Не си сама. Повтаряй си го всеки ден. Трябва да бъдеш силна и да предаваш само положителна енергия и положителни емоции на бебчето.
И аз да ти кажа - какво ли не ми мина през тези месеци през главата. Какво ли не преживях. Какво ли не видах. Като че цялата помия ми се стовари на главата. Но се държа . Заради бебо. Като знам само колго години съм го чакала. И сега не си заслужава да го натоварвам излишно. Хормоните са едно от нещата които те карат да изпадаш в такава депресия. Реви ако ти се плаче. Запали цигара - ако имаш нужда .... НО НЕ УНИВАЙ. Излизай навън - времето вече се оправя , а слънцето зарежда само с положителна енергия. Слушай хубава музика. Гледай комедии. Радвай се че носиш живот в себе си. Скоро ще можеш да прегърнеш твоето малко съкровище. И да знаеш, че поне едно същество на тази Земя ще те обича за цял ЖИВОТ. Радвай се че го имаш.

Не си САМА. ПОМНИ ТОВА.
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ. newsm10

Ще следя темата да видя как се справяш. Пиши , моля те.

# 8 27 март 2008, 11:24 ч.

Мнения: 671

Цитат на: noranora в чт, 27 мар 2008, 11:14

То приятелите не са само за ракия и салата...
Стряскай ги,споделяй,надувай им главите,истинските приятели са за това.
Бързо хващай някоя от тях и навънка.... sun

# 9 27 март 2008, 11:55 ч.

София
Мнения: 6 999

"Господ изпраща само изпитания, които знае, че ще можем да преодолеем." Мисли си, че си специална - във възможностите ти е да се справиш с неща, които другите биха повалили и това ще ти даде сили. Hug

Иначе - приятелите са не само за забавления. Много се ядосвам на мои приятелки, които виждам да страдат, но стискат зъби и не се оплакват даже и на мен. Все едно ги е срам... Отпусни се, пострадай, поплачи... Но да знаеш, че губиш ценно време да разглеждаш бебешки дрешки /да речем Wink

# 10 27 март 2008, 12:04 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: my_everything в чт, 27 мар 2008, 10:30

но се оцелява. Peace

Не се забравя. Никога. Просто времето притъпява болката.
Наскоро имаше такава тема. Каси я беше пуснала. Сега нямам време да я търся.

Аз понеже бях на легло в болница два месеца преди раждането, не успях да се съхраня.
Сринах се на финала.
Но ти имаш възможност да правиш неща, които обичаш или които да те разсейват.
Не се затваряй в себе си! Плачи, но не си позволявай мъката да те обземе изцяло.
Знам, че е адски трудно, но се опитай!

# 11 27 март 2008, 12:23 ч.

Мнения: 2 723

Аз нямам какво да добавя.
Всичко са ти казали момичетата.
На мен не знам дали ми е по-леко или по-тежко, защото имам и един Гого на 2,4 годинки.
От емоционална гледна точка със сигурност е по-добре, защото от грижи по дребния нямам време да се самосъжалявам.
Обаче физически вече трудно издържам. Тежи ми много, не мога да се навеждам да събирам играчките от пода, не мога да го нося като се измори навън, едва му обувам обувките... абе ужас е
Изнервена съм зверски, но като си легнем с малчо да четем приказки и той чете на корема ми и го потупва "Чуваш ли бебе, зайо плаче за мама, ама нашата мама е тук". Бебето рита и Гогата се радва "мами, мами бебето иска да му четем за зайо"
Какво друго ми трябва. Снощи ревах 2 часа от умиление Heart Eyes

Ще се справиш, после покрай бебо няма да имаш време за лоши мисли Hug

# 12 27 март 2008, 13:00 ч.

Мнения: 402

Цитат на: Никси в чт, 27 мар 2008, 12:23

Ще се справиш, после покрай бебо няма да имаш време за лоши мисли Hug

дам, като се роди съкровището и като минете на 3-часов режим на хранения , ще си концентрирана върху това-изцеждане на кърма, изваряване на биберони, смяна на памперси и хич няма да имаш време да изпадаш в лоши мисли, а няма и да ти се налага,защото с 1 малък ангел до теб, за какво ще трябва да плачеш Grinning

# 13 27 март 2008, 13:01 ч.

Мнения: 145

Много тъжно ми стана... поплаках си... Излизай колкото можеш повече навън, седни под някоя нацъфтяла джанка Simple Smile

порадвай и се, подреди си нещата, стегни си багажа за родилното, гали си бебо, попей му smile3525

# 14 27 март 2008, 13:06 ч.

Мнения: 2 723

КОлко още имаш до щастливото събитие?

Искам да ти кажа, че при първата ми бременност живеех със съпруга си, но пак накрая се чувствах така.
Хормоните са луда работа, ей.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: