Днес ми се случи нещо хубаво, но и доста необичайно и реших да го споделя с вас.
След обед, както обикновено, отидохме с Алекс на разходка в нашия парк. По едно време, както си бутам количката, гледам на двайсетина метра пред мен момиченце - седи под едно дърво и хвърля пръчки по един по-високите клони, явно опитвайки се да свали нещо от там. Когато се приближих можах да го разгледам отблизо - циганче на около десет години с опърпани дрехи и невероятни зелени очи! Усмихна ми се и продължи да гледа жално към дървото. Тогава видях, че на клона се беше закачила някаква играчка, наподобяваща хвърчило. Оставих количката настрана и казах на малката, че ще й помогна да я свалим, като за целта я инструктирах да ми намери някаква дълга пръчка. Тя веднага хукна по ливадата да търси подходящия “инструмент” и след няколко минути препускаше обратно с някакъв кривак в ръка. Взех го, но се оказа че пустата играчка доста гадно се е заплела в клоните и бая подскоци направих докато я сваля. Накрая обаче успях, а момиченцето вече сияейки от радост ми каза много възпитано “благодаря”. Отговорих, че няма за какво, а тя отиде до количката и каза някакви мили неща за бебето. Стана ми приятно, естествено, но и странно - детето не говореше, “по цигански”, а на много чист български. Името й беше Илиана. После си казахме чао, хванах си пак количката и си продължих пътя. По едно време чувам, че някой тича зад мен, обръщам се – пак тя. Викам си “Сега като е видяла, че съм била мила с нея и съм й помогнала, сигурно ще се опита да изпроси някой лев, както повечето нейни събратя”. А то какво се оказва!!! Детето се върнало под дървото и намерило в тревата моя МР3 плейър, който явно е паднал от джоба ми докато се опитвах да сваля играчката. И ме догони да ми го даде! Е много се трогнах от тази постъпка. Щях да й предложа да й купя закуска или сандвич, но тя запраши някъде и се изгуби в далечината.
С тази история в никакъв случай не искам да възхвалявам циганите, просто страшно ме впечатли поведението именно на това циганче и затова ви я разказах.
Ако модераторите решат, че темата ми не е за тук, моля да я преместят.
След обед, както обикновено, отидохме с Алекс на разходка в нашия парк. По едно време, както си бутам количката, гледам на двайсетина метра пред мен момиченце - седи под едно дърво и хвърля пръчки по един по-високите клони, явно опитвайки се да свали нещо от там. Когато се приближих можах да го разгледам отблизо - циганче на около десет години с опърпани дрехи и невероятни зелени очи! Усмихна ми се и продължи да гледа жално към дървото. Тогава видях, че на клона се беше закачила някаква играчка, наподобяваща хвърчило. Оставих количката настрана и казах на малката, че ще й помогна да я свалим, като за целта я инструктирах да ми намери някаква дълга пръчка. Тя веднага хукна по ливадата да търси подходящия “инструмент” и след няколко минути препускаше обратно с някакъв кривак в ръка. Взех го, но се оказа че пустата играчка доста гадно се е заплела в клоните и бая подскоци направих докато я сваля. Накрая обаче успях, а момиченцето вече сияейки от радост ми каза много възпитано “благодаря”. Отговорих, че няма за какво, а тя отиде до количката и каза някакви мили неща за бебето. Стана ми приятно, естествено, но и странно - детето не говореше, “по цигански”, а на много чист български. Името й беше Илиана. После си казахме чао, хванах си пак количката и си продължих пътя. По едно време чувам, че някой тича зад мен, обръщам се – пак тя. Викам си “Сега като е видяла, че съм била мила с нея и съм й помогнала, сигурно ще се опита да изпроси някой лев, както повечето нейни събратя”. А то какво се оказва!!! Детето се върнало под дървото и намерило в тревата моя МР3 плейър, който явно е паднал от джоба ми докато се опитвах да сваля играчката. И ме догони да ми го даде! Е много се трогнах от тази постъпка. Щях да й предложа да й купя закуска или сандвич, но тя запраши някъде и се изгуби в далечината.
С тази история в никакъв случай не искам да възхвалявам циганите, просто страшно ме впечатли поведението именно на това циганче и затова ви я разказах.
Ако модераторите решат, че темата ми не е за тук, моля да я преместят.
.Дай боже всекиму добро детенце като Илианка! 
