Роднини и пари

Мисля, че помагането така, както си го споменала  може само да създаде неприятности на двете семейства. А на въпроса трябва ли - определено НЕ.

Моят отговор е не! Ние сме 3-членно семейство, живеем с около 500лв месечно в голям град. Сестра ми е сама, изкарва около 2400 евро (работи в чужбина). Никога не съм очаквала нещо безвъзмездно. Всеки се оправя както може и никой не е длъжен на никого. Поне моето мнение е такова. Естествено, ако съм в нужда, знам, че ще ми помогне, но да очаквам нещо, просто защото изкарва повече, мисля че е тъпо. Чисти сметки, добри приятели, за мен това важи и за семейството.

по-скоро бих правила подаръци или нещо такова, ама не например да си давам част от заплатата всеки месец, за да ги подпомагам
при нужда, също бих помогнала
това е при условията, които си посочила
ако пък съм много богата, бих помагала и ежемесечно

Зависи от близостта между братята/сестрите и от възпитанието, което са получили в родното си семейство.
Според мен би било хубаво да си помагат, безвъзмездно разбира се.
Когато има намесени чужди хора, обаче (партньори, съпрузи) става сложно. Аз за брат ми давам всичко, ама на приятелката/жената му не съм склонна да давам безвъзмездно нищичко.

Не.

Мисля, че никой на никого не е длъжен-човек, ако иска помага, ако не.........Сестрата на съпруга ми има по-големи финансови възможности, но никога досега не ни е помагала възмездно или безвъзмездно. Свекърите винаги дават "по равно" на синът и дъщерята. Но имам роднини при който едната/по-заможната дъщеря/ казва:"дайте на сестра ми-те имат по-голяма нужда" Но този вариант сякаш е по-рядко срещан

Ами и има една приказка извинявам се предварително "Дупе знае две и двеста"  Така че не мисля че някой трябва да помага
Имам роднини и от двата вида но не мисля че е редно някой да ми дава или пък аз да давам на някого
Може да Ви се стори доста егоистично

Зависи от ситуацията. Ако е временна, нещо непланирано и т.н. и имам възможност - да. Но ако се касае за хора, които много трудно се оправят с парите, но нито си търсят нова работа, нито променят приоритетите и стила си на живот - Не. И все пак, мисля, че най-добрия начин да помогнеш на някой не е ежемесечно инжектиране с финанси, само защото той е по-зле, а да му помогнеш да се ориентира по-добре, да си намери по-хубава и добре платена работа, да си организира по-добре времето.... т.е. да му помогнеш сам да започне да се справя.

Ех ,pina, засегна ме по болното място
От както се помня все моето семейство помага ня някой.Първо татко и майка помагаха на леля(сестрата на баща ми),после аз на братовчедите,от както живея извън родната къща и имам собствено семейство -ние с мъжът ми помагаме на брат му,братовчедка му ,вуйчо му ,майка му До сега не съм избухвала по тази причина ,но от няколко месеца и ние изживяваме труден период.Сега обаче никой не се сеща на нас да помогне!Ама ние - и не се надявам.Но едно разбрах.Никой на никого не е длъжен да помага,само ,защото работи повече и изкарва повече пари.Който иска висок стандарт да се стегне ,да работи и да спре да мрънка и завижда на роднините си!
Е това е моето мнение!От тук на татък на никой нищичко не давам (изключвам майка и татко ,че ако не бяха те,нямаше да прескочим трудния период).Братя ,сестри,лели,снахи,братовчеди-всеки има глава на раменете и ръце за бачкане.Да се оправят както могат!

Категорично НЕ.
Разбира се, има случаи, когато се налага - спешно лечение или нещо подобно, но за подпомагане и дума не бива да става.
Всяко семейство е самостоятелно и трябва да си намери начини да се извади за косите от блатото ("Барон Мюнхаузен").

Бих дала едно рамо да им помогна да си намерят по-платена работа, но само при едно изрично условие - да съм 100% сигурна, че няма да им нося после срама, ако о...т работата. Всеки си познава роднините.

В моето семейство винаги е имало разправии за това. Първо родата на баща ми - щом е в София и с повече възможности = им е длъжен. Даваше горкият и криеше от майка ми и мене. Като се пенсионира и дойде демокрацията - родата го забрави. Не само не дойдоха на погребението му, но и по 1 цвете не изпратиха по дъцата си, живеещи вече в София.  ПОсле рода на мъжа ми - 7 братя и сестри и безброй племенници. На всичкото отгоре работехме в 1 служба и им бях касиерка - давах им заплати. Научили се, че щом той няма семейство им е длъжен. За него само пари за цигари и за бензин, че работи с кола- всичко друго за племето. Да, но се появихме ние с дъщеря ми. В началото пробваха - дай за наем, дай, че спират тока. Позволиха си да ми се сърдят ако им откажа. Започнаха да правят сметка колко пари получавам месечно и колко ще ни стигат на нас тримата = другото за тях. След като ги отрязах един по  един - станах най-лошата. И това са хора имали и разпродавали  нови апартаменти в Лозенец за да си живеят живота, да харчат на воля докато имат. Важното е, че той засега е на наша страна и не  ме притеснява да им давам.  Виждам ги  много рядко, не страдам от загубата. Той ходи от време на време да си пийнат, но винаги в такъв момент си имам повод да откажа.  Бяха стигнали до там 7 деца да се ослушват как да купят на майка си канюла/след операция на гърлото/, защо те, нали аз съм имала пари. Винаги казвам - дължа само на дъщеря си и то докато си стъпи на краката след училище. Много дълго стана, извинете.

Ако едното семейство изпитва някакви временни, финансови затруднения може по-заможното да помогне.
Но непрекъснато да помага само и само защото дадено семейство изкарва повече от друго мисля,че не е редно!

И според мен това е верният път да помогнеш на някой да се справя (разбира се ако сам иска), а не просто да му даваш пари всеки месец. Иначе, само защото дохода е по-висок на едните не ми се вижда логично безвъзмезната помощ към другите.

Зависи от това доколко близки са роднините.Ние със сестра ми сме много привързани една към друга и аз искам да и помагам.Но тя винаги отказва и затова и правя подаръци-дрехи,обувки,бижута.Мъжът ми няма нищо против.
Но немисля за правилно че някои хора само така живеят-чакат на подаяния от по-заможни роднини.На такива не бих помогнала с нищо.