Публикувана: 25 март 2008, 13:03 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2008, 13:33 ч.

Помогнете да не сгреша!!!Сам в детската!

4 228
68
1

25 март 2008, 13:03 ч.

София
Мнения: 18 679

Дами, имам нужда от вашите мнения и съвети. На прага на голяма промяна сме и се страхувам от един грешен ход, който може да обърка всичко за месеци напред Confused

Става дума за следното:
От вчера вече имаме отделна детска стая. Правихме я с много старание и заедно с Никола - той идваше с нас на срещите с дизайнера, той си хареса модела на леглото - двуетажно/нали чакаме още един терминатор Simple Smile

/, с готина стълба, с един куп скривалища...стаята стана супер! Напълнила съм я с играчки, телевизор, двд, картини, цветя и въобще всичко, което може да го накара да се почувства уютно. Снощи на тръгване от градината той съвсем спонтанно каза научителката си, че ще спи в новата си стая и на другия ден ще й разкаже Wink

Да, ама не Sad

Ентусиазмът му трая точно 20 минути. Четохме книжка, нагушкахме всички мечоци, покемони и какво ли не в леглото, аз излязох, оставих лампата светната и....малко след това започна да пищи - искам при теееееб, не искам да спя тукааааа, не ми харесваааа Cry

Легнах при него, уж да заспи - не Naughty

При мене и това е! Бил обещал на татко си да ме пази/мъжа ми пътува и сме често самички двамата/, не го интересувало какво е обещал на госпожата, не го интересувало кой ще му се смее и т.н.
Уплаших се да не си намрази стаята и отстъпих, но му казах, че само временно и че в крайна сметка той трябва да свикне с новата си стая.
Какво правим от тук нататък? Сигурна съм, че без рев няма да мине Confused

Ако отстъпвам до безкрай, вечно ще си спим тримата в спалнята, а скоро ще сме четирима Shocked

Ако пък настоявам твърде много, ще го уплаша може би и ....абе не обичам да го насилвам за нищо Confused

Не знам дали бих могла да го оставя да си реве в стаята един час без да вляза Sad

И въобще...аз съм една объркана майка на едно объркано дете. Помощ Praynig

# 1 25 март 2008, 13:11 ч.

София
Мнения: 4 866

Не го насилвай, дай му време да свикне с новата си стая.
Раждането на бебето може да е удобен момент и двамата да се заселят в детската стая. Иначе няма да е честно да изгоните баткото, за да приютите бебето.

# 2 25 март 2008, 13:16 ч.

Мнения: 984

и ние направихме детската и стая, но тя спеше при нас почти година, след това заспиваше при нас и я местехме в нейната стая, сега си спи без проблеми. Страхуват се от отхвърляне, още повече, че при вас предстои появата на нов член и сигурно си мисли, че го гоните, за да освободите място за бебето. Не насилвай нещата, всичко ще се нареди, но трябва да е бавно и спокойно

# 3 25 март 2008, 13:20 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Първо - страшно дълго сте чакали да го отделите сам в друга стая и е напълно нормално сега да е много по-сложно. Подготви се за дълги драми при всички положения. Hug

Второ - не отстъпвай и не го взимай при себе си, лягай ти при него, ако трябва и после се измъквай, но дай ясно да се разбере, че отсега нататък ще спи в тази стая. Ако сега отстъпиш, ще стане още по-зле. Ако пък отложиш още и се наложи да го отделиш, когато бебето вече се роди, ще предизвикаш истинска криза.
Безспорно е голяма промяна, но е задължително, просто част от порастването, като отказването от памперса и кърменето, да речем! Mr. Green

Въоръжи се с търпение. Децата са страшно гъвкави, ще прави драми, но като види, че си безкомпромисна, ще се примири. Успех!
п.с. Заради пропуснат момент, наше близко семейство и досега спи при 7-годишното се вече дете (таткото спи при него - в началото уж само, за да го приспи, но така си остана да спи при него), което за мен е безумие - какво семейство е това?! Crazy

# 4 25 март 2008, 13:23 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 705

Преместихме Крис в собствена стая през лятото. Беше му трудно. Ставаше по 5 пъти на нощ, за да провери къде сме. Полека лека спря да се събужда и да ни вика нощем. Започна даже да заспива и на тъмно, когато е изморен. Аз бях категорична, че това е единствения вариант за него и друго легло при нас няма, но пък не е плакал както Никола Thinking

Ако направите един бъдещ кът на бебето, дали няма да помогне (примерно малко шкафче, където да са играчките на бебето) Или да го убедиш, че щом те извика веднага ще отидеш и му дай една свирка , с която да те вика. Малка нощна лампа с лава или някакви други подвижни неща, касетофон с тиха приказка, която да му бърбори, докато заспива.... newsm78

Дано бързо да се адаптира.

# 5 25 март 2008, 14:13 ч.

СОФИЯ
Мнения: 11 497

Аз лично не съм привърженик на отделяне на детето в детската стая. Дъщеря ми е на 4г. и 2м. и още спи при нас. Дори следобед не ляга в нейната стая. Убедена съм, че един ден естествено ще се отдели сама и нямам нищо против това да стане през пубертета.

Цитат на: Зъхи в вт, 25 мар 2008, 13:20

п.с. Заради пропуснат момент, наше близко семейство и досега спи при 7-годишното се вече дете (таткото спи при него - в началото уж само, за да го приспи, но така си остана да спи при него), което за мен е безумие - какво семейство е това?! Crazy

Тук не виждам проблем, още по-малко безумие.

Проблемът обаче при вас и Никола е друг, защото чакате второ дете. Чисто "технически" не виждам как ще спите всички в една стая. Затова мисля, че трябва да сте полека настоятелни. Ще намерите Вашия Вариант и вероятно ще се получи. Конкретни съвети за съжаление не мога да дам, именно защото не съм привърженик и не ми е минало през главата. Имам обаче близки с такива опити в подобна възраст и май им беше доста трудно. Децата са различни все пак. Успех, нямаш избор и не трябва да се предаваш!

# 6 25 март 2008, 14:21 ч.

Мнения: 1 172

Около една година имаше детска стая, в която бяха всичките му багажи - дрехи, играчки, ТВ, ДВД, но той спеше в спалнята при нас. Сам реши, че е много голям и на 2,5 год се премести в неговата си стая, без драми, без желания да идва отново в спалнята.

# 7 25 март 2008, 14:22 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Ние преместихме Стиви в неговата стая преди 2 месеца.
Винаги е заспивал сам и само 2-3 пъти е спал с мен на спалнята.
Сега спи много по-добре, ние не му шумим, не се съобразяваме колко шумно е в спалнята - холям кеф Grinning

Аз нарисувах стените с любимите му животни, на тавана залепихме светещи звезди.
В стаята му играем, хола ми вече е подреден.
Мисля, че и на детето му харесва. Скоро мисля да му купя малка масичка и столче, където да си "рисува"

# 8 25 март 2008, 14:33 ч.

Мнения: 468

Следвай сърцето си. Ти знаеш кое е вярното решение за твоето дете. Не се страхувай, че ще сгрешиш. Може би промяната е трудна не само за детето, а и за теб- три години сте спали заедно, нормално е да си липсвате. Само ако си убедена, че постъпваш правилно ще успееш да убедиш и него. Опитайте малко по малко да промените нещата. Да свикне със стаята, да спи само през деня там, после само някои от нощите, оставете вратите отворени за да сте почти в една стая... Техниките са много и все нещо ще свърши работа, но без насилие.

# 9 25 март 2008, 14:45 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Цитат на: мама САННЯ в вт, 25 мар 2008, 14:13

Аз лично не съм привърженик на отделяне на детето в детската стая. Дъщеря ми е на 4г. и 2м. и още спи при нас.

Да, всеки си решава за себе си, щом вас ви устройва така, всичко е ок. Hug

За мен специално родителите трябва да имат собствено пространство и време за себе си, за ДВАМАТА САМИ. Смятам, че това е добре за брака и за семейството като цяло, а оттам - и за децата.
Още повече, че децата би трябвало да си лягат рано, да спят на спокойно, тихо и проветрено място и това е добре за здравето им - както физическото, така и психическото. А родителите - те могат и да погледат телевизия, и късно да си легнат, и гости да посрещнат, ако трябва - и да се поскарат без присъствието на детето, и не на последно място - да употребят общата си спалня по предназначение на спокойствие, без да се озъртат дали НЯКОЙ е заспал достатъчно дълбоко! Mr. Green

# 10 25 март 2008, 14:53 ч.

София
Мнения: 9 845

Белинда,аз нямам кой знае какъв опит,защото децата ми бяха отделени съвсем малки в отделна стая поради причините,описани то Зъхи Wink

.Обаче когато са болни се случва малката/3г/ да идва при нас.Спи на дивана до спалнята ни Grinning

.Една нощ там и после все едно цял живот е спала в нашата стая,така свиква.Това,което правя в тези редки случаи,е да лягам за малко при нея в детската стая в нейното легло.Или да я сложа да спи в леглото на кака си в същата стая.Но не отстъпвам на желанието и да спи при нас. Peace

# 11 25 март 2008, 14:58 ч.

София
Мнения: 326

При нас помогнаха хвалбите. За да съм съвесм точна трябва да кажа,че дъщеря ми спеше сама в стаята си, но искаше да стоим там докато заспи. От няколко месеца обаче започна и да заспива сама. Много хвалене- колко е голяма, как спи като по-голямо дете, което много харесва ( в нашия случай- братовчед), на другия ден се обадихме на бабите да разкажем колко е пораснала и как заспива сама, обяснявах й,че всичките й приятелки спят вече сами, защото са големи...може и така да опиташ. За награда първата седмица имаше право да си избере каквато играчка си хареса от един магазин, като сама броеше дните до заветния ден Laughing

(на другата седмица не ми е поискала друга).Понякога и пускам детски песнички, като по-малка винаги запсиваше с тях, сега по-рядко, но винаги са ефикасни!
Успех

# 12 25 март 2008, 15:13 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 913

При вас може би няма да е удачен вариант, заради двуетажното легло, но ние преди да го отделим в неговата стая, го сложихме да спи в новото легло, закрепено до нашата спалня, за да свикне първо с него. После се премести барабар с леглото в детската. Без абсолютно никакъв рев стана. Баща му го приспива като ляга до него. Точно както преди. В ритуалите около заспиването промяна нямаше. Отделянето в самостоятелна стая реално стана след като се роди бебето. Аз имах някакъв идеалистичен вариант да спим всички в една стая, но не се получи.

# 13 25 март 2008, 15:19 ч.

СОФИЯ
Мнения: 11 497

Зъхи, собственото пространство, двамата сами, ТV и пр. не е проблем, но май просто защото пространството не е проблем. Да не разводняваме обаче темата на Белинда със за и против, з тя е взела решението за себе си. Важна е реализацията и как да не се травмира от това детенце.
Анелима, това с хвалбите ми допадна Simple Smile

# 14 25 март 2008, 15:19 ч.

София
Мнения: 2 437

Включвам се в темата, защото искам да знам, ако има нови мнения.

При нас проблема е, че ние спим в детската....и така, откакто баткото беше в болница. Никога не сме спали на едно легло, не съм го приспивала и т.н. Но миналата година всичко се обърна наопаки след престоят в болницата. После се появи бебока и нещата съвсем станаха постоянни.

И имам усещането, че сега е момента да ги отделим, но ме е страх от провал. Много съм твърда и не бих отстъпила, както ти. Действам радикално.
Обаче пак ми е свито под лъжичката ...страх ме е да не се почуства отхвърлен, сега не ревнува от бебето, но дали защото се чуства нещо повече, защото спи с нас...не знам. Малко се страхувам, но сега е момента..докато бебока заспива сам и не се буди от ревове и шумотевица Mr. Green

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца -6

Съвети - Социализиране на дете 3+ години

Причина:

Причина: