Искам, не искам... Как постъпвате в такива случаи?

На твое място бих настояла да си завърши седмицата в ски-училището. Обясни му, че е поел отговорност да е там всеки ден, учителите го очакват и са му приготвили забавления, разчитат на него и не може просто така да се откаже. Едновременно с това в разговорите за ските търси забавните моменти и не наблягай на трудните. Да мине седмицата, пък за следващия път той ще знае със сигурност дали иска или не.

На 4 години децата са достатъчно големи да осъзнават връзката между решенията си и последствията от тях.

Имам си и аз един "Матейчо". И то точно от ските го разбрах, що за желания има.
Почти цяла зима съботно-неделно сме на Боровец. Щерката и баща й карат. А аз и той сме с шейните (мен ме е страх от ски). Обаче веднъж и дребчо пожела да му вземем ски. В началото му бе малко интересно, после се уплаши и се разрева и накрая малко се отпусна. Но видя, че е трудно, пък си е и явно страшно в неговите очи и на следващия ден се чудеше, дали иска пак да е на ски. Е, аз му взех. По-скоро не искаше, отколкото да изгаря от желание за тях. Оставих го да си прави какото пожелае и след няма и 1ч. ги върнахме.
И сега, поне за себе си реших, че не му е време все още. Няма да го насилвам, няма да се налагам... оставям го.
Догодина пак ще опитаме.

Та не го пращай Матейчо, щом не ходи с желание. Цял живот може да му се наложи да прави неща, които не са му по вкуса. Нека да не е от сега. Естесвено, трябва да овладеем ситуацията: искам-не искам. И аз все още нямам точна формула, но не спирам да я търся...


Някои деца, само...

Ситуацията с твоето дете ми напомня за самата мен мен, когато бях 6-годишна, и ме бяха записали на балет. Е, с желание отидох, да кажем първите два - три пъти. Оттам нататък си измислях какви ли не причини, за да не ходя. Най-често ме болеше корема, и странното беше, че нашите ми вярваха, и дори се бяха притеснили за този мой корем... Накрая родителите ми се усетиха каква е работата, и ме отписаха.
   Но още помня много добре нежеланието, а и оттам притеснението ми, когато дойдеше ден за балет. Затова си мисля, че и твоето детенце се притеснява и това го тормози. Аз не бих настоявала детето ми да ходи, в такъв случай.
   

Дали не се е уплашил от нещо на ските?
Моята Гери, дето скоро ще стане на 7, баща й я пусна на голяма писта, тя падна няколко пъти и оттогава не ще да ходи на ски, дори и с групата от градината. За себе си реших че ще изчакам до следващия сезон, дано й мине страха.
А пък като бяха по-малки и ходиха на едно ски училище от градината последните дни нещо пак не й се ходеше и аз измислих друго нещо - обещах й да се кача при тях да ги гледам как карат. Качих се на Алеко при тях на обяд и ги свалих с лифта. Бяха много щастливи! Пробвай ако искаш с нещо подобно - обещай на Матей, че ще го посетиш горе да видиш как напредва със ските, или каквото ти мислиш че ще подейства.

Естествено, че бих спряла детето. Щом не му харесва, няма жива сила на тази земя, която да го накара да обича ските. Децата ми знаят, че има задължителни неща в този живот, но има и такива, които са по желание и не са определящи за бъдещето ти. Това е уточнено откакто тръгнаха на детска градина - езици и училище - задължително, всичко останало - по желание /но с уговорката, че би било добре и полезно, ако посещават тези незадължителни занимания - например спорт, но по избор, а не натрапен/.
Моят син също доста дълго не искаше да ходи на ски, защото се страхуваше, че може да се нарани. Записвахме само дъщеря ни, защото тя прояви желание. От миналата година и момчето реши, че му е време и най-неочаквано за себе си откри, че ските страшно го привличат и му доставят истинско удоволствие. В същото време пък аз установих, че момиченцето ми ходи, но с нежелание, явно само за да ми достави радост на мен. Веднага я спрях. Само я попитах дали иска да продължи или не, тя отказа и решението беше взето на минутата.
Не съжалявам, че не съм насилила сина си да ходи на ски от по-ранна възраст, нито пък, че позволих на дъщеря си да се откаже.
Аз също не обичам ски спорта.

Моята дъщеря е на 4.5г,  януари имаха ски в градината, тя искаше да ходи и я записахме. Първия ден се върна, беше й харесало (за моя голяма изненада), но след втория ден ми каза, че не иска повече да ходи, защото много се измаряла. Предложих й да се кача по обед с нейния братовчед, който често е даван за пример, а и кара ски, тя много са зарадва. Качихме се с него, взех му ски , тя беше щастлива,че му показа че и тя може да "кара", върнахме се с лифта... и така до края на седмицата. Въпросния втори ден е бил друг ски-инструктор ( който на мен ми се стори НЕПОДХОДЯЩ- в смисъл нямаше грам търпение и постоянно крещеше на децата), тя е ревала постоянно... и какичката, която им е била инструктор първия ден я е взела с тях, затова  караше с децата от по-горната група.
Сега обаче ни заяви, че ако има пак ски, тя няма да ходи, защото вече можела.
Ходи и на танци, в началото МНОГО й харесваше, от едно известно време обаче не иска. Аз й казах,че трябва да ходи на някакв спорт- плуване, кънки, танци, балет, ски- да избере сама....тя реши да продължи с танците.

Да, някои хора бързо се отегчават. Като дете и аз бях така. И сега също, но вече с усилие на волята се заставям да не се отказвам, преди да съм изконсумирала всички възможности от дадено преживяване.
Помогни му, като не го отписваш. Приеми, че е нормално да го поболяват разни неща след един ден усилено физическо натоварване. Детето просто може да е изморено. Аз не бих го отписала, но ти зи познаваш детето най-добре.

Не мога да те посъветвам как да постъпиш, но мога да споделя някои неща. Съвсем скоро бях пред същата дилема - със страхотно желание тръгна Ники на ски училище и на втория ден започна да се тръшка, че не иска да ходи. Докато течеше предприетото от мен проучване (как звучи само  ), всяка сутрин го натиквах истерично ревящ в автобуса, убеждавайки гузната си съвест точно с аргументи от рода на "какви са тия искам-не искам", "всички са така първия път", "ако всеки път така прави, къде ще му излезе края" и прочее. Опитвах се да му обясня защо трябва да си изкара седмицата, защо в началото е трудно и прочее, без успех - реването не се повлияваше по никакъв начин.

Резултатите от проучването:
- Тренировките горе не са пригодени за деца на тази възраст 4-5 год. Децата се изморяват на първия час-два (а ако се случи лошо време - както беше при Ники минус 10-11 градуса и вятър - и по-бързо). Почивката на обяд е минална (а децата са свикнали дори при доста по-малко натоварване да спят след обяд), храната също е минимална - сандвич и плод.
- В резултат на това след първия час-два на ските и след първия ден, децата едва гледат (както се казва), а треньорите ги наказват с допълнителни клякания и разни други подобни за всяко разсейване.
- Много треньори нямат умения за работа с децата, освен наказанията, средства за поощряване не се използват.
- Учителките, които отиват с децата, са малко и обслужването на децата е затруднено. На 4 години това си е фактор. На Ники няколко пъти не му бяха сложили очилата, нито един път - каската...

Изобщо цялото преживяване се оказва, че е доста спартанско. Оказа се, че съм си платила 200 лв. да ми измъчват детето...

Децата, разбира се, някак изкарват седмицата (какво да правят горките), но само те си знаят какво им коства това. Моето дете скоро след ски училището се разболя ужасно тежко - така не е боледувал никога през живота си. Според няколко познати доста време след ски училището децата им не са били на себе си от преумора... От групата на сина ми нито едно дете не иска да се запише на второто ски училище... Повече не бих допуснала тази грешка - в крайна сметка го пращам, за да му е приятно, да обикне спорта, да се почуства по-добре. Както Шани е казала - цял живот ще има да прави неща, които не иска.

Догодина, ако не са успели да му убият желанието - индивидуални уроци, по час-два в мое присъствие. Ако можем да си го позволим. Ако не - ще мине и без ски 

Не бих го карала насила. Явно не му е харесало. Ние като възрастни нямаме ли право да се отказваме, когато нещо не е оправдало очакванията ни, че искаме от едно дете нещо повече...

Не бих си насилвала детето.
А и е само на 4 годинки.
Не му създавай травма.

На сила хубост не става се казва в поговорката и е много вярно. Щом детето няма желание, по-добре не го насилвай. Така ще му остане лош спомен не само от ските, но ще го накара за в бъдеще, да се отказва лесно от всичко.

Всъщност си ужасно права. Аз изходих от идеалния вариант. Хубаво време, малко деца, добри ски учители и учителките от детската, които бдят като орлици, преобличат децата и им правят чайче.

Днес не отиде на ски. Не успях да го уговоря. Плака, тръшка се и каза, че бил болен. Боляли го крачетата (може да има и мускулна треска). Взе една от по-новите играчки и отиде на градина.
Преди малко ми се обади директорката да провери защо няма да ходи на ски. Обясних й, че той не иска и няма смисъл да го насилвам. Тя ме упрекна, че го глезя и му угаждам, че по-малките се държат по-дисциплинирано от него. В градината понякога имат проблеми с него - той трудно се подчинява на дисциплината, не обича да си дели играчките с децата, не иска да се облича и храни сам. И като не му харесва нещо им казва, че ще каже на мама . Обаче за свое оправдание ще кажа, че и те са `виновни` малко, защото и те го поглезват - учителката го дохранва, помага му да се облича и въобще се старае да се чувства добре, гушка го като е тъжен и той хич не се притеснява да се възползва от тези `екстри`.

Забравих да напиша за условията: при нас има опция по-малките да са на половин ден, т.е. карат сутринта, обядват и след това ги качват на автобусите и отиват в ДГ, за да си починат и спят там. Проблемът е, че те заспиват в автобуса и не могат да дочакат прибирането в ДГ, но поне след обяда са на топличко и спокойно. Така че, от тази гледна точка не е чак толкова натоварено. Освен това в нашата ДГ много се стараят на децата да им е добре. Собственичката не се притеснява да прекъсва договори, ако предцени, че условията не са достатъчно добри за децата. Вярно е, че не съм видяла с очите си какви точно са условията, но по други случаи съдя, че по принцип се стараят.
Надявам се, че постъпих правилно, защото ми е голяма дилема, дали пък не го глезя много

Скъпоценна, изобщо не се тревожи!
4 години не са кой знае каква възраст, че да искаме от децата дисциплина и справяне със всяка ситуация. Като не му е харесало, голяма работа. Явно не е просто промяна на мнението. Ските наистина са много уморително нещо за децата и ако Матей не е свикнал с големи натоварвания, може да се е почувствал наистина неприятно.
И какво ако го глезиш? Децата явно имат нужда от повече ласки и внимание от възрастните. За мен беше особено важно, че лелките в яслата гушкат и успокояват децата, а не ги оставят "дисциплинирано" да реват. На мен ми се струва, че отношениеот на госпожите при вас е съвсем нормално - да утешават децата и да им помагат по най-добрия възможен начин - с нежност.
За ските има време. Е, може да не стане ски-състезател, но никога не е късно да се научи да кара. Ако не тази година - следващата, по-следаващата, може и след пет години. А може и да не е неговият спорт изобщо.