Това са думички на моето момче. Трудно му е да се интегрира в приятелските групички, които бяха сформирани, когато тръгна на градина. Мислех, че с времето това ще премине и той ще успее да създаде свой кръг. Но сякаш не. Тъжен е вечер, когато се прибере. Питам го, той ми отвръща, че децата го мразят, че странят и не искат да дружат с него. Има си една приятелка, но тя често отсъства. А онзи ден ми каза, че и тя си била намерила нов приятел.
Дени е изключително контактен, но явно не успява да намери верния път към другите деца. В никакъв случай не е агресивен, нито боен. По-късно проговори и съм чувала как децата подигравателно го наричат бебе. Усещайки вероятно дистанцията им, това от своя страна го прави по-неумел в общуването. Понякога госпожата ми казва, че развалял играта им. Когато го запитам защо - той ми отвръща, че те първо разваляли неговата или пък, че искал да играе с тях, а пък те го отпращали.
Страхувам се детето ми да не е самотно. Онази вечер ми се сви сърцето, когато на въпроса ми как е било в градината ми отвърна, че не иска да ходи, защото няма приятел. И с най-умолителният си глас и със сълзи на очи ми каза точно това - "Моля те, намери ми приятел".
Но как да го сторя? Истинските ни приятели не са по каталог, нито по препоръка, още по-малко друг ги избира. Обясних му, че трябва сам да открие своя истински приятел.
Но при все това, все по-често си мисля, няма ли път към детските сърца? Някакъв такъв съвсем материален?
Нещо, което да накара другите деца да започнат да харесват повече Дени. Дали да не занесе вкусни бонбони за всички дечица? Или пък цветенца за момиченцата?
Забелязала съм също, че най-актуални са деца, които носят интересни играчки и филми. Дори по отношението спрямо него съм го усещала.
Много е криво, знам. И едва ли е правилно. Но кажете, има ли начин да променя нещо? Да му помогна?
Дени е изключително контактен, но явно не успява да намери верния път към другите деца. В никакъв случай не е агресивен, нито боен. По-късно проговори и съм чувала как децата подигравателно го наричат бебе. Усещайки вероятно дистанцията им, това от своя страна го прави по-неумел в общуването. Понякога госпожата ми казва, че развалял играта им. Когато го запитам защо - той ми отвръща, че те първо разваляли неговата или пък, че искал да играе с тях, а пък те го отпращали.
Страхувам се детето ми да не е самотно. Онази вечер ми се сви сърцето, когато на въпроса ми как е било в градината ми отвърна, че не иска да ходи, защото няма приятел. И с най-умолителният си глас и със сълзи на очи ми каза точно това - "Моля те, намери ми приятел".
Но как да го сторя? Истинските ни приятели не са по каталог, нито по препоръка, още по-малко друг ги избира. Обясних му, че трябва сам да открие своя истински приятел.
Но при все това, все по-често си мисля, няма ли път към детските сърца? Някакъв такъв съвсем материален?
Нещо, което да накара другите деца да започнат да харесват повече Дени. Дали да не занесе вкусни бонбони за всички дечица? Или пък цветенца за момиченцата?
Забелязала съм също, че най-актуални са деца, които носят интересни играчки и филми. Дори по отношението спрямо него съм го усещала.
Много е криво, знам. И едва ли е правилно. Но кажете, има ли начин да променя нещо? Да му помогна?
, но се получи) 
Учителките знаят и ми докладват 
- надявам се скоро да излезе от този си период!