Публикувана: 22 март 2008, 01:46 ч.
Последно мнение: 25 март 2008, 19:27 ч.

Детето, любопитните приятели и приказливото МНД

1 514
9
1

22 март 2008, 01:46 ч.

София
Мнения: 433

Ето какво ме мъчи след една случка тази вечер и много ще се радвам да споделите мненията си: С малкия бяхме на гости на мое приятелско семейство. Докато нейното и мойто дете си играеха жената взе да ме заразпитва какво било па как с БНД. Аз на няколко пъти отклонявах темата - не исках пред децата, колкото и да не чуваха разговора ни, ама то вари го печи го все натам вървеше. Казах няколко неща без да споменавам имена и да се разпростирам в много подробности, колкото да спре да пита, па и нали ги знаете тия моменти, в които думите сякаш сами излизат... Идва малкият при мене и ми казва в ухото: "Мамо, този разговор не ми харесва!" Толкова се ужасих и засрамих от себе си, че ми идеше да се гръмна #2gunfire

В това отношение с БНД почти винаги сме били железни (с три изключения), всичките ни караници и изяснявания са ставали по нощите, когато той се е прибирал, де, и малкият е спял. И все сме гледали да не ни чува. И смятам, че това много помогна да опазим цивилизованите си отношения и детето да се чувства максимално комфортно в така създалата се ситуация. Та ми стана много виновно тая вечер, че така се изпуснах да говоря за отношенията ни и раздялата. Вие стигали ли сте до такива моменти и децата ви дълго време ли ги помнят?

# 1 22 март 2008, 13:12 ч.

Мнения: 446

Естествено, че се е случвало! КОлкото и да съм се старала да бъда внимателна и тактична, не винаги успявах да овладея нервите си.След развода вече и благодарение на това че от година и половина е в чужбина и нямаме пряк контакт (освен телефонните разговори понякога) детето не е свидетел на конфликти. Но вече сам прави изводи за баща си, например: Баща ми е голям лъжец !!!
Твоето детенце е още малко и няма да запомни какво точно си казала и коментирала. Peace

# 2 22 март 2008, 20:29 ч.

Мнения: 402

аман от такива ''любопитни клюкари''.
спокойно, детето ще забрави бързо, щом не ви е било навик.
аз на такива дето се хранят с клюки и чуждата драма и дето чак по мобилния ми се обаждат да разказвам кое , пък защо и как ги режа недвусмислено-щото аз ако искам да си простра долните гащи, сама ще го направя на предния балкон, а няма да си ги крия на сушилника в стаята.право мое си е

# 3 22 март 2008, 23:37 ч.

София
Мнения: 6 999

lilivid, не се обвинявай - всеки прави грешки. Най-важното за мен е ти какво отговори на детето? Не разчитай на това, че ще забрави. Може да забрави, а може и да не забрави. По-добре му дай някакво разумно обяснение за ситуацията. На скоро аз се изтървах много лошо пред Дариа в тел. разговор с БНД. После й обясних, че тати и мама понякога спорят и се карат, но това е нормално и ще се разберем, а тя не трябва да се безпокои и съжалявам, че ни е чула.

# 4 23 март 2008, 09:28 ч.

София
Мнения: 17 247

Иса е права, изобщо недей да лежиш на "той ще забрави". Никоя от нас не е безгрешна, случват се такива неща, важното е после да поговорите, да разбереш кое точно го е смутило и да го успокоиш.
Но спокойно говорете де, не си посипвай главата с пепел на всяка дума, детето ти би трябвало да приеме съвсем нормално факта, че и мама прави грешки, поне с моето е така - но като му обяснявам спокойно.

# 5 23 март 2008, 12:47 ч.

София
Мнения: 433

Благодаря ви Hug

! След като ми пусна тази реплика, му се извиних веднага и му казах, че възрастните сме големи дървета понякога и не винаги мислим какво говорим. Помолих го да не ми се сърди, обещах, че повече така няма да правя, след което седнахме на пода и заедно всички играхме на лото. После естествено не спах цяла нощ. Не мисля, че ще забрави, понякога ме е изумявал какви неща помни - успокоявам се с това, че след всяко подобно нещо му обяснявам надълго и нашироко, че се случва понякога хората да не се разбират и затова да се карат. Но че с баща му много го обичаме и въпреки всичко сме приятели. Абе, много тъпо... И аз гледам всячески да компенсирам това, че не успях да осигуря читаво семейство на детето, затварях си очите години наред за какво ли не (овца с овца) и все още има моменти, в които се чувствам виновна за разпада на семейството. Но да се надяваме, че с времето тези моменти ще стават все по-редки.

# 6 23 март 2008, 12:50 ч.

София
Мнения: 17 247

lilivid , на мен ми звучи като да си се справила чудесно Grinning

# 7 24 март 2008, 15:57 ч.

София
Мнения: 6 477

Не ми се е случвало недосетливи "приятелки" да ме разпитват пред малката. А иначе тя е чувала спорове и подвиквания между мен и БНД....Но тя винаги е разбирала за какво е ставало дума и това са били чисто битови теми, които се случват и при "нормалните" семейства. Не бих й се извинявала за това, че не съм осигурила читаво семейство понеже ако някой трябва да се извинява това не съм аз. БНД си е тръгнал сам, няма с верига да го връзвам. Но и не мисля, че чак толкова трябва да се тръшкам поради липса на БНД.
Той се помотва някак около нея и тя горе-долу е наясно какво е "баща"...ама не точно истински такъв, а малко ерзац, но колкото - толкова!
Но чак да обещавам, че няма така да правя - Naughty

не съм виновна за простотиите на други хора, а изпускането на нерви се случва и дребната го знае много добре! А чак да обяснявам, че много се обичаме с БНД #Crazy

.....мммм, не ме кефят лъжите по въпроса, по-скоро й казвам, че БНД я обича нея, но живеем всеки в неговата си къща!

# 8 25 март 2008, 08:25 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Morgana в пн, 24 мар 2008, 15:57

по-скоро й казвам, че БНД я обича нея, но живеем всеки в неговата си къща!

Да, това е единственото, което аз казвам на Гого, след като присъства на грозни сцени между мен и баща му.
А с любопитни приятелки рядко говоря за това, ако се случи не използвам думи като "баща му", "татко му" или името, казвам "той" и така детето и да чуе май на 2,4 години не може да загрее.

# 9 25 март 2008, 19:27 ч.

София
Мнения: 433

Моргана, много съм далече от мисълта да му обяснявам колко много се обичаме с баща му. Сакън! Детето -да, много си го обичаме, ама ние помежду си - не. И съм му казвала: Че някога сме се обичали, оженили, той се е родил, но че после сме започнали да се караме и да не се разбираме и затова сме решили да не живеем заедно, а да останем приятели. Не че не ми е идело на моменти да му обясня за 17-годишната кифла, ма ей така на върха на езика ми е било, ма...

Цитат на: lilivid в нд, 23 мар 2008, 12:47

Но че с баща му много го обичаме и въпреки всичко сме приятели.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: