Снощи замръкнахме в Спешното, кърпиха на Яна устата 3-4 шева има горкото. Както си гонеше едно гълъбче по площада, как се препъна, как се пльосна по муцунка, не разбрах и аз. За секунди просто. Кръв, сополи, рев до небесата и аз и тя. Добре че баща й беше с нас, че реагира като възрастен, за разлика от мен. В спешното, слава богу, една позната медсестра тъкмо свършваше смяна, та остана заради нас, намери от котешките конци, докара бързо лекар. Изгониха ни с мъжа ми от манипулационната, две сестри са ми я натискали, докато я шие лекаря, какво е изтърпяло горкото без упойка, кръв ми капе от сърцето като си помисля. Повръщала чак от зор, с вода са я поливали, че се захласвала от рев. Отвън аз рева като магаре, на баща й пот се лееше от челото и сълзите му се търкаляха....
Знам, че не е кой знае какво, случват се често такива неща, но си мисля друго, на вас само мога да кажа. За големите ми деца така не съм се шашкала падали са, ставали са, случки всякакви, това късно майчинство ми разказва играта. Само апокалипсис в главата ми, голям страх, голямо чудо.