Непростима ли е грешката ми

Момичета, отдавна чета вашите теми и коментари, но най-после се престраших да потърся съвет и аз по този начин. Ще се получи дълъг постинг, но се надявам да се намери някой да го прочете и да ми отговори. С моя приятел, когото обичам страшно много бяхме заедно почти 11 месеца. Историята на кратко - аз бях на 31, когато се запознахме, не бях имала сериозна връзка от 5 години, бях в състоянието, което много от нас наричат "по-добре сама, отколкото зле придружена". Иначе съм хубаво момиче, комуникативна съм, отворена за нови неща (водолей), имам добра работа и перспективи до няколко месеца да замина в чужбина, изпратена от работата на дългосрочна командировка. За него - когато се запознахме той беше на 37, зодия лъв е, разведен от 2006 г., с две пораснали деца, които живеят при майка си. Професията му е тежка, изиксва много от него. Беше унил и сякаш отказал се от живота, когато се запознахме, една от причините е, че година преди развода си се влюбил много в жена, която в последствие решила, че той не е на нейното ниво и прекратила връзката. Постепенно с мен (както твърди той, а и неговите приятели) се върна към живота, самочувствието му е на ниво, но аз, момичета, имам чувството, че моята жизненост някакси отиде в него... моята майка и най-доба приятелка казват, че не съм онова "окомуш" момиче, което бях преди, че съм станала отстъпчива и готова на поредния компреомис, за да ни е добре заедно. А това "заедно" е той да в у нас през вечер (когато  не работи), обикновено аз се грижа хладилника да е пълен, но пък той заявява, че никога не е готвил толкова често и с удоволствие за жена. Както и да е, не ми тежи това, че делим сметки в заведения, че когато с неговата кола отиваме някъде извън Сф и аз давам пари за бензин, че предимно аз му купувам подаръци от командировки в чужбина. Тежи ми, че дори за 8-ми март, розата, която получих, сякаш си я изпросих. Защото за него "цветето означава твърде голямо обвързване". А той винаги ме бил предупреждавал, че изключва възможността за сериозно обвързване, брак и деца. Да, признавам така е,  но същевременно много добре знае, че аз не го натискам за това на този етап. Но пък единственото, което исках, бе да се почувствам сигурна в тази връзка, да усетя, че е с мен, не защото му е "удобно", а защото държи на мен и иска да е само с мен. Предполагам познавате чувството, че макар и адски обидени и разочаровани, след като сте молили да чуете, че му липсвате, а той се инати по тезата "само защото ме притискаш да го кажа, няма да го кажа", след това дойде да ви прегърне и заспите прегърнати, сте готова всичко да забравите. Момичете, ние всичките тези месеци заспиваме и спим прегърнати. Това не съм го имала никога досега. Но не съм имала и проблемите в секса. От 1-2 месеца го правим все по-рядко, а той, който по принцип трудно свършва, напоследък все по-често ми отказва или изобщо не стига до края. И с това свикнах, вече се радвам на моментите, в които усещам, че правим любов с тяло и душа, макар и редки и макар, че той не свършва. Дълго мислих, че проблемът е в мен, че не съм добра, че има някаква бариера срещу мен от негова страна, за да не свършва (извън споделения от него стрес в работата, алкохол в повечко и страх да не забременея, защото се пазим по метода на отдръпването). Убеждаваше ме, че не е така, но вие знаете, винаги се съмняваме, че нещо у нас го отблъсква или спира.
Ще стане дълго, дано някой има сили да го прочете до края....През лятото бе месец и половина в сл. командировка на морето, аз не ходих нито за ден при него, защото "е на работа". Когато се прибра, ми призна, че е изневерил с някаква нищо незначеща авантюра, в чието легло не е оставал през нощта, ЧЕТИРИ пъти. Само секс за разтоварване, направил го бил, за да се самоубеждава, че не е толкова хлътнал по мен, не е "зависим" от мен. Простих му, въпреки, че от "скъсан презерватив" се сдобих с гъбички и се чувствах ужасно. После беше мил, съпричастен, чувствах се прекрасно. До съвсем скоро се чувствах обичаха и искана, въпреки че никога не го каза. Беше ми страхотно хубаво с него, исках само с него във всяка свободна минута, а и той правеше същото, планирахме си графиците взаимно, но предимно си стояхме в къши (у нас). Той винаги много е държал на "личното си пространство" и все ми казваше, че аз искам да навляза и да го обсебя напълно, бил си ограничил контактите с приятели, колеги, но аз никога не съм настоявала за това. Всъщност, непрекъснато ме нарича ревнива и обсебваща, дори коагто се поинтересувам с кого е бил някъде си или с кого говори по тел. Но аз не исках детайли и да ме запознава с хората (впрочем запознавал ме е само с трима свои приятели и то на еднократни излизания), правех го, за да се чувствам част от живота му, да съм съпричастна към това, което му се случва, когато не сме заедно. Редовно получавах отговори "едни приятели, не е нужно да знаеш, ти искаш за всички да ти казвам, да ме контролираш, даже някоя случайна позната на улицата да видим, ме ревнуваш". Ами да, започнах да изпитвам зверско недоверие и съмнения, особено след летните изпълнения.... Но и след друго. Сега знам, че ще ме осъдите, но ви моля и да ме разберете. И аз ценя личното пространство на човека, моето и неговото, но в пристъп на недоверие и тъй като продължавах да не зная какво точно съм за него - удобен пристан, или наистина жена, която обича, на 1 януари докато пазаруваше, му проверих и двата мобилни тел. Момичета, много ме заболя. Той не пазеше нито един смс от мен, но пазаше седем от някаква украинка, която го беше засипала с координатите си на ICQ, email, Skype и пр. , а в един от тях възхваляваше прекрасните му очи, ръце и устни, които помни по цялото си тяло........  Всичко ми се обърна. като се върна, понеже съм на принципа всичко да се казва, да не се таи злоба, обида и ревност, директно го попитах каква е тая и защо не пази нищо от мен. Тая нямала никакво значение, някаква, която забърсал на морето през 2006 г. (обаче тя помни и пише през дек. 2007), моите смс били изтрити, защото като започнал да си чисти паметта на тел., били по-отгоре..... Не бил й пращал повече от някое и друго съобщение отвреме навреме за разни поводи, като на познат. Аз приех и това, въпреки че сега той твърди, че той ми бил простил грубото вмешателство в личното пространство и ми дал втори шанс... А когато аз се лекувах и му плаках на рамото интересно аз дали не съм дала не втори, ами космически шанс!!!
Както и да е, до миналата седмица нещата вървяха добре, чувствах се щастлива, въпреки че периодчини ме избиваше да чуя какво съм за него и тогава обикновено стигахме до "много ме натоварваш с тези въпроси, явно и двамата се мъчим, не е ли по-добре да прекратим", аз се свивах, защото наистина много го обичам и така продължавахме. Но, момичета, пустата липса на доверие пак ме накара една нощ, докато спеше да хвана включения му тел. (другият, в който бяха посочените по-горе комуникации, от много време се изключваше внимателно преди да заспим) и открих, че тази украинка има и този му номер и му е изпратила смс "в момента съм в среща, обади се по-късно" (беше сортиран с drafts, та датата не ми е известна). Е, какво да си помисля, да, вярно може да е от периода преди януарската ми молба да прекрати всички връзка с нея, да ясно ми беше оттогава, че вероятно тя не означава нищо, само си подхранва мъжкото самолюбие с някакви такива смс-и, но нейният звучеше като ОТГОВОР НА НЕГОВ, т.е. той я е търсил. Дори да е било преди януари, та ние вече бяхме заедно от повече от половин година!!!!
И какво направих аз като дете от детската градина: на следващия ден, понеже тя пак беше предоставяла поредния email, взех, че регистрирах адрес, максимално близък до неговия email, и й писах от негово име, но казвайки че приятелката му стои до него и заедно пишат това, да престане да го засипва с персоната си. Междувременно, той ми звънна и аз не издържах и го попитах, ей тъй от нищото, откога не е комуникирал с тая, каза от месеци, от "когато ми беше ровила в тел". Може и така да е, но защо пази още нейни съобщения??? Затова и се реших на тази наистина груба глупост, да й пиша от негово име. Признавам грешка е, грубо вмешателство, но го направих, за да защитя връзката си. Така го усещам. Тя пък вдигнала тел. и му се навикала..... Резултат - той не може да ми прости това вмешателство, това навлизане в личното пространство, каза, че не може никога вече да ми има довертие. А аз му казах, че то е дефицит и у двама ни, но ако се обичаме и искаме да сме заедно, ще се опитаме да изградим заедно. Греша ли,  момичета? Казах му, че ако има любов, има и прошка. Тази вечер той идва, за да си вземе някои дрехи и четката за зъби и това е. Каза да се поуча от грешките си "за следващия път", това в отговор на моите увещания по тел. да помисли, преди да взема крайни решения, под натиска на гнева....
Ясно ми е, че довечера ще си тръгне завинаги от мен, а мен ме разкъсва такава болка, защото исках да дам още, но и да получа още, защото мисля, че ако ме обича наистина, ще ми прости...... най-жестокото е, че ми каза, че тъкмо бил поел път, свързан с моя път, и аз съм направила това.............. Мислел, че ясно е показал, че е избрал мен, как да го убедя, че за да направя такива глупости, аз изобщо не съм се чувствала като избраната и единствената.......... Благодаря, че прочетохте моята пре-надълго разказана  история. Моля, пишете ми!