Дали отново да се събера с бащата на детето ми?

  • 5 780
  • 78
  •   1
Отговори
Накратко казано,с бащата на детето ми от 9 месеца бяхме разделени,той направи куп глупости като бях бременна в последните 2 месеса от бремеността ми.Намеси друга жена,каза,че бил намерил истинската за него и така нататък.С него преди да се разделим живяхме 2 години като семейство.Малко преди да се роди детето ни,той се разкая и дойде да иска прощка,аз тогава му я дадох,сдобрихме се.Но не минаха и 2 седмици от раждането на детето ни и мъжът на жената  скоятос е беше забъркал ми се обади да ми казва как моя я карал  с колата си наляво и надясно.Много се разстроих тогава,обадих му се да разбера каква е истината.При ,което той се опита да замаже нещата,като ми каза,че само я закарал и се разгори страшен скандал.Разделихме се пак.Но през тези месеци досега от както бяхме разделени аз си живеех в моя си роден град,той в София.Сама си отглеждах детето досега вече 8 месеца близо,той не ми е помагал почти с нищо.Бях му забранила да  контактуваме след като така и така не ми помагаше нито морално,нито финансово.Уж все приклющчвахме,а той всеки месец не издържаше и ми звънеше илис е свърваше по нета с мен,и как искал да се разбираме уж,но винаги разговора ни свършваше със скандал  и обиди от двете страни.Той ме обвиняваше ,че аз съм го подтикнала към изневярата,понеже съм била лоша,студена и не съм му обръщала внимание и той е искал топлина и я е потърсил другаде.Аз пък не исках да се примиря с това,че той не стига,че заради неговите глупости,изкарах една ужасна бременност последните 2 месеца от нея,ами и на всичкото отгоре беше канил въпросната жена в къщата ни,преди с него да сме се  били разделили,когато аз не съм била в София.Сега преди няколко дни дойде и заяви,че ние сме най важното за него с детето и иска да е с нас цял живот.Само,че аз незнам дали ще мога да забравя и  преглътна обидата от това,че е предпочел някога друга пред мен и ме е оставил бременна,колкото и сега да казва,че повече никога няма да се повтори и че иска да е само с мен вече.
Вие бихте ли могли да преглътнете и да забравите напълно такова нещо и да не се осъмнявате във всичко след това,дори да е безобидно.Да си върнете доверието,или то е загубено за винаги вече и по добре да не се мъча да живея с него,макар и да искам да сме нормално семейство и детето да живее с двамата си родители.
Объркано стана май,но набързо го нахвърлях целяят хаос от мисли в главата ми..
Регистрирана съм,но искам да остана анонимна,понеже той чете тук....

# 1
  • София
  • Мнения: 17 141
Аз не, не бих могла (то и затова сега съм сама с детето си де).
Но и аз като теб дасох един, втори, трети шанс и накрая стига вече.

# 2
  • Мнения: 6 167
на теория сигурно няма да го приема.
просто няма нито една разумна причина, поради която да търпя някакъв боклук да ме мотая напред-назад из живота без сигурност дали утре няма да ми направи някоя изненада.
на практика, сигурно и ако го обичам ще простя. и после ще патя.

# 3
  • Мнения: 625
   Раздвоена, от личен опит ти казвам, че тия мъже не се променят!Бягай е моят съвет,колкото и да обичаш, и колкото и да искаш "нормално" семейство.Детето е малко ,поне то няма да е травмирано,длъжна си да мислиш и за това!Решението си е твое,както и последствията,успех!Пиши за решението.

# 4
Да прави сте,именно затова съм толкова объркана и да махна със ръка,каквото било-било.Ама пусто,май няма да забравя тежките думи,които ми е казвал.Верно иа з съм казвала лоши неща,но някак си действията ми са показвали,че  не съм ги мислила.Видях,че горният ми пост в бързината имам граматически грешки,ще ме прощавате.
Най трудното ми е,че аз се имам  за много добре изглеждаща жена,колкото и да е нескромно звученето на тази фраза.И с чувстовото ми на такава жена ми е още по трудно да приема изневярата му.Добър човек съм и разбран,така и не успях да разбера,защо се стигна така да се случат нещата при нас. newsm78 Ще се побъркам от мисли,сега там в София е почти готово новото му жилище и той каза,че до месец най късно,ще дойде да ни прибере с детето.Не можел да си представи живота без нас,щял да се самоуие,ако не сме се разберяли #Crazy
Луда работа ей...

# 5
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 641
Предполагам, че ще наскачат срещу мен, но аз бих те посъветвала да опиташ.
Бъди резервирана, не си давай сърцето на длан, но давайки му този шанс, се опитай някак да се абстрахираш от това, което се е случило. Знам, че постъпката му е долна, но ако непрекъснато го наказваш и му напомняш, ще е безсмислено, защото скоро ще се получи ново зацикляне. Т.е., трябва да се търси златната среда - хем да не изглежда, че просто си превила врат, хем наистина да опитате да започнете наново - все едно не сте имали връзка преди това. Мъжете според мен са коренно различни от жените, и дори при такова грозно изпълнение, смятам че има шанс да иска наистина да се промени. Стискам ти палци, най-важно е вие с малчо да сте добре,
ако бащата наистина е осъзнал какво е направил, ще е хубаво.

ПП От собствения си опит мога да кажа това - една година след като ми се случи, успях да възвърна доверието си до степен, която по принцип е здравословна - не пълно, ззащото такова дори и на себе си понякога неможем да имаме. Не треперя при всяко негово закъснение, не мисля непрекъснато къде е, когато не е до мен.
Признавам, че и той има заслуга за това - знае, какво ми е причинил, и се старае да излекува сърцето ми.

Последна редакция: нд, 16 мар 2008, 19:54 от LemonDesi

# 6
  • Разград
  • Мнения: 3 110
   Раздвоена, от личен опит ти казвам, че тия мъже не се променят!Бягай е моят съвет,колкото и да обичаш, и колкото и да искаш "нормално" семейство.Детето е малко ,поне то няма да е травмирано,длъжна си да мислиш и за това!Решението си е твое,както и последствията,успех!Пиши за решението.

Абсолютно подкрепям.От личен опит-абсолютна загуба на време и сили,търпение,на нерви и каквото там си помислиш още.

# 7
  • Мнения: 2 211
Не бих формулирала мнението си по - точно от Лени.

Може би трябва да се вслушаш във вътрешният си глас  - женската интуиция е безгрешна.
Съвет - когато взимаш такова важно решение не бива да се ръководиш от никакви скруполи.

# 8
  • Мнения: 3 641
Гледай напред, може би пък тепърва ти предстои да срещнеш истинският човек, който ще т еобича, ще му пука за теб, ще го боли за теб, ще бъде до теб.
Лично аз не бих простила, след толкова компромиси, просто бих му отвърнала с безразличие , защото явно другио не заслужава.
Ще ти трябва много кураж и сили, пожелавам ти ги от сърце и горе главата. Сигурна съм ,че ще се справиш  Hug
А тия приказки за самоубиства, много съм ги чела тук и кой ли им вярва ooooh!

# 9
  • София
  • Мнения: 7 097
И аз съм на мнение, че няма да се промени. Явно добре се справяш и без него и си се поуспокоила след това, което ти е причинил. Не ти трябват нови ядове...

# 10
  • Мнения: 46 430
... тия мъже не се променят ...

И според мен.
Ще си съсипеш живота, както и този на детето. Гледай напред и намери човек, който ще уважава теб и детенцето ти, баща му е показал няколко пъти, че не му пука за вас.

# 11
Да може би ще слушам наистина вътрешният си глас.Знам,че е направил грозна сцена,много грозна дори.Някак си обаче,ще се опитам да почнем май наново,дано не съжалявам,но може би по-лошо от това пък което се е случило няма какво да стане.Ще пробвам с едно наум,пък каквото сабя покаже,където се вика.Ще го изчакам да оправи новия апартамент,ще имам време 1 месец да помисля и да се уверя дали е схванал грешката си и е проумял гадната си постъпка.Най интересното е,че преди това никога не сме имали проблеми никакви а най малко пък заради жени.Той каза,че не било проблема в жените,а в това,че се уплашил от отговорността и дали би се справил да ни гледа с детето,защото тогава бяхме малко във финансов колапс.То и сега още дърпаме нагоре... Каза ми,че всичко го бил направил от инат и страх,чувствал се тогава необичан от мен,забравен,мислила съм си единствено за бременността ми.Не го оправдавам в никакъв случай...  Confused

# 12
  • Мнения: 1 517
Не бих го приела обратно. Аз съм инат в това отношение. Щом види, че те има, пак ще запее старата песен.

# 13
  • Мнения: 92
Да може би ще слушам наистина вътрешният си глас.Знам,че е направил грозна сцена,много грозна дори.Някак си обаче,ще се опитам да почнем май наново,дано не съжалявам,но може би по-лошо от това пък което се е случило няма какво да стане.Ще пробвам с едно наум,пък каквото сабя покаже,където се вика.Ще го изчакам да оправи новия апартамент,ще имам време 1 месец да помисля и да се уверя дали е схванал грешката си и е проумял гадната си постъпка.Най интересното е,че преди това никога не сме имали проблеми никакви а най малко пък заради жени.Той каза,че не било проблема в жените,а в това,че се уплашил от отговорността и дали би се справил да ни гледа с детето,защото тогава бяхме малко във финансов колапс.То и сега още дърпаме нагоре... Каза ми,че всичко го бил направил от инат и страх,чувствал се тогава необичан от мен,забравен,мислила съм си единствено за бременността ми.Не го оправдавам в никакъв случай...  Confused
Аз съм разведена с дете.Бих те посъветвала да го разкараш и да се оправяш сама,ще успееш!Но май ти се иска да пробваш пак и затова пробвай и като видиш че не става не чакай да се оправи.Колкото повече свиква детето с него-по-зле ще е!

# 14
  • Мнения: 4 451
Не бих могла и не бих го приела отново, след като съм му дала вече шанс и той го е пропилял. Лично аз, не бих могла да имам доверие вече в него.

Последна редакция: нд, 16 мар 2008, 22:34 от Мари_Анка

Общи условия

Активация на акаунт