Мамо, аз ли съм най-....

  • 1 470
  • 8
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 242
Днес съм направо във вихъра си. Надявам се да ме извините, че пускам поредната тема Grinning
Цвети много често ме пита "Аз ли съм най-.....хубавата, добрата, послушната, с най-хубавите дрешки, най-хубаво рисуващата, танцуващата и т.н." Как е редно да се отговаря на такива въпроси? Аз се опитвам да "лавирам" - отговарям нещо от сорта, че тя е моето дете и за мен е "най", но за другите майки пък техните дечеца са "най". А може би трябва да и казвам, когато някой я превъзхожда, за да има правилна преценка за нещата или пък винаги да и казвам, че е "най", за да расте със самочувствие /нещо, което в наши дни е много важно/

# 1
  • София
  • Мнения: 39 723
Точно това си говорихме с моя мъж снощи "Наистина ли Дияна е много сладка? или понеже ни е детенце?". Мъж ми отсече "най-". Е разбира се това го говорихме само двамата.
На Дияна й казвам, че за мен е най-хубавото нещо на света. Но и казвам, че за другите мами техните деца са най-красивите.
Тя често след като ме попита "обичаш ли ме", почва да ме пита дали обичам някое нейно приятелче. Отговарям, че те си имат родители - да ги обичат.
Хубаво е да се говори добри неша на децата, по-добре със самочувствие, отколкото със смачкано такова.

# 2
  • Мнения: 2 792
За мен са най-добрите деца, най-послушните, най-разбраните, обичам да им казвам, че съм най-голямата щастливка на земята, защото съм родила най-доброто момче и най-доброто момиче Blush
 По отношение на рисунки и други постижения не съм чак толкова най-каща, зависи от рисунката или песента, или другото нещо, което се представя, ако ми харесва одобрявам, ако не ми харесва си казвам, определено неискам да създам, нереална представа за възможностите им.
 Разбира се, като си казвам, го правя меко, а не да им създавам някакви комплекси. Показвам къде е допусната грешката, рисувам им, как по-добре може да стане, говорим си защо не се получило и така.

# 3
  • Мнения: 4 244
Ох, Лекси отваряш болна за мен тема.
И при нас е най най.
Любимото ми обръщение към нея е "моята принцеса".
Тя милата се фукала в детската градина че е принцеса и била взета веднага на подбив - каква принцеса била, тя се едно малко момиче.
Беше много разстроена. Едва ли не света се свършваше. Много плака и беше сърдита на всички
Говорихме няколко дни подред, докато приеме факта че тя  е за мен принцеса, но за всички останали е само едно малко момиче.
Сега някак си приема нещата по леко, но винаги ме пита - това само между нас ли е или изобщо
Всичко е въпрос на преценка от твоя страна

# 4
  • София
  • Мнения: 7 242
Grinning  И аз и казвам принцеса.
Проблемът е, че тя си има самочувствие /или поне привидно така изглежда/ и ако й кажа, че в нещо не е "най" ме обявява за некомпетентна и почва да спори с мен. Страх ме е и да не я обидя, ако й кажа, че нещо не ми харесва при положение, че тя е убедена, че е хубаво и ме пита проформа.
Онзи ден на концерта на Бонбоните се замъкна пред сцената и започна да тънцува много смешно /нещо като балет, с много извивки и уж грациозно размахване на ръце/. Умрях си от смях, а тя милата ме пита нали най-хубаво танцувала от всички. Ако беше питала за най смешно..... Grinning

# 5
Имаше една приказка, в която една птица дава на гарвана да занесе храна на детето й, и той я пита как да го поднае, като тя му казва, че нейното е най-хубавото, а вечерта разбира че детето й е било гладно и питайки гарвана защо не му е дал обяда ,той казва че го е дал на "най-хубавото" птиче, т.е неговото.

Ако пък някой изнамери текста на тази приказка ...

# 6
  • Мнения: 1 581
Цитат на: pg220899
Имаше една приказка, в която една птица дава на гарвана да занесе храна на детето й, и той я пита как да го поднае, като тя му казва, че нейното е най-хубавото, а вечерта разбира че детето й е било гладно и питайки гарвана защо не му е дал обяда ,той казва че го е дал на "най-хубавото" птиче, т.е неговото.

Ако пък някой изнамери текста на тази приказка ...


НАЙ-ХУБАВОТО ПТИЧЕ
Георги Райчев
 
Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища. Там малките птичета се учили как да хвъркат по-бързо, как да си намират храна, как да си вият гнезда - и всичко, каквото им трябвало в живота.
Една лястовичка и една врана живеели наблизо - били съседки. Веднъж лястояицата видяла, че враната бърза нанякъде.
 - Накъде си се разбързала така, съседке? - попитала я лястовицата.
 - Ох, остави се, съседке! - рекла загрижено враната. - Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.
 - Почакай, съседке - примолила се лястовичката, - ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче - бърза работа имам, не мога да я оставя.
Враната се съгласила. Изнесла лястовичката храната, дала й я.
 - Ами какво е твоето птиче? - попитала враната. - Не го знам, по какво ще го позная?
 - Не бой се - отвърнала лястовицата, - ще го познаеш. Гледай, което птиче е най-хубавото, то е моето!
Хвръкнала враната, изгубила се; отишла на училището. Минало така доста време - ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я:
 - Е, какво стана, съседке? Даде ли храна и на моето лястовиче?
 - Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа - отвърнала враната загрижено. - Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна...

http://www.bulgaria.com/welkya/proza/graichev.html

# 7
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Не обичам да употребявам "най". Свекървата на братовчедка ми редовно говори на дъщеря й, как тя е най - най-умната, най-добрата, най-златното бабино дете и т.н. Сега братовчедка ми чака второ дете, всъщност, може вече да роди всеки момент - от самото раждане на първото й дете се чудех, като се роди второ, какво ще му говорят? Малката е вече на 3,5г, разбира всичко, как изведнъж няма да е най? Заради това избягвам да казвам на Мая, че е най-. Да, тя е много умна, много красива, много талантлива и т.н., за мен винаги ще е най-, но...избягвам суперлативите, защото ми се струва, че е по-добре да й кажа, че е мноооого добра и умна, а не да я свикна, че е най-добра и умна, а после това да подсили неизбежната ревност между децата в семейството...

# 8
  • Мнения: 4 244
Голямо благодарско Ив
Аз не можех да се сетя автора. Пък той ми бил съгражданин
Само имах спомен че сме го учили в началното училище

Общи условия

Активация на акаунт