възпитанието на децата ни.

  • 3 260
  • 26
  •   1
Отговори
Какво прави обществото за възпитанието на децата ни?С какво животът на улицата допринася за това,и как да си помагаме взаимно за да не станат децата ни лоши хора?Как да ги предпазваме от лошото влияние на това което те копират от улицата?

Последна редакция: чт, 13 мар 2008, 13:04 от gadalina

# 1
  • Мнения: 8 999
Първото и най-важно условие е, да не допускаме децата си на улицата.
Под "на улицата" разбирам безпризорно шляене, липса на всякакви ангажименти и отговорности, липса на контрол от страна на родителите. Добре е да познаваме приятелите им, да знаем къде и  с кого ходят, да създаваме у тях интереси и да ги насочваме към извънкласни дейности.

# 2
Но те ходят на у4или6те,и на всякъде около нас има какви ли не не6та които да провокират тяхния интерес.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 508
Работа на родителя е да обяснява на детето нещата, които представляват интерес за него. Особено ако става дума за лоши неща, които родителят не харесва и не иска детето му да се занимава с тях - трябва да се обяснява на детето какво е това, защо смятате че това е добро или лошо, и след като детето е информирано за тези неща, да бъде подкрепено да проявава други интереси.

# 4
  • Мнения: 25 441
Обществото не възпитава пряко. То може да помогне или да възпрепятства родителя при възпитанието на децата му. Но нека да не забравяме, че главният възпитател е родителят, чак след това са всички останали - училище, среда, телевизия и т.н. Предполагам, че това разбираш под "общество".

# 5
  • София
  • Мнения: 4 865
Нека дефинираме:
- кое наричаме "общество" - учителите, съучениците, пътниците в градския транспорт и минувачите по улицата, касиерката в магазина - всички те по различен начин контактуват с децата ни, но посланията могат да бъдат разнопосочни
- кой живот на коя улица допринася за възпитанието на децата? Честно, не знам какво имаш предвид с това. Дъщеря ми обикаля по улиците, основно с приятели - обядват навън, ходят по магазини, прибират се по най-дългия път и се изпращат по спирките до безкрайност. Но със същите тези деца тя контактува и в училище. Друг живот на улицата не й влияе.
 - не си представям какво моите деца биха могли да копират от улицата - както казах, общуват основно със свои приятели, с които имат сходни интереси и модели на поведение.

Очаквам интересна дискусия.

# 6
имам впредвид ло6ите не6та като голотията фюлмите с убииства,вси4ко което по принцип им дава ло6 пример.знам 4е не можем да ги претпазим от вси4ко това ,но това са на6ите деца.ако слу4аино видите дете което пу6и цигара или пие алкохол 6те го подминете нали?това съ6то много допринася за тяхното възпитание,4е ние се грижеме само за на6ите ,а другите ами те си имат родители.мисля 4е това е огромна гре6ка. всеки си казва,4е няма право да се меси,за6тото това не е неговото дете.оба4е ва6ето дете утре 6те запо4не да се влияе то4но от това дете,което не е ва6е.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 865
Всъщност, ти наистина ли имаш деца?

Цитат
имам впредвид ло6ите не6та като голотията фюлмите с убииства,вси4ко което по принцип им дава ло6 пример.знам 4е не можем да ги претпазим от вси4ко това ,но това са на6ите деца.ако слу4аино видите дете което пу6и цигара или пие алкохол 6те го подминете нали?това съ6то много допринася за тяхното възпитание,4е ние се грижеме само за на6ите ,а другите ами те си имат родители.мисля 4е това е огромна гре6ка. всеки си казва,4е няма право да се меси,за6тото това не е неговото дете.оба4е ва6ето дете утре 6те запо4не да се влияе то4но от това дете,което не е ва6е.

Като начало, считам, че е особено важно всички деца задължително да ходят на училище. И да учат.

Когато видя дете да връща колички на паркинга пред Била например, задължително го разпитвам за училище.

# 8
да две големи и едно бебе.И то4но за това запо4нах тази тема.колкото и да се старая във възпитанието им и аз като всеки нормален 4овек имам пропуски.Само 4е аз съм възпитавана по времето на комунизма и до някъде моите деца са малко по разли4ни.Например в магазина не ми се тръшкат по земята като поискат не6то,а ме питат дали мога да им го взема .А сега по-мои наблюдения пове4ето деца то4но така постъпват.Има и о6те много примери.Но в момента ме притеснява факта,4е наи-малкото ми дете  6те се повлияе доста от това,което става в момента на всякъде и на мен това не ми харесва

# 9
  • Мнения: 14 891
ако слу4аино видите дете което пу6и цигара или пие алкохол 6те го подминете нали?

 Преди две години ми се случи. Две деца 10-12г. скатани между блоковете пушат. Попитах какво правят, може ли такова нещо? Такава м..на ми теглиха, че съжалих. Вече не правя забележки. Сигурно и други като мен се правят, че не виждат и си мислят - те си имат родители.
 Вчера гледах деца, които ще влизат на плуване. Втори-трети клас. Часът беше 16.30. Явно след занималня ги водят. Бяха доста шумни, радваха се и щураха докато се строят. Учителката с тях започна да крещи - защо я излагат с поведението си, какви са родителите им, че ги оставят да правят каквото си искат и не ги възпитават. Нито едно дете не я удостои с поглед, а дали някой я чу .... Явно беше дежурна да ги води на плуване, но не е "тяхна" учителка. Не можа да ги строи, нито да прекрати щуреенето. Ред вкара треньорката. Ситуацияна беше трагикомична. Учителката не беше млада, напротив човек около петдесетте, което предполага опит.
 В крайна сметка излиза, че родителите са тези, които трябва да възпитават, но сами. Нито на обществото му пука, нито на училището.     

# 10
  • Мнения: 285
Да възпиташ едно дете и да го направиш добър човек е много трудно. Едно от най-важните неща е да го направиш свой приятел. Да го научиш да ти вярва и да ти споделя всичко. А това не е лесно. Но само тогава ще можеш да го предпазиш (до колкото това е възможно разбира се) от криво разбраната наша цивилизация. Моята майка е била винаги мой приятел. Много пъти тръгвах по наклонената плоскост, но после бързо се осъзнавах и спирах. Тя разговаряше с мен и така ме научи да бъда отговорна за собствените си постъпки. Опитвам се по подобен начин да възпитавам и синът си. Дава по-добри резултати от колкото да крещя, бия и наказвам.
За телевизията му казвам, че повечето неща са измислица на режисьорите, а за другите казвам - "И такива неща се случват, но от нас зависи дали ще ги приемем. Винаги имаш право на избор. Избери най-доброто за себеси и за хората около теб".
Всичко може да бъде "нож с две остриета". Ако успеем да намерим идеалната среда, то децата ни ще станат ХОРА Peace

# 11
  • морето, сините вълни...
  • Мнения: 510
всичко това е чудесно, но са общи приказки. КАК точно се справяте, как подхождате в различните ситуациии?
Синът ми е на 4 и вече има изработен навик да се прави че не ме чува. Определено пренебрегва доста често исканията ми (естествено свързани със оправяне на стаята и др подобни). И друго забелязвам - изключително се влияе от обкъжението си - с кротките деца е мил и внимателен, а с буйните - изключително неконтролируем. Това започва да ме плаши.
Определно всичко опира до възпитанието, на мен номера с тръшкането в магазина не ми минава. Там знае и разбира че НЕ-то е НЕ.

хванах се за думите на KODA
Да възпиташ едно дете и да го направиш добър човек е много трудно. Едно от най-важните неща е да го направиш свой приятел. Да го научиш да ти вярва и да ти споделя всичко. А това не е лесно.
въпросното мое дете не споделя с мен- дори като бебе. Опитвала съм се да го подтикна, но ако не му вадя думите с ченгел и провокирам да отрича не става.

Всъщност, май тотално съм объркала всичко - и възпитанието и темата в която пиша. Простете, просто споделих

# 12
  • София
  • Мнения: 4 865
Децата се научават да споделят, когато и ние споделяме с тях.
А за нечуването имам сигурен лек - и аз оглушавам за известно време, след което всичко бързо си идва на мястото.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Честно казано, не смятам, че някой трябва да възпитава децата ми. За мен са важни две неща: 1. Детето да споделя всичко с мен, за да мога да му дам съвет как да реагира във всяка ситуация.
2.Да е на улицата възможно най-малко. Времето му е запълнено с различни извън училищни занимания, които той сам си е избрал и посещава с удоволствие.
 Много трудно ми беше да му обясня, че трябва да избира приятелите си. По-добре да си стои сам, отколкото да общува с деца, които го командват, пушат и говорят глупости. Е, вече е почти на 11г., и смятам, че имам голям напредък.
 Това с чуването го минахме преди няколко години.Мога да кажа, че детето ми ме слуша и доста добре се справя със съветите ми. Имаше няколко недоразумения в училище, с които се справи без да се намесвам пряко, което за мен е голям напредък.
 Децата ни имат нужда от обич, но и от малко строгост.Все пак трябва да ги възпитаваме така, че когато станат възрастни хора да се гордеят от това ,което са.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 269
Мисля, че най-важното е да изградим ценносната им система, т.е. ясно да могат да разграничават добро и лошо, допустимо и недопустимо, приемливо и неприемливо и т.н. няма да изброявам всичко ...
За споделянето не съм съгласна....аз като девойка не споделях с майка ми един куп теми, които ме вълнуваха за момента - за това са приятелките, а на майка ми и баща ми можех да споделям всички важни неща за моето настояще и бъдеще, по-важно е смятам да се чувства детето безкрайно обичано и това да му дава сили и спокойствие да се справя с всичко.
Моя син, като беше малък не спираше да говори и винаги имаше някаква история за разказване, сега е много по-сдържан и обсъждаме заедно важни за него неща, за които е решил да говори. Надявам се (и се моля) да е сигурен, че би могъл ЗА ВСИЧКО да говори и да разчита на мен и татко си!

Общи условия

Активация на акаунт