Здравейте момичета, с мъжа ми живеем отделно под наем вече 7 години. Сега съм бременна в 3 месец и май ще се наложи да се преместим при моите родители за да спестим някой лев пък и да има кой да ми помага за бебето. Проблема е обаче, че толкова сме свикнали да сме самостоятелни, че незнам дали ще издържим с родата да не се изпокараме, заради различните ни навици, а най ме е страх да не се оптегнат отношенията с мъжа ми/ преди сме живяли със свекървами и ми е ясно колко дрезги стават заради чужди хора/ Знам че не сме единствените в това положение за това моля тези от вас, които са в подобна ситуация да споделят как се справят.
- Публикувана: 10 март 2008, 15:38 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 22:31 ч.
с роднини ли живеете?
Разбира се, с децата, те са ми най- близките роднини. И един "външен" /нероднина/- в лицето на съпруга ми. 
И ние сме живели на квартира, когато имахме само едно дете. За кратко отидохме при родителите ми, когато се наложи да напуснем и да си изберем жилище, което да си закупим. Не бих живяла иначе с чиито и да било родители- нито моите, нито неговите.
И ние сме живели на квартира, когато имахме само едно дете. За кратко отидохме при родителите ми, когато се наложи да напуснем и да си изберем жилище, което да си закупим. Не бих живяла иначе с чиито и да било родители- нито моите, нито неговите.
Живеем напълно самостоятелно.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
Живеем напълно самостоятелно.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
И съм страшно доволна от този факт.
Помощ винаги е нужна, но спокойствието на моето семейство е на първо място.
Колкото и да са добри родителите ни винаги ще има напрежение когато няколко поколения живеят под един покрив.
Ако може да си останете там където сте , по добре си останете.
Същата работа като теб . С мъжът ми живеехме на квартира , забременях и се чудехме какво да правим . Говорихме с хазайката , обяснихме ситуацията , да не би да реши да ни гони с детето и тогава да се чудим какво да правим . Тя беше разбрана жена и каза че щом си плащаме наема навреме няма проблем да останем там . Когато влязох да раждам извикахме свекървата . Тя се погрижи за сина си докато аз бях в болницата , след това остана 1 месец да ми помага . Всяка вечер съм си къпела бебето сама , защото смятах , че тя като си тръгне аз няма да мога да се справям . Тя гладеше и готвеше , а понякога и чистеше апартамента . Към днешна дата , благодаря на бога имам здраво дете , здраво семейство и страхотни роднини , но ако живеехме с тях , съм категорична , а и не само аз , че досега да сме се развели . Тъй че моля те , послушай ме . Извикай някой в началото да ти помага , но ти му обясни точно каква помощ искаш ,а след това всеки по живо по здраво , защото повярвай ми нищо няма да спестиш , а само ще си скъсаш нервите . Скоро ще раждаш и единственото от което ще се нуждаеш е от спокойствие за теб , бебето и мъжа ти . Така смятам , поне личния ми опит на това ме е научил .
Проблема е че неможем да останем. Няма условия за отглеждане на бебе - няма асансьор, а сме на 4 етаж, целите стени са мухлясали, за основен ремонт е и то сериозен просто трябва да се вложат много пари, а собственика не иска. Скоро ще започнем строежа на нашата си къща, но няма да успеем да го завършим до септември. Мислим между друга квартира или моите родители.