Честит 8-ми март! 
Здравейте! Регистриран потребител съм, но не мога да събера сили да пиша открито за това за сега. Имам нужда да говоря и да получа на първо време мненията ви за това, което става с мен. Вчера вечерта събрах смили или пък така се бяха подредили обстоятелствата, че казах половината истина на съпруга си и на най-близките си приятели. Толкова плаках, че днес до този момент стоях с торбички чай от лайка на очите, но ефекта не е особено голям...От години страдам от булимия. С всичките последици от това. Знам какво е това заболяване, знам кои са хората, които могат да го лекуват - т.е. психиатрите, не съм прост и неук човек и чудесно знам за какво става въпрос, НО не било толкова лесно да спреш както си мислят и наркоманите. За тези години, през които това се случва качих много килограми благодарение на това. Не съм грозно дебела, но метаболизма ми вероятно е в такъв хаос, че ще са му нужни почти толкова години да се оправи, колкото години го съсипвах. Според мен причините за проблемите на хората когато станат големи се крият още в детството им. Проблемите, провокирали това ужасно нещо, което правя, разбира се и при мен тръгват от детството. Има и причини след това, вече когато съм семейна. Майка ми беше тиранична жена, която освен своето мнение не зачиташе ничие друго. Биеше ме с пръчка и ме наказваше с дни за какво ли не. Омъжих се за добър човек, който ме обича, но живеехме при нашите. Майка ми не можеже да понесе мисълта за това, че не съм изцяло под нейна власт, а имам мъж, с кого тя трябва някак си да се съобразява. Не че го правеше. Скандалите бяха ежедневие... Отвратителни и грозни! Мъжа ми не се месеше обикновено. И така няколко години. Той продължаваше да се държи добре с мен, но аз усетих някаква мъничка разлика и го попитах. Настоях, изкопчих признанието и съжалих 3000 пъти! Да, беше спал с друга жена. Ще ви спестя подробностите, достатъчно теми има от рода: "той ми изневери, какво да правя?". Темата ми не е за това. С това се справих, както и с много други трудности, но с другото не мога! Това се случи преди доста години, на 13 януари. Тогава повърнах спонтанно в мига, в който научих всичко и се започна. Побарквайки се от ужас започвах да ям като малоумна. Вечер, когато всички заспиват. Изваждах всичко от хладилника и ядях докато ми прилошее и имах усещането, че стомаха ще ми се пръсне! Първия път не беше лесно... Но после става все по-лесно. В началото се случваше само у дома, но после имах идиотски проблеми с детето още в първи клас в училище и хората бяха гадни и жестоки. Държах се, но пред другите. Когато оставах сама се отдавах на новото си занимание. Започна по-често. Правех го дори и на гости, в заведение, в работата. Гърлото ме боли понякога със дни. Срам ме е. Мислех, че мога да спра сама и се казвах - само този път и няма повече, но не става. През повечето време почти не се храня. Не мога да ям много видове храна, защото ми става зле на стомаха от нея. Но, когато започна да ям, мога да изм количеството храна, необходимо на един човек за цял ден. разбира се това количество никой нормален човек не може да задържи в стомаха си и само с един пръст в гърлото то излиза, вече лесно. Не бива да продължавам повече, но не знам как да се справя. Отразява се на настроението ми, на вида ми, а да не говорим, че ефекта от тази гадост е допълнително напълняване... Страхувам се. Едва ли ще можете с мненията си да ми помогнете в истинския смисъл на думата, но се надявам това да е началото. Приятелите ми, с които говорх снощи са потресени. Казаха ми, че дъщерята на техен близък лекар едва не е умряла от анорексия и че след дълга терапия, сега, на 15 години тежи вече 32 килограма. Казаха, че ще говорят с него да ме насочи, все пак този човек е лекар. Не мога да пиша повече. Не знам какво. Току що ми се обади моят приятел, с когото говорихме снощи и ми даде телефона на лекарката, която е помогнала на детето с анорексия. Може би ще събера смелост да се обадя тези дни. Не знам. Сега сте вие. Питайте, ще отговоря искрено. Имам нужда и от вашите думи в този момент.
Здравейте! Регистриран потребител съм, но не мога да събера сили да пиша открито за това за сега. Имам нужда да говоря и да получа на първо време мненията ви за това, което става с мен. Вчера вечерта събрах смили или пък така се бяха подредили обстоятелствата, че казах половината истина на съпруга си и на най-близките си приятели. Толкова плаках, че днес до този момент стоях с торбички чай от лайка на очите, но ефекта не е особено голям...От години страдам от булимия. С всичките последици от това. Знам какво е това заболяване, знам кои са хората, които могат да го лекуват - т.е. психиатрите, не съм прост и неук човек и чудесно знам за какво става въпрос, НО не било толкова лесно да спреш както си мислят и наркоманите. За тези години, през които това се случва качих много килограми благодарение на това. Не съм грозно дебела, но метаболизма ми вероятно е в такъв хаос, че ще са му нужни почти толкова години да се оправи, колкото години го съсипвах. Според мен причините за проблемите на хората когато станат големи се крият още в детството им. Проблемите, провокирали това ужасно нещо, което правя, разбира се и при мен тръгват от детството. Има и причини след това, вече когато съм семейна. Майка ми беше тиранична жена, която освен своето мнение не зачиташе ничие друго. Биеше ме с пръчка и ме наказваше с дни за какво ли не. Омъжих се за добър човек, който ме обича, но живеехме при нашите. Майка ми не можеже да понесе мисълта за това, че не съм изцяло под нейна власт, а имам мъж, с кого тя трябва някак си да се съобразява. Не че го правеше. Скандалите бяха ежедневие... Отвратителни и грозни! Мъжа ми не се месеше обикновено. И така няколко години. Той продължаваше да се държи добре с мен, но аз усетих някаква мъничка разлика и го попитах. Настоях, изкопчих признанието и съжалих 3000 пъти! Да, беше спал с друга жена. Ще ви спестя подробностите, достатъчно теми има от рода: "той ми изневери, какво да правя?". Темата ми не е за това. С това се справих, както и с много други трудности, но с другото не мога! Това се случи преди доста години, на 13 януари. Тогава повърнах спонтанно в мига, в който научих всичко и се започна. Побарквайки се от ужас започвах да ям като малоумна. Вечер, когато всички заспиват. Изваждах всичко от хладилника и ядях докато ми прилошее и имах усещането, че стомаха ще ми се пръсне! Първия път не беше лесно... Но после става все по-лесно. В началото се случваше само у дома, но после имах идиотски проблеми с детето още в първи клас в училище и хората бяха гадни и жестоки. Държах се, но пред другите. Когато оставах сама се отдавах на новото си занимание. Започна по-често. Правех го дори и на гости, в заведение, в работата. Гърлото ме боли понякога със дни. Срам ме е. Мислех, че мога да спра сама и се казвах - само този път и няма повече, но не става. През повечето време почти не се храня. Не мога да ям много видове храна, защото ми става зле на стомаха от нея. Но, когато започна да ям, мога да изм количеството храна, необходимо на един човек за цял ден. разбира се това количество никой нормален човек не може да задържи в стомаха си и само с един пръст в гърлото то излиза, вече лесно. Не бива да продължавам повече, но не знам как да се справя. Отразява се на настроението ми, на вида ми, а да не говорим, че ефекта от тази гадост е допълнително напълняване... Страхувам се. Едва ли ще можете с мненията си да ми помогнете в истинския смисъл на думата, но се надявам това да е началото. Приятелите ми, с които говорх снощи са потресени. Казаха ми, че дъщерята на техен близък лекар едва не е умряла от анорексия и че след дълга терапия, сега, на 15 години тежи вече 32 килограма. Казаха, че ще говорят с него да ме насочи, все пак този човек е лекар. Не мога да пиша повече. Не знам какво. Току що ми се обади моят приятел, с когото говорихме снощи и ми даде телефона на лекарката, която е помогнала на детето с анорексия. Може би ще събера смелост да се обадя тези дни. Не знам. Сега сте вие. Питайте, ще отговоря искрено. Имам нужда и от вашите думи в този момент.
