Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...

  • 13 331
  • 180
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 152
...ако се роди недъгаво - с трайни физически или психически увреждания???

Дете, което няма да може и секунда без специализирана помощ и внимание, което хората ще забелязват и сочат с пръст,
което ще отнема цялото ви време и грижа.

Напоследък въпроса за тези "другите" деца стана доста наболял и сериозен. Като трън в очите  приковава вниманието на цялото общество.
...И най-сетне
Лично бях потресена, когато гледах в предаването на Карбовски, как една майка гледа шизофреничните си близнаци вече 26 години.
Тя и за миг не можеше да си представи,че би изоставила децата си. Да, гледа ги като животни в клетка, но според нея никой не би се грижил по-добре за тях от собствената им майка.

Как бихте постъпили вие, ако недай си Боже се изправите пред такава дилема?
Ще  "подарите" детето на държавата или ще поемете отговорността изцяло, с ясното съзнание,че животът ви се променя за винаги, че няма връщане назад  - та все пак това е вашата плът и кръв...

Не искам да подклаждам спорове, ще се радвам просто да разсъждаваме и обсъждаме този наистина сериозен и "труден" въпрос.

Истински се възхищавам на родители, които въпреки всички трудности избират сами да гледат "недъгавите" си деца.
Как бих постъпила аз, ще напиша , но малко по нататък в темата...

# 1
  • Мнения: 4 451
Не бих изоставила такова дете за нищо на света. Знам колко е трудно отглеждането му, защото и аз имам дете с увреждане у дома (със заболяване от аутистичния спектър). Трудно ми е, нямам време за нищо, борбата е жестока да и помогна по някакъв начин. Не може без специализирана помощ - три пъти в седмицата посещаваме психолог в Пловдив. Не е лесно, когато имаш и бебе в ръцете.
И да, моята Мария е различна, децата я сочат с пръст, майките ме съжаляват. Но това е моето дете, което е излязло от моята утроба. Дете, което съм чакала с нетърпение и много желание. Дете, което обожавам, дете, което ме научи да ценя истинските неща в живота. Дете, което ме промени и помогна да израстна духовно по някакъв начин. Това е моята Мария. Щастлива съм, че я имам.

# 2
  • Мнения: 957
Бих си го гледала..защото си е мое..и защото съм го направила с любов..и би било щасливо само до мен..каквото и да ми коства, ще го гледам..Тези деца могат да те научат много неща..и да дадът един урок на хората до тях..те са специални

# 3
  • Мнения: 2 161
Бих го оставила.

# 4
  • Мнения: 5 370
Навлизаш в много дълбоки и опасни води. И аз се опитах преди време, но предпочетох да приключа....и темата да се затрие.

# 5
  • Мнения: 35 891
не желая да съм изправена пред този избор; все пак имам вече две деца, не се знае какво мога да предприема в тяхно име

# 6
  • Мнения: 5 940
Мисля, че не бих го оставила. Не, не бих.

# 7
  • Мнения: 1 279
...Знам само, че ще се опитам да си го гледам и да се грижа за него...
Какво ще стане после...Не знам...
Може да стана по-силна и да продължа да се боря до края...А може и да се прекършат волята и силата ми много, много рано...
Надявам се да не го разбера...

# 8
  • Мнения: 604
Не пожелавам на никого да бъде изправен пред такъв избор!
Изоставих детето си, писала съм подробно кога, как и защо в темата за деца с увреждания - Синдром на Даун.
Бог ми даде втори шанс и сега се наслаждавам на всеки миг с мойта прекрасна дъщеря!
Не бъдете категорични, повярвайте ми, има много фактори, които оказват влияние и могат да ви подведат да вземете грешно решение.

# 9
  • Мнения: 2 152
Навлизаш в много дълбоки и опасни води. И аз се опитах преди време, но предпочетох да приключа....и темата да се затрие.

Защоо
Ако модератор реши, нека я заключи или изтрие

Не мислиш ли обаче, че точно заради страха да не навлезеш в опасни води, този проблем е толкова наболял и все още нерешен
Трябва да се говори открито, това е част от нашето общество, тези деца са част от нс - не виждам нищо спорно и опасно
Ако решиш като Шанел да си оставиш детето - ок. Трябва да има подходящи домове с подходящи и обучени за възпитанието им кадри
Ако пък избереш да си го гледаш, трябва да си наясно какво те очаква

Никой не може да прецени трезво, докато не му се случи
Човешкото сърце е способно както на голяма жестокост, така и на голямо състрадание и жертвоготовност
Не можем да съдим нито едните решили да го дадат, нито другите

Нека говорим открито и не съдим никого

# 10
  • Мнения: 47 888
не знам, защото не ми се е налагало да правя този избор
обаче съм наясно, че в нашата страна почти няма избор, когато ти се роди много болно дете
държавата не насърчава родителите да си гледат болното дете по никакъв начин:като се почне от  лекарите в родилното, които  насърчават изоставяне на детето, ако все пак си го гледаш, не се осигуряват адекватни медицински и социални грижи, нито адекватна финансова помощ под формата на средства за семейството, в което поне единият родител няма никаква перспектива да работи и т н, да не говорим за обществото, роднините и съседите, за които гледката е непоносима Tired
възхищавам се на родителите които си гледат децата вкъщи, но не мога да хвърлям камъни по тези, които не го правят
но за разлика от тях, има много родители, които си дават здравите дечица в домовете на отглеждане уж  за по няколко години, и то по 7-10 дечица и т н...това вече е друг въпрос

# 11
  • Мнения: 6 029
Ах, Шанел колко си категорична Shocked

Не знам какво бих направила. Наистина не знам. Но знам, че хората, които отглеждат "специално" дете са много силни, възхищавам им се.

Подозирам кратък живот на тази тема. 
Некоректна и гадна е.

# 12
  • Мнения: 122
Господ да дава само здрави рожби на тези на които им предстои , но.............. за съжаление това за което пишеш е част от живота и когато се случи ...............  решения всякакви. Склонен съм да си мисля, че не бих. Но във всички случаи  е тежка съдба както за тези деца, така и за техните родители...... (освен за тези които ги хвърлят и ги забравят ЗАВИНАГИ).

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 3 711
Не бих изоставила такова дете за нищо на света. Знам колко е трудно отглеждането му, защото и аз имам дете с увреждане у дома (със заболяване от аутистичния спектър). Трудно ми е, нямам време за нищо, борбата е жестока да и помогна по някакъв начин. Не може без специализирана помощ - три пъти в седмицата посещаваме психолог в Пловдив. Не е лесно, когато имаш и бебе в ръцете.
И да, моята Мария е различна, децата я сочат с пръст, майките ме съжаляват. Но това е моето дете, което е излязло от моята утроба. Дете, което съм чакала с нетърпение и много желание. Дете, което обожавам, дете, което ме научи да ценя истинските неща в живота. Дете, което ме промени и помогна да израстна духовно по някакъв начин. Това е моята Мария. Щастлива съм, че я имам.
Ако всички мислеха така щеше да е супер

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Не, не бих . Ако детето е с физически увреждания то може да се развие умствено - да пише или рисува хубаво, да пее. Ако е с психически също - ще си нося кръста.

Общи условия

Активация на акаунт