Довечера е нашето тържество. Този ден е моята слабост. Цяла нощ не съм спала от вълнение. А е третото тържество- вече сме трета група. Но за първото ме напипа вдъхновението и ще ви го припомня.
Сине, днес е празникът на мама!
Много съм щастлива с тебе.
Станала съм отзарана
да приготвя, да разтребя,
И те гледам във леглото
сладко спиш, какво сънуваш?
Сине, ти си най-доброто
за което съм блянувала.
Днес за първи път ще чуя
песни, стихчета за мама.
ще ми подариш подарък
и до тебе ще застана.
Със щастливата си дреха
гушнала букет от обич.
ще ти се усмихна леко,
ще забравя за тревогите.
Ще благодаря на Бога,
че си мой син и надежда,
че животът с теб ни срещна
и във тебе се оглеждам.
С теб сме били разделени
не дни, хиляди години
Много чувства разпилени
предстои ни да събираме.
Този ден е пълен с радост,
от която се вълнувам.
Ставай сине, ставай рожбо,
днес за първи път празнувам!
Интересното е, че стихчето ,която ни дадоха- завършва- „ с ... нашта мама мила , що ни е родила”. Учихме си го чинно и реших, че ако има въпроси, ще обеснявам. Засега няма.
Надявам се в тая тема да споделим чувствата и емоциите около тържествата за мама.Вие сте. Аз довечера, ако имам време ще кажа как е минало.