Как оценявате хората?

  • 5 455
  • 140
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 907
Това е въпрос, който ме вълнува от доста време.
В същото време захващането на тази тема предизвиква силна аверсия в мен и ме кара да се бунтувам.
Става дума за оценката, която повечето хора правят за останалите. За субективната, повърхностна, неаргументирана, расистка и изпълнена с предразсъдъци оценка. В случая ще зачекна въпроса с професията, въпреки че дискриминиране става и по много други начини.

Ще опиша 3 различни ситуации.

1. Моя близка приятелка, архитект. Познаваме се от 10 години, бих казала, че сме близки. Докато още учеше, работеше почасово в един бар. Собственичката на този бар пожелала да я запознае със сина си, предложила и да излезе с него. Моята приятелка навремето направи следния коментар : "Тази жена е луда. Аз догодина ще бъда архитект, учила съм, тая какво си мисли? Че ще изляза с нейния син, с кръчмарския син?". Тя никога не беше виждала това момче.
Спомням си, че навремето когато го каза, аз се смразих. Тогава си казах, че и диплома по "да-бъда-господ" да получи, пак ще бъде с бедна душа. Но съжалението ми към нея бе замъглено от шока, който предизвика нейното изказване.

2. Преди две седмици ми звъни моя добра позната, която е нотариус. Като я попитах как върви с любовта, тя ми разказа, че никак не върви, тъй като всички нейни колеги били женени, а останалите кандидати били или сервитьори, или пощальона, или продавачи. Каза го с видна омраза към работническата класа. Аз вметнах, че " да си сервитьор не означава , че си ограничен, а още по-малко безинтересен". Тогава тя ми разказа, че барманът на кафенето където ходи понякога, я сваля, много сладък, много мил, ама - барман. Никога нямало да се получи. Срамуваше се от това и да си помисли да е с него.

3. Моите родители. И двамата с много дипломи, баща ми, който вече не е жив - доктор на науките, изобретател на сърдечния дефибрилатор. Аз - учих изкуство, но не намерих работа в тази област, бачках няколко години "долнопробна" ( според майка ми ) работа, сиреч продавачка, секретарка етц. Откакто съм дете върху мен се упражнява психически терор, години наред ми се повтаря, че съм нищо и че "хората завършиха, намериха си хубава работа, а аз съм най-големият лузер". Когато бях бременна, майка ми в същия този спор за работа и реализация, ми каза : "ти си лузер и ще родиш още един лузер на света". Толкова се срамува от мен, че това я разболява. Когато я питам дали не се радва, че съм добър човек, то тя казва "предпочитам да имаше стабилна работа и добра позиция".

За мен по-горе цитираните са болни и изкривени души. Но знаете ли, че едно 90% от човечеството се ръководи от обвивката. Никой не търси по-дълбоко. Или ако търси, то любопитството започва от тази маскирана обвивка.
Мислите ли, че е честно да се обобщава, че всеки сервитьор е ограничен и не е имал потенциал и желание да учи повече? А защо не приемем, че някои хора нямат желание да учат в университет и да пишат докторат. Което по никакъв начин не ги прави по-елемнтарни от докторите.
А това, че си архитект/адвокат/банкер прави ли те повече? А по-добър човек?

Моят отговор е : НЕ

Какво мсилите вие?

# 1
  • Мнения: 656
Това като темите в ДиС - "изкарва малко, да оставам ли с него"...
За да успееш е необходимо да имаш амбиция. Ако не успееш е възможно да си умен, но да нямаш амбиция.
Разговаряла съм с много хора, чийто смисъл на живота се изчерпва във вечерите прекарани в кръчмата, и надпиването с приятели.
А кръчмарският син учил ли е за нещо? Имал ли е някакви амбиции?

Защото когато човек има амбиции, той има и мечти и стремежи, той се развива. Независимо какви амбиции.

# 2
  • Мнения: 2 907
На Кронки жена му, изобщо не е важно дали кръчмарският син е учил или не. Въпросът е - как е възможно да се правят определения за човек, който нито си виждал, нито познаваш, възоснова на това, че няма например професия? Или върху това, че имаш амбицията ( както ти казваш пак ) да си хванеш сърдечен хирург, а всички други са ти под нивото, съответно мизерници ( явно алкохолици, които си прекрават времето в кръчмата , пак според теб ).

Радвам се на всяко мнение, мерси.

# 3
  • Мнения: 14 654
Какво лошо има да подбираш по някакви критерии хората, с които общуваш, за някои това е професията или образованието поне. Сервитьорите не ги смятам за ограничени, но не смятам, че печелят добре, може и приятелката ти така да смята. Не знам дали нотариус и сервитьор е добра комбинация,ако разликата в интелектуалното ниво на двамата е голяма, нищо няма да се получи.

# 4
  • Мнения: 656
Мен би ме обидило самият факт, че някой се прави на сводник. Но не върви да го каже на шефа си просто така - "ти си сводничка"
Професията не е мерило дали някой счита себе си за Господ.
За мен това, което те дразни най-много е неосъществените амбиции на родителите ти. Ти имаш други амбиции, които не са ти разрешили да следваш. От там се изкривява и преценката ти.

# 5
  • Мнения: 803
Не оценявам хората според професиите и социалния им статус. Запознавала съм се и съм завързвала приятелства с най-различни хора: улични музиканти, продавачи, сервитьори, бармани, камериерки, секретарки, строителен предприемач, адвокат, хотелиер, че даже и човек от подземния свят. На мен всеки един от тях ми е бил интересен, от всеки съм научила нещо. Оценявам хората, според характера, душевността, принципите, държанието им към останалите. Мразя слагането на етикети, смятам, че това ограничава страшно много опознаването на околния свят и придобиването на житейски опит.

# 6
  • Мнения: 871
Оценявам хората единствено и само по умствения багаж...Така си ги подбирам приятелите!!!


Не знам дали нотариус и сервитьор е добра комбинация

А преуспял бизнесмен без образование и нотариус как ги виждаш?

# 7
  • софия
  • Мнения: 2 140
Тъпо е да отрежеш някой,само защото не ти допада това,с което се занимава.Аз не страдам от никакви скрупули и общувам с хора всякакви,от всички сфери.Просто се оставям на вътрешното си усещане.Но познавам хора,които потбират близките си според социалното положение.Сестрата на мъжа ми постоянно го притискаше да ме остави,защото аз не съм от неговата класа.Той само бил се излагал с мене,защото майка ми е някаква си счетоводителка,а пък тате прост строител.Въпреки,че и двамата си имат добро образование,но за нея е важно да общува само с богати и известни,а аз и семейството ми не сме.

# 8
  • Мнения: 2 907
Жената на Кронки, родителите ми съм дала за пример, за да покажа, че и в най-тесен кръг виждам това, което виждам иначе навсякъде. Аз съм учила ТОЧНО това, което исках. И нямам никакъв комплекс поради факта, че в момента не работя в музей или на сцена. По-скоро имам комплекс, че не работя дори и като сервитьорка, защото от две години съм с дете вкъщи. Но това е съвсем друга тема. И ще ти кажа, че да си сервитьор е много трудно и изпитвам истински респект към тези, които работят това.

Не знам дали нотариус и сервитьор е добра комбинация,ако разликата в интелектуалното ниво на двамата е голяма, нищо няма да се получи.


Тя не дава шанс на тази връзка. Нито на това да се опознаят, за да разберат дали са на същата вълна. Разбира се, че за да функционира една връзка трябва да си на подобно ниво с партньора ти, но това ниво не идва от професията.
И ако се разбират, защо да не става нотариус/сервитьор?

Колко учени и богати мъже си търсят само хубава жена, ама иначе без грам мозък? И това го има. Защо иначе да не става? Защото пак идват предразсъдъците.

А ти може изобщо да не си на същото интелектуално ниво и с колегите ти...

# 9
  • Мнения: 2 212
Научена съм да ценя хората не по образование, титли, професия, а както е казала KissTheRain, според характера им, отношението им към околния свят, излъчването, душевност и т.н.
Сортирането по професия и образование за мен е снобизъм, ограничесност, тесногърдие и простотия и жалко за образованията и всичко на такива хора, които имат такъв поглед към нещата...Имам приятелка, майка й уж много образована, а така тъпче дъщеря си, подобно на твоята история - е това си е жива простотия за мен. Дори не мога да си го представя като отношение родител - дете... Всеки ден май трябва да благодаря за страхотните си родители, които не са доктори на науките, професори и ненам си му кви светила  Peace

# 10
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
мистик, на мене ми стига отсреща да са 4удесни хора,които да ми импонират, да имаме интересни теми, да се разбираме, да се откриваме и да знаем как се 4увства другия, на мене професионалисти не ми трябват,а пари се изкарват и се губят! доказаха се пове4ето ми приятели, за едни важи правилото, 4е парите променят хората, а на прост и без душа 4овек дай власт и пари и му гледай сеира!много малко се запазиха такива, каквито се знаем и ни е интересно винаги заедно, независимо, дали е шеф на ролс ройс или механик,технолог или продава4!май съм като тебе в о4ите на народа  лузер!

# 11
  • Мнения: 4 300
Субективно ги оценявам.
Вярвам, че "връзките" се получават между сродни хора. Birds of a feather flock together.
Не вярвам в светлото бъдеще между сервитьор и нотариус.
Не мисля обаче че сервитьорите примерно са по долна класа хора, лузъри или нещо такова.

# 12
  • Мнения: 2 907
Не оценявам хората според професиите и социалния им статус. Запознавала съм се и съм завързвала приятелства с най-различни хора: улични музиканти, продавачи, сервитьори, бармани, камериерки, секретарки, строителен предприемач, адвокат, хотелиер, че даже и човек от подземния свят. На мен всеки един от тях ми е бил интересен, от всеки съм научила нещо. Оценявам хората, според характера, душевността, принципите, държанието им към останалите. Мразя слагането на етикети, смятам, че това ограничава страшно много опознаването на околния свят и придобиването на житейски опит.

Аз също имам много и различни приятели. И никога не съм ги избирала според професия/заплата/социален статус. Моите критерии са доста по-елементарни от кариерата и големите пари   Grinning  А именно - доброта, хумор, човещина.

Естер, като каза сноби, аз да добавя - елитарни сноби. И думата елитарен не е в хубав смисъл този път, да няма недоразбрали  Wink

# 13
  • Мнения: 4 451
mystic, първо искам да те поздравя за интересната тема.  bouquet
Никога не съм се впечатлявала от професията, за мен тя в никакъв случай не е мерило за това колко умствен багаж има някой, колко добър и ценен човек е.
Абсолютно съм съгласна с теб, че това да си сервитьор например, в никакъв случай не означава, че интелектуалното ти ниво е под средното. За мен е важна душевността у хората.

# 14
  • Мнения: 5 940
Хората оценявам по емоционалност, интелект, ум. Не го обвързвам с професия и социален статус.
И все пак, смятам, че понякога от чист мързел, а не от липса на амбиции, някои хора провалят собственото си бъдеще и това на семейството си.
Имам една приятелка, невероятен природен талант, надарена с гениален, бърз ум. На общото ни работно място беше в пъти с по-голям потенциал от всички нас, другите, но просто я мързеше, толкова я мързеше, че не даваше възможност на никой да оцени това, което носи. Напусна от ленивост. За една година смени пет работни места и все си намираше извинение, че не е като за нея, че не се чувства добре. Това е само пример, има безброй други подобни случаи. Както казва съпругът ми за някои от подчинените си "хубав човек не е професия".

Общи условия

Активация на акаунт