Майките, избрали да останат вкъщи

  • 29 679
  • 434
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 62 595
Здравейте,

Появи се идея за тема, в която майките, решили да си останат вкъщи за някакъв период от време да споделяме спокойно радостите, интересите, тревогите и всичко, което сметнем за нужно. Изборът, която е направила всяка от нас е необичаен за нашите географски български ширини и поради това неразбираем за много хора. Надявам се тази тема ще е едно островче на спокойствието.

Добре дошли!

# 1
  • Мнения: 125
Записвам се първа.На 22 май малкия навършва 2г и с нашия тати взехме решение да напусна работа и да си остана в къщи да го гледам.Работата ми е в друг квартал на града и за да стигна до там трябва да сменям 2 автобуса.Когато малкия се роди сменихме жилището и квартала.Затова вече не ме устройва.Няма да бъде лесно,изплащаме заем, но детето е на първо място.Иначе сме записани за ясла и на септември месец живот и здраве тръгваме.Само да е здрав.  Много се радвам за темата и ще я следя с интерес. javascript:void(0);

# 2
  • Мнения: 3 804
да се запиша и аз.въпреки4е съм извън БГ, дъщеря ми е на 2,5 и си я гледам в къщи,не бих я дала сега на ясла или на градина докато не навърши 4 защото държа да нау4и бг език,а и работя в семейния бизнес,работата ми е на компютър и 4рез нета изпращам вси4ко в офиса

# 3
  • София
  • Мнения: 9 850
Здравейте!
Казвам се Валя и съм на 28 години.Имам две дечица-на 6 и на 3г.Омъжих се млада-на 20г.Когато се омъжих записах и висшето си образование.Никога не съм ходила на работа.Голямата ми дъщеря е със специални потребности.Това е първоначалната причина да не започна работа.С времето обаче идеята да се занимавам с дома и семейството си взе да ми харесва все повече и повече.Дори някой ден да имам възможност да започна работа,иска ми се тя да е или от вкъщи,или на съкратено работно време..но най-добре от вкъщи.Тук се чувствам силна и плезна,съпруга ми изцяло ме подкрепя.Финансово имаме нужда от това да работя..но засега не намирам подходяща работа ,която да върша у дом.
Още мноооого мога да изпиша,но и това ще стане! Grinning
Радостина,благодаря ти за темичката,мисля,че ще ни бъде полезна.  bouquet

# 4
  • Мнения: 7 201
Радостина,благодаря ти за темичката,мисля,че ще ни бъде полезна.  bouquet
И аз ти благодаря! Hug
Както писах и в др.тема причината,поради която съм вече 5 г.вкъщи е,че детето ми много боледуваше!Мъчих го и по ясли и градини,но не би! ooooh!
Сега от октомври пак е на ДГ и ма-а-алко по-рядко боледува! smile3520
Ще следя темата с интерес! thumbsup

# 5
  • Мнения: 607
      На 40 години съм , а от 15 години съм в къщи. Имам двама  големи  сина на 15 и 16 години.

    Не съжалявам за избора си да остана в къщи. Нещото ,което ми липсва понякога е общуването със себеподобни. Затова си мисля ,че ще бъда редовен посетител в тази тема.

    Да съм майка  и съпруга е моята стихия.  По образование съм педагог и психолог. В момента пиша на хонорар за един залязващ институт. Надявам се скоро да намеря нова работа от в къщи.  

# 6
  • Мнения: 4 582
пишете ме и мен  Laughing
аз имам 10г стаж преди да родя , и чесно да кажа не горя от желание да съм пак в редиците
моето мнение е че работа винаги ще има , но детето веднъж е на 1,2 и 3 год и колкото и да ми е трудно, защото това с никаква работа не може да се сравни , съм щастлива че не съм изпуснала нито един миг и винаги съм била до него когато е правил или казвал нещо за първи път
незнам защо да е непонятно  за бългаските ширини , по скоро в чужбина е необичайно
на есен ще тръгне на градина , дори и за половин ден, самото дете има нужда от повече деца и развлечения , но аз пак не смятам да се заробвам с работа и да не съм до него
скоро четох една теория за възпитанието че вече не са първите 7 г , а първите 3г
те дават основата на човешкото същество ,винаги е за предпочитане собствената майка да пише върху празната книга отколкото гледачката която е съвсем различен тип човек
така мисля аз

# 7
  • Мнения: 3 479
И аз съм за тази тема. От 4г и 2м съм в къщи, т.е. откакто се роди средният ни син Матей. Още тогава с мъжа ми решихме, че за семейството ще е най-добре да остана в къщи и решихме да `уплътним` работният ми ден с още едно детенце Laughing . Сега Криси вече е на 2г и 2м, а аз се чувствам удовлетворена от избора си.

Това, което е важно за мен е, че на 24г родих първият си син и когато той беше на 2г започнах работа. По това време и на тази възраст за мен беше немислимо оставането вкъщи. Сега следствие на натрупаният си опит като майка на Пепи и виждайки пропуските и грешките, които допуснах поради факта, че не бях близо до детето си в първите му години, имам друго мнение и вземането решението за оставане в къщи не беше трудно за мен.

Последна редакция: вт, 04 мар 2008, 19:29 от Мимоза Глухарчева

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 23 639
И аз идвам. От около две години съм си вкъщи, ама няма мърдане поне още две Laughing

# 9
  • Мнения: 30
и аз съм към вас с детето  е много по интересно отколкото с колешките пред пенсия в работата

# 10
  • Мнения: 15 169
И аз съм за тук. От осем години съм си в къщи с малки прекъсвания. Имам две деца на 8 г. За сега това е най-оптималния вариант за нас.  Харесва ми да бъда майка, домакиня и съпруга. Не ми липсва работата.

Радостина, благодаря ти за темичката!   bouquet

# 11
  • Мнения: 7 263
Момичета, още от заглавието ми стана ясно че мястото ми не е в тази тема, или поне в момента е така.
Но въпреки това ми е интересно да ви чета. Бих ви помолила, ако не го сметнете за нахално разбира се да напишете по думичка две за предишните си професии. Смятам че това също ще е от полза на мами, които се колебаят дали да вземат вашето решение.

# 12
  • Мнения: 1 640
Аз се върнах на работа за 3 месеца/лятото на 2007г./,така разбрах,че съм се отчуждила от колеги и работни проблеми.Не ми беше приятно да се откъсна от детето ,да не разполагаме двечките със свободното си време и да си правим каквото си искаме и да си ходим накъдето ни видят очите.
 Сега съм пак вкъщи до май месец-неплатен отпуск.Детето ми почти постоянно боледува,макар и леко/да не чува д.../.Затова съм вкъщи-на разположение,за да я гледам.
   Бих казала,че съм горда ,че не пропуснах нито коликите,нито трудното изникване на първите зъбчета,нито първата усмивка,първите крачки,....нищо не пропуснах,защото бях неотлъчно през тези 3 и половина години до детето си.Не ми го отгледа някоя баба или бавачка и този факт ми носи удовлетворение.Доволна съм ,че сама се справях с трудностите на израстването и най вече,че аз  вземах решенията ,касаещи детето ми.

# 13
  • Мнения: 169
Ами и аз съм за тук.  В къщи съм от 5 години.   Детето ми е на 4 години , ходи на градина ,но аз си останах в къщи за да мога да си я взимам от там , да присъствам на тържествата , да сме в къщи когато е болна . Всички тези неща щях да ги пропусна ако бях останала на работа.  Работех в склад за готова продукция на шивашка фирма.  Отивах сутрин в 8 и  не се знае кога ще се прибера, случвало се е да е в 01:30. Работата ми  харесваше, но с това работно време  smile3555 Липсва  ми малко общуването  с повече хора.

# 14
  • София
  • Мнения: 4 423
Здравейте и от мен, имам две деца, голямата я отгледа майка ми и аз не разбрах нищо от това, колко е прекрасно е да си до детето си.
Избрах да гледам малката, не искам да я пускам на ясла или градина, чувствам се добре в къщи с нея и не ми липсва нищо - тя ми дава всичко.

Общи условия

Активация на акаунт