От известно време непрекъснато си пея "Всичко се връща". Не знам защо, ей така, мислех си, че е случайно.
Ами....оказа се, че ....е било предчувствие. Говоря сериозно.
ТОку-що говорих , след 7 години прекъсване, с една моя много добра приятелка от Франция.
Тук някои знаят, но ще дам малко предистория, за да разберете по-добре-преди 7-8 години заминах за Франция като детегледачка, с тайната надежда да успея след това да остана и да запиша магистърска степен. Оказа се най-кошмарната година в живота ми досега. Бях третирана като "боклук от скапаната Източна Европа". Унижаваха ме по всякакъв начин, най-редовно си позволяваха да ми крещят ......гонеха ме от къщата си събота'неделя, да съм ходела из Франция, да съм ги оставела да си живеят "семейния живот", те имали нужда от усамотение, което аз не съм знаела какво значи.
И...... всяка събота и неделя с едно старо, семейно колело, карах по 15 км. до едно френско село, където имах приятелка -румънка, която също гледаше деца. В дъжд, вятър, студ.....само и само да ме няма. Два дена се откъсвах от истерията , а в неделя плачех на връщане. Толкова бях вцепенена и изпаднала в ступор и стрес, че отказвах да сменя семейството и да отида в друго!!! На нервна почва получих здравословен проблем ...... който можеше да ме остави БЕЗ ДЕЦА.
С Анна се запознах почти в края на престоя си. Изключтелно позитивна, лъчезарна, усмихната, тя беше единственият човек, на когото можех да се доверя, да се оплача и да ме разбере. За съжаление, няколко седмици след познанството ни си хванах автобуса и се прибрах в София. Контактувахме в началото, но после при пренасянето ми изгубих координатите им. Намерих съвсем наското тефтерчето.....и и се обадих!!!! Естествено, тя ме осведоми какво се е случило оттук нататък с "примерното" семейство - след множество скандали са се развели, майката живее сама с двете деца в къщата, а бащата.....вече не играе ролята на "образцов съпруг и татко", ами се е отдал на пиянство и сменяне на "приятелките" всяка седмица.......
На семейството официално е забранено да взема други момичета за детегледачки, след като моята съдба е постигнала и други 2 момичета-мексиканка и грузинка.
Мислех си, че 7 години по-късно ще се разхиля истерично в нещо като "нека им, тяхната...."
Мислех си, че ще вдигна телефона и ще се обадя на Кристин, за да и "натрия носа".
Не го направих.
Само си казах "ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА".
П.С. Господ да дава здраве на Анна и цялата и фамилия. Благодарение на нея другите 2 момичета са се оттървали и сега успешно се реализират всяка в свое си поприще.
Извинете за дългата и емоционална тема.....
Ами....оказа се, че ....е било предчувствие. Говоря сериозно.
ТОку-що говорих , след 7 години прекъсване, с една моя много добра приятелка от Франция.
Тук някои знаят, но ще дам малко предистория, за да разберете по-добре-преди 7-8 години заминах за Франция като детегледачка, с тайната надежда да успея след това да остана и да запиша магистърска степен. Оказа се най-кошмарната година в живота ми досега. Бях третирана като "боклук от скапаната Източна Европа". Унижаваха ме по всякакъв начин, най-редовно си позволяваха да ми крещят ......гонеха ме от къщата си събота'неделя, да съм ходела из Франция, да съм ги оставела да си живеят "семейния живот", те имали нужда от усамотение, което аз не съм знаела какво значи.
И...... всяка събота и неделя с едно старо, семейно колело, карах по 15 км. до едно френско село, където имах приятелка -румънка, която също гледаше деца. В дъжд, вятър, студ.....само и само да ме няма. Два дена се откъсвах от истерията , а в неделя плачех на връщане. Толкова бях вцепенена и изпаднала в ступор и стрес, че отказвах да сменя семейството и да отида в друго!!! На нервна почва получих здравословен проблем ...... който можеше да ме остави БЕЗ ДЕЦА.
С Анна се запознах почти в края на престоя си. Изключтелно позитивна, лъчезарна, усмихната, тя беше единственият човек, на когото можех да се доверя, да се оплача и да ме разбере. За съжаление, няколко седмици след познанството ни си хванах автобуса и се прибрах в София. Контактувахме в началото, но после при пренасянето ми изгубих координатите им. Намерих съвсем наското тефтерчето.....и и се обадих!!!! Естествено, тя ме осведоми какво се е случило оттук нататък с "примерното" семейство - след множество скандали са се развели, майката живее сама с двете деца в къщата, а бащата.....вече не играе ролята на "образцов съпруг и татко", ами се е отдал на пиянство и сменяне на "приятелките" всяка седмица.......
На семейството официално е забранено да взема други момичета за детегледачки, след като моята съдба е постигнала и други 2 момичета-мексиканка и грузинка.
Мислех си, че 7 години по-късно ще се разхиля истерично в нещо като "нека им, тяхната...."
Мислех си, че ще вдигна телефона и ще се обадя на Кристин, за да и "натрия носа".
Не го направих.
Само си казах "ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА".
П.С. Господ да дава здраве на Анна и цялата и фамилия. Благодарение на нея другите 2 момичета са се оттървали и сега успешно се реализират всяка в свое си поприще.
Извинете за дългата и емоционална тема.....
Представете си какви ще станат децата им? 
и ние отиваме да ставаме като тях ли? В Европата... 