При нашите деца - хиперактивност с дефицит на внимание?

  • 5 145
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 172
Започвам с линк към темата, където се започна този разговор

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=198324.0

По-често ли се среща при нашите деца това медицинско състояние?
Мисля, че да, без да съм запозната със статистики.Относително по-често заради многото отключващи фактори.

Дали детето има хиперактивност с дефицит на внимание ( или разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност) в някоя от разновидностите му може да каже само лекар в крайна сметка и след съответното изследване.

Не става въпрос за по-палаво и буйно 4-5 годишно дете или криза на пубертета....Нито за липса на любов и разбиране....

Не винаги се диагностицира навреме или изобщо не се диагностицира. Важното е ние да сме информирани и да знаем за какво става дума. А оттам и да търсим стратегии за справяне.Някъде и без медикаменти сигурно няма да стане. Лично аз не съм "за", но...

# 1
  • Мнения: 2 172
Вече постваното от Tea  bouquet

"Ето клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността от МКБ-10 - това е Международната Класификация на Болестите, по която психиатрите в България диагностицират. Има и друга, американска, класификация (DSM-IV), където хиперактивността е разделена по различен начин, но в България се ползва МКБ-10.

Хиперактивността в МКБ-10 е включена към т.нар ХИПЕРКИНЕТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА - група разстройства , които се характеризират с

1. ранно начало
2. съчетание от зле модулирано поведение с подчертано невнимаване и липса на устойчиво участие при изпълнение на задачи
3. генерализиране на тези поведенчески характеристики в различни ситуации и във времето.

Хиперкинетичните разстройства възникват винаги рано в развитието - обикновено в първите 5 години от живота. Основните характеристики са:

- липса на постоянтсво в дейностите
- тенденция за прехвърляне от една дейност на друга, без да се завършва изцяло нито една от тях
- заедно с това е налице дезорганизирана, зле регулирана и прекалена активност.

Тевзи особености обикновено са налице и в училищните години, понякога - в зряла възраст, но в повечето случаи се наблюдава подобрение в активността и вниманието.

Хиперкинетичните деца често са безразсъдни и импулсивни, предразположени към злополуки, нарушават дисциплината по-скоро поради необмислени прояви, отколкото поради преднамерено незачитане  и предизвикателство.

Разстройството се среща  няколко пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Обичайно е съчетано с трудности в четенето или други проблеми с обучението.

ДИАГНОСТИЧНИ УКАЗАНИЯ:

Кардинални особености са  нарушеното внимание и хиперактивност. за посатвяне на диагноза трябва да са налице едновременно нарушено внимание и хиперактивност; освен това, те трябва да се проявяват в повече от една ситуация - например вкъщи, в училище, в клиниката.

Нарушеното внимание се проявява като преждевременно прекъсване на изпълнението на задачите и оставяне на дейностите незавършени. децата често сменят дейностите си една с друга, привидно губейки интерес към една задача, тъй катос еотклоняват към друга.

Хиперактивността означава прекалена активност в ситуации, които изискват относителен покой. В зависимост от ситуацията тов асъстояние оже да включва бягане или скачане или ставане от мястото, когато се изисква децата да останат седнали; прекомерна приказливост или шумност; шавливост или въртене, докато детето е седнало

Придружаващите симптоми не са нито достатъчни, нито необходими за диагнозата, но помагат за поставянето й:

- липса на дистанция в социалните взаимоотношения
- безразсъдство в ситуации, включващи известна опасност
- импулсивно нарушаване на социалните правила за поведение (чрез досаждане или прекъсване дейността на другите хора; чрез избързване с отговори преди да са били завършени въпросите; трудности при чакане на ред). Всички тези признаци са характерни за децата с това разстройство.

Гореописаните поведенчески проблеми трябва да са с ранно начало (преди 6-годишна възраст) и голяма продължителност (повече от 6 месеца). В предучилищна възраст обаче е трудно да се разпознае хиперактивността поради широките граници на нормата - само крайните степени трябва да водят до поставяне на диагноза в предучилищна възраст.

Разновидности на хиперкинетичните разстройства по МКБ-10:

F.90 Хиперкинетични разстройства

F.90.0 Хиперкинетично разстройство с нарушение на актиността и вниманието
(включва разстройство с дефицит на вниманието или синдром на хиперактивност; разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност)

F 90.1 Хиперкинетично разстройство на поведението  - диагностицира се, когато са налице всички критерии за хиперкинетично разстройство и всички критерии за поведенческо разстройство (F91)"

# 2
Здравейте.За причините-два реда. Причината за дефицит на вниманието с хиперактивност не е единствена.Той е резултат от комбинация от фактори и тази комбимнация варира при различните деца.
Роля на гените.
Данните от проучвания говорят, че между 65% и 90% от риска за възникването на ДВХА идва от гените на човека.Това означава, че е унаследено състояние и има склонност да се предава в поколенията.
С ДВХА  са свързани специфични гени.Не всички хора с тези гени имат ДВХА , но биха се разболели с по-голяма вероятност, отколкото хората, които ги нямат.Много от тези гени имат връзка с действието на допамина и норадреналина, вещества, които свързват нервните клетки в мозъка в една мрежа.
 

# 3
  • Мнения: 2 084
Мисля, че признаците на хиперактивност са по-чести, отколкото самата хиперактивност. Мисля си, че сега около празника на майките, около стихотворенията при децата ми вихрят объркани мисли и това се изразява в някои от признаците на хиперактивност. Не отидох при детски невролог, въпреки препоръките."отработването" на информацията за другата жена, ориентирането в ситуацията навярно е причина за това. При съпруга ми има белези за хиперактивност. Преполагам може да се говори и за заучено поведение по отношение не децата, защото ние 4етиримата нямаме общ генетичен корен.

# 4
  • Мнения: 583
Да, това е характерното за децата с ДВХА. Имаме диагноза - лечение с медикаменти категорично не - мнение и на д-р Терзиев и на проф. Иво Кременски. Та знаем ние кое какво, но като е вече на 14 години и е гонен от училищата защото не може да се концентрира за дълго време, повече от 2-3 учебни часа не може да седи в училище, системата ни е такава, че все още няма наистина педагози, които да са подготвени да работят с такива деца, и какво ли още не?  Какво да направя аз с такова дете, което е гонено от училище от 3 клас, а сега е вече 6 -ти (повтаряме)? Ние си говориме, но никъде няма училища за такива деца, или най-малкото педагози, които да учат такива деца.И в инспектората сме ходили, пътека до там сме направили, и какво още не никой с нищо не може да помогне. Синът ни започна да се отдалечава с всеки изминал ден от институцията наречена училище. С лекарства няма да го тъпча, за да е удобно на учителите  - да мълчи, да стои мирен и да гледа като луд в една точка. Кажете ми вие какво мислите по този въпрос, защото той е доста далеч от вас - все още не сте се сблъскали с училището.

# 5
  • Мнения: 2 172
Korni6onko, и аз не съм за медикаментите, макар,че прословутия кончерта(май така  се казва) не сме опитвали. Всъщност нищо не сме опитвали, с изключение на деанксит, който бил уж лек(по думите на лекарката) но я приспиваше.Не го и вземаше редовно поради забравяне, бягства...Първия го рекламират фирмите, ами как няма-100-180лв за месец; казват, че въпреки че е наркотик,бил стимулатор за тях( стимулатор  за отделяне на веществата, които са в недостиг при тях).От други  чувам-нямал ефект.Ама аз не съм се засилила да й давам, още повече няма диагноза.Нито пък мога насила да й давам нещо.
Това, че специалните педагози нямат опит с  по-големите -така е. Но има методики за различните възрасти.Би трябвало ресурсният учител, който работи със сина ти да се интересува от тях.
Това което съм чувала, че помага- да се работи, освен със детето, задължителни и с двамата родители и училищната среда.
И друг съвет съм чувала- ХВАЛЕТЕ детето, това прави чудеса.
Остава да опитам Grinning

# 6
  • Мнения: 2 084
Моите отсега стоят все наказани. Когато се случи неподготвен учител, когато и е некадърен, когато и не му се работи... Да му мислят децата и семействата.
Хваля Аист, ама в детската градина Вики е все с етикета ЛОШ. Преси от братска солидарност повтаря аз съм лош /понеже Вики плаче/, и ето го омагьосания кръг.

# 7
  • Мнения: 583
Не ме интересува вече нито ресурсен даскал, нито нищо - тези неща дето ни баламосват с тях ще станат след 30 годни тук при нас. Това "лош ,лош" се натрупва в детето и после се питат- защо аджеба било агресивно и злобно - ми и на тях години да им повтарят, че са лоши и винаги те виновни. Просто така ми е накипяло че... newsm61 Но това е кръста ни и ще си го носим, само дето сина ни вече няма училище от което да не е изгонен и не ми е ясно къде ще учи? newsm78

# 8
  • Мнения: 341
korni6onko,искрено ти съчувствам за това коте ви се случва и те разбирам.Ние сме във подобна ситуация.

Тъпото е,че ако ние родителите не направим нещо,не се усъмним във нещо,не сложим ние диагноза няма кой да ти обърне внимание на странното поведение на детето.

Няма кой да те посъветва,няма кой да ти влезе в положение,до момента в който не отидеш и не ги удариш по челото с куп медицински доказателства.

Доказателства,че детето ти има проблем,а не е лошо и невъзпитано.Доказателства,че те са хората които трябва да ти съдействат и да проявят професионализъм като ти помогнат(все пак те са учили за тези неща,а ние се самообразоваме по неволя)

Лъчезар е точно с тази диагноза и ред други,но ми трябваше една година да убедя и учителите и хората около нас,че синът ми има проблем а не е хванат от гората и не сме го разлигавили ние.

Сега започва ходенето по мъките,защото ще е ученик в първи клас.Трудно е много да обясниш на родителите защо е такова детето ти и защо нарушава дисциплината и пречи на техните деца,трудно е да обясниш на госпожите втурнали се да се състезават чий клас е по-добър и учениците му са по-умни.Трудно е да седиш от сутрин рано до обед в училищния двор и да посрещаш детето си и да го контролираш през междучасията къде ходи и ще се върне ли,трудно е.....много е трудно  Cry

И като за последно трудно е да му обясниш защо в стихчето за мама се казва-"ти си ме родила,ти си ме кърмила....." и да очакваш то да те разбере и да не реагира или да си седи мирно и кротко и да си каже -"еми...такъв е живота"

Сори за дългия и объркан пост но с всеки изминал ден ми става все по-трудно и все по объркано  Sad

# 9
  • Мнения: 1 843
Не знам, момичета.
Аз все още отказвам да посетим отново МА, някак не приемам идеята, че има медицински причини за проблемите.
Все го отдавам на късното осиновяване, на престоя в институцията, на периодите през които минава, на разните му регресии, на темепрамента й... и аз още не знам на какво.

Обаче умората ме кара на моменти да реагирам неправилно и започвам да си мисля, че греша като опитвам да се справя сама.

# 10
  • Мнения: 583
Имаме диагноза - е, и какво от това, положението става от трудно по- трудно. Като чуят за такова дете направо ти казват, че не го искат в училище - само на самостоятелна форма на обучение. Е, да ,ама те не са на моето място, че да могат да знаят как се оправям . Направо е ужас. Има и деца, които се държат по същия начин като моя син, но те не са с такава диагноза, и не са осиновени, и тях ги слагат под друг знаменател. Нито образованието ни, нито обществото ни е наред. И да говориш, и да не говориш все тая ,че даже и родителите на другите деца в училище ти казват "оправяйте се, като му има нещо на детето не означава, че и нашите деца трябва да страдат заради вашето." Днес сутринта се обаждам в училището, в което сина ми беше от 1 до 5 клас (с хиляди премествания и връщания там) и им обяснявам какво става, при което те ми отговориха направо, че не го искат да посещава часовете единствения начин да завърши 6-ти клас (който повтаряме) е на самостоятелна форма на обучение).

# 11
  • Мнения: 341
Това е пълен абсурд,как така няма да искат да го приемат  #2gunfire

Говорят за толерантност,за интеграция,за загриженост към деца с проблеми......какво става ???

До кога ще се борим с вятърни мелници  newsm61

Ресурсния център къде е?Къде са ресурсните учители?Къде са педагозите?

Божее  ooooh!

# 12
  • Мнения: 921
Четейки ви, от сега се притеснявам, че и нас няма да ни подминат тези проблеми. Не знам на какво възраст може да се диагностицира този проблем, но започвам да изпитвам определени съмнения за дребната.  Thinking
А за толерантност - въобще и дума не може да става. Вчера вече напълно осъзнах колко сме ограничени в мисленето си, след като мой близък човек ми изтърси: "Айде сега и за ония лудите (за децата от Могилино) да събираме пари!".  Останах като попарена. Аз се опитвам да се боря с тесногръдието на околните, а се оказва, че то битува сред моето обкръжение. Просто ужас някакъв! ooooh!

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ето ви изкл полезен линк - тук хората са изписали много и имат "опит" уви с това заболяване, разстройство или както искте го наречете
успех и дано има по-малко включили се по въпроса
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.0

# 14
  • Мнения: 2 172
  Какво да направя аз с такова дете, което е гонено от училище от 3 клас, а сега е вече 6 -ти (повтаряме)? Ние си говориме, но никъде няма училища за такива деца, или най-малкото педагози, които да учат такива деца.И в инспектората сме ходили, пътека до там сме направили, и какво още не никой с нищо не може да помогне. Синът ни започна да се отдалечава с всеки изминал ден от институцията наречена училище. С лекарства няма да го тъпча, за да е удобно на учителите  - да мълчи, да стои мирен и да гледа като луд в една точка. Кажете ми вие какво мислите по този въпрос, защото той е доста далеч от вас - все още не сте се сблъскали с училището.
Korni6onko, съжалявам, сигурно сте на края на силите си.Наистина май трябва да си търсим правата и защитата от дискриминация.
Нещо полезно намерих.Можете да го цитирате на дебелите глави

МОН, Наредба 6 19.08.02
чл.2(1)Децата със специални образователни потребности и/или хронични заболявания се обучават и възпитават интегрирано в д.градини, училища и обслужващи звена.
(2)Децата със СОП могат да се обучават и възпитават в специални детски градини,училища или обслужващи звена
(3)В спец. детски градини, у-ща и обсл. звена се приемат деца и ученици за които всички възможности за обучение и възпитание в д. градини и училища са изчерпани и при изричното желание на родителите/ настойниците.
[/b]

Самостоятелна форма  форма на обучение и на нас ни предложиха, но тя е за навършилите 16г., така че няма как да стане. Вероятно говориш за индивидуална форма на обучение. Често директорите си измиват по този начин ръцете, но не сте длъжни да приемете. Пък и тя е предназначена за деца  който поради хронично заболяване не могат да ходят на у-ще без прекъсване 60 дни. Само че я ползват и за други цели.

Благодаря, catnadeen, за линка.Там определено имат по- богат опит, но основно за малки деца. А нашите и са по-специални Hug

Общи условия

Активация на акаунт