Зная, че не трябва да крещя и да удрям, но го правя и няма връщане!

  • 16 027
  • 83
  •   1
Отговори
Една от многото теми за "пороците" на майката да крещи и понякога да удря. Знам. Но искам да споделя - не мога да се справя с това, колкото и да се опитвам. Дъщеря ми е прекрасна, много я обичам, но е доста палава. Понякога направо ме изкарва извън нерви, крещя, пляскам по дупето, а тя плаче. Излизам сърдита от стаята и след само няколко секунди болката и разочарованието от самата мен, че постъпих така с нея се стоварват като огромна скала върху главата ми. Съжалявам за постъпката си, но връщане назад няма. Вече съм го направила, не съм успяла да се овладея и да постъпя правилно. Дъщеря ми заслужава да постъпя правилно, не искам да изграждам от нея неуверен, плах и страхлив човек. Връщам се и силно я прегръщам, целувам я и се извинявам, но угризенията ме чоплят толкова много, че се чувствам наистина много, много зле, чувствам се "изгубена" и без изход. Чак така. Да. Защото си обещавам, че повече никога няма да се повтори, а след месец-два, когато се ядосам отново ще й кресна или ще я плесна. А не искам. Наистина не искам. Искам да съм спокойна и нормална майка.

# 1
  • Мнения: 29
Миличка,всички си изпускаме нервите понякога,но не трябва да е за сметка на децата ни.На всеки се е случвало да плесне лекичко по дупето,да повиши тон и да накаже.Но ако ти преценяваш, сама за себе си,че прекаляваш и биеш вместо да плеснеш и изпадаш в истерия вместо да повишиш тон-потърси помощ.Консултирай се с психолог,ако се наложи пий успокоителни.Направи нещо,а не се самобичувай.Комбинацията викове и шамари и след това сълзливи извинения и прегръдки е възможно най-лошата комбинация за детето.
Желая ти кураж!!!

# 2
  • Мнения: 4 290
Първо я удряш, пък после се извиняваш? Защо? Така и така вече си я ударила, необходимо ли е след това да и показваш колко си сгрешила, вместо да я накараш да разбере, защо си го сторила?
Разбирам те, че се обвиняваш, боя не е средство за възпитание. Много е важно един родител да се въздържа от подобни прояви, но понякога наистина не се издържа. На мен когато ми се случи да го шляпна по дупето, трябва да се е случило нещо много, много сериозно. И не се извинявам, въпреки, че след това умирам от мъка и чувство за вина.

# 3
  • Мнения: 1 134
Дъщеря ти не е дразнителят ти. Някой друг е - намери го и нещата ще се променят.  Peace

# 4
  • Мнения: 51
Напълно разбирам какво ти е.
И на мен ми се случва да изпадам в подобни ситуации (по-често да викам и изключително рядко да удрям), но след това не съм се извинявала. Naughty
Когато "бурята" премине, сядаме и говорим.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 865
Дъщеря ти не е дразнителят ти. Някой друг е - намери го и нещата ще се променят.  Peace

Мъдро.
И вярно.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
... не мога да се справя с това, колкото и да се опитвам.
.............................................................................................
....А не искам. Наистина не искам. Искам да съм спокойна и нормална майка.

Потърси помощ от терапевт.

"Нормална майка" е относително понятие.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
Първо я удряш, пък после се извиняваш? Защо? Така и така вече си я ударила, необходимо ли е след това да и показваш колко си сгрешила, вместо да я накараш да разбере, защо си го сторила?

Извинението казва: "Сгреших." Само това. А щом си сгрешил е нормално да се извиниш. Поне за мен е нормално да се извинявам... дори и на детето си. "Защо" си го сторил нито те извинява, нито замества извинението...
 

# 8
  • Мнения: 9 814
Не разбрах колко е голяма дъщеря ти, ако все още не ходи на ясла или градина, а ти респективно не си се върнала още на работа, може би твърде много те е изнервило ежедневието с малката вкъщи. Който и да ми обяснява, че с детето никога не може да ти омръзне, това въобще не е истина. Не ти омръзва самото дете разбира се, а сивотата и еднообразието. Когато аз бях по майчинство, което продължи 2 г. и 2м. имаше моменти, когато направо мислех, че ще откача. И понякога съм си изпускала нервите пред детето /не върху него/. Тогава просто молех някой близък да гледа малката за час- два, за да изпия едно кафе или да пообиколя магазините. Определено имаше голям ефект. Чувствах се определено отпочинала и много по-малко изнервена.

# 9
  • Мнения: 3 634
Всеки си изпуска нервите понякога. Бебчо като ме ядоса започвам да го търкалям по спалнята и да се карам, но говоря глупости :"Това сега бебе ли е или мече? Редно ли е да живея с малко прасенце?...". Резултата е невероятен. Аз съм изпуснала парата, а бебчо се залива от смях. Всички сме доволни.  Mr. Green

# 10
  • Мнения: 183
Не се обвинявай!Не вярвам да има мама която да не е попадала в подобно положение...И на мен ми се е случвало!Децата разбират,имам в предвид знаят че ги обичаш,но и че си страшно ядосана...По някога просто те изпитват до къде могат да стигнат...Лошото е че понякога причините са външни,но по независещи от нас причини,не можем в момента да се справим със ситуацията,и накрая си го отннасят най-близките ни хора...

А и народа някога беше казал-Бии дупенце,да не биеш дупище!

Трябва да правим разлика между тормоз,и възпитателен бой...Да тормозиш дете можеш и без да го докоснеш...Както казваш да го направиш несигурно,неуравновесено,вглъбено в себе си...
Всяко дете чувства и усеща действията на родителя си,те не са толкова загубени,ако го шамаросаяш когато има защо,но го прегърнеш когато заслужава,когато му подадеш ръка за да стане когато се е ударило,или го гушнеш нощем когато сънува кошмар,или го защитиш когато някой чужд го упреква за неволна грешка,или когато му купиш с последните си стотинки близалка,а не когато имаш пари някоя скъпа играчка...Тогава твоето дете знае че въпреки че си му се карал,и си го шамаросал,ти го обичаш,и ще преобърнеш света за него...И смятам че тези неща са по важни!!!И те се помнят!!!

# 11
  • Мнения: 804
Ако тук една жена напише, че мъжът и, който много я обича, от време на време си изпуска нервите и я удря, по същият начин ли ще мислите?
Боят, шляпането, удрянето, както и да го наречете, е насилие.
"Бий дупенце, за да не биеш дупище" и подобните мъдрости отдавна са доказали своята неефективност.

# 12
  • Мнения: 4 290
Първо я удряш, пък после се извиняваш? Защо? Така и така вече си я ударила, необходимо ли е след това да и показваш колко си сгрешила, вместо да я накараш да разбере, защо си го сторила?

Извинението казва: "Сгреших." Само това. А щом си сгрешил е нормално да се извиниш. Поне за мен е нормално да се извинявам... дори и на детето си. "Защо" си го сторил нито те извинява, нито замества извинението...
 
Разбира се, но има една разлика, която пропускаш - детето решава по този начин, че то е правото, а майката е сгрешила дори като първо е правила забележка, защото тя със сигурност е предхождала случката. Едва ли авторката е отишла и фраснала детето си, без преди това да обясни и опита с думи.
След като така или иначе станалото е станало, авторката по-добре да обърне внимание на детето относно неговото държание, а след това да направи всичко възможно да се въздържа. Защото едно "извинявай" в случая е нож с две остриета пък и не е решение на проблема. Както и боя, сам по себе си.
И аз се извинявам когато греша, включително на детето си. Но в случая трябва да се помисли.

Последна редакция: пт, 29 фев 2008, 20:04 от Клото

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
..."извинявай" в случая е нож с две остриета пък и не е решение на проблема...

"Извинявай" не може да е нож с две остриета - детето трябва да знае, че да удряш е изначално грешно и следва да се извиниш. Няма такова нещо като възпитателен бой.  Stop

Просто различни гледни точки. За мен няма извинение на това да удариш детето си. Както няма извинение да удряш по принцип. Няма нещо, което да е направило детето, каквото и да е то, че да заслужи удар.
Удряла съм дъщеря ми 3 или 4 пъти. Последния път беше по Коледа. Бяхме на басейн и тя ме захапа зверски, ударих я дори без да се усетя поради болката... Но първото, което направих е да се извиня и да обясня. После тя ми се извини и ...така.

# 14
  • Мнения: 183
Ако тук една жена напише, че мъжът и, който много я обича, от време на време си изпуска нервите и я удря, по същият начин ли ще мислите?
Боят, шляпането, удрянето, както и да го наречете, е насилие.
"Бий дупенце, за да не биеш дупище" и подобните мъдрости отдавна са доказали своята неефективност.
И кое доказва според теб че са неефективни?!Ние по добри ли сме в нещо от нашите предци?!И в кое?!Имам в предвид като човеци.
И ДА,ние жените също понякога си го търсим...И някои заслужават голям бой дори!Но и мъжете ни не са мъже като едно време,и за това са виновни новите методи на възпитание,според мен...

Общи условия

Активация на акаунт