Деликатна ситуация...

  • 2 977
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 393
Вчера ми беше на гости много близка моя приятелка с детето си,което е 2г. с  около 6м.по-голямо от детето ми.Ние не се виждаме често понеже живеем далече,а и сме доста ангажирани.Това,което ме изуми беше поведението на детето...То постоянно буташе и се опитваше да бие дъщеря ми,която е адски добродушна и се чудеше какво става,дърпаше и всяка играчка от ръцете,която всъщност си беше на дъщеря ми и казваше...няма дам...няма дам...Аз гледах и се чудех как да реагирам,понеже не ми е приятно до тормозят детето в собствената му къща.Това е мястото,в което то трябва да се чувства сигурно.Приятелката ми се правеше,че нищо не става,а аз не издържах и накрая доста се скарах на чуждото момиченце.Не искам да ме разбирате погрешно...не съм майка орлица,но съгласете се,че е много непрятно да тормозят детето ви прд очите ви...или ГРЕША???

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Това не е точно тормоз, ако питаш мен. А и такива ситуации като описаната ще се случват на дъщеря ти с хиляди. Изпълнения от типа на "дай ми - няма да ти дам - ама то си е мое- ами голяма работа" ще са част от ежедневието й оттук нататък. Ако при всяко дръпване на кукла ти се втурваш да раздаваш правосъдие има риск с друго изобщо да не се занимаваш, да не говоим как това ще се отрази на малката. Тя трябва да се научи да се справя в такава тривиална ситуация сама, а не при всяко дръпване на играчка да обръща безпомощно глава към теб.

Аз на чуждо дете не се карам НИКОГА. Това е желязно правило. Още по-малко пък в присъствието на някой от родителите му. Ако ми се стори, че детето ми е неподготвено за някакъв тип ситуация (каквато и да е тя) ще наблегна на поведението на моето дете, а не на чуждото. Натам е трябвало да насочиш усилията си, а не да превъзпитаваш другото в присъствието на майка му.

Иначе си напълно права, че е неприятно да тормозят детето ти. И не само пред очите ти, а по принцип.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Разбира се,че е неприятно. Но не съди прекалено строго другото детенце. Защото идва една възраст в която не можем да познаем до вчерашните си добродушни ангелчета, тъй като са се превърнали в малки сатани. Неминуемо настъпва този момент, той е част от развитието на всяко дете. Твоето е още мъничко, но когато стане на две - ще разбереш Wink
В никакъв случай обаче не оправдавам мълчанието и бездействието на майката.

# 3
  • Мнения: 2 332
И аз в подкрепа на написаното от dodo_dodo ще кажа, че и Йоана имаше един период - като беше на 1г. и 11 месеца докъм 2г. и2-3 месеца, когато беше просто неузнаваема. Много агресивна, даже с любимото приятелче се биеха, а имаше едно момченце, което само като го видеше да идва и отиваше и му удряше шамар - ей така, за профилактика Wink. Аз умирах от срам и се извинявах на майката, добре че тя е печена и само се усмихваше. Както и да е, това е период, и той ще премине. Подготви се отсега, че и вас няма да ви подмине.

# 4
  • Мнения: 7 831
Kато цяло споделям правилото да не се намесвам. Децата трябва да се справят сами! Но, не позволявам по-големи да се разправят с по-малки! Ако моите са по-големите правя забележка и обяснявам , че другите са бебета. Ако по-големи са другите деца се извинявам на децата, че моите им досаждат и пак обяснявам, че са малки и не разбират. Едно обяснение и извинение на чуждото дете в 99% от случаите върши чудеса. В другия един процент от случаите отделям тихо и мирно моите.

# 5
Точно вчера ми се случи нещо подобно - разхождахме се семйно и едно 3-4 годишно мом4е се запъти към малката. Тя се зарадва и посиска да го гушне /научила се е да гушка всяко дете в яслата Simple Smile/. Детето обаче имаше друго наум - издебна малката откъм гърба и докатао се осетя то най-нагло я бутна на земята сле което седеше отгоре и пляскаше с ъце и викаше "Аз съм батко, аз съм батко...." Малкат падна безпомощно на земята и се разплака. Имаше цицина на главата, рев.... изживах истински ужас.
В този момент ми идеше да извия врата на майката на това дете, която седеше на съседното заведение и ни гледаше хванала цигарата и усмихвайки се. А кажете какво да направя в този случай? На кого да се карам, какво да кажа?!.... Друго освен да успокоя малката и да гледам това хлапе да не се вясва повече покрай нас .... направо съм в шокю!!!! #2gunfire  #Sniper
Сериозно - объркана съм....
Дъщеря ми е едва на 1 година и 3 месеца и е много трудно да обясня какво се е случило, а тя плачеше неутешимо - не толкова от болка, а от провалената игра.... а тя искаше просто да го гушне...
леле колко е трудно да си родител в такива ситуациии ...
При въпрос от страна на една баба, която видя всичко "така ли те учат родителите ти?" детето заяви - "моя татко е полицай, но го няма"  #Shocked  #Shocked  #Shocked  #Shocked

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Е как на кого да се караш? Щом майката е идентифициран обект - насочваш се към нея. Аз в този случай ще си извадя детето изпод другото, ще го успокоя и на майката свят ще й се завие.

Като чета и ми е много странно да ви кажа. Как пък все детето ни е пострадало, а майката на злосторника стои отстрани, гледа го с влажен поглед и не помръдва. А нашия справедлив гняв се излива съвсем в друга посока. Аз досега съм имала по градинки и пясъчници само 2 фрапиращи случая на агресия към мое дете и двата пъти за агресора имаше санкции от родителите и последва извинение. Верно, единия път чисто формално и по-скоро от кумова срама, както се казва, но пък в другия случай детето си получи заслуженото, а аз един тон искрени извинения. Много ми е странно...

# 7
  • Мнения: 2 195
Цитат на: Mama Bubu
Вчера ми беше на гости много близка моя приятелка с детето си,което е 2г. с  около 6м.по-голямо от детето ми.Ние не се виждаме често понеже живеем далече,а и сме доста ангажирани.Това,което ме изуми беше поведението на детето...То постоянно буташе и се опитваше да бие дъщеря ми,която е адски добродушна и се чудеше какво става,дърпаше и всяка играчка от ръцете,която всъщност си беше на дъщеря ми и казваше...няма дам...няма дам...Аз гледах и се чудех как да реагирам,понеже не ми е приятно до тормозят детето в собствената му къща.Това е мястото,в което то трябва да се чувства сигурно.Приятелката ми се правеше,че нищо не става,а аз не издържах и накрая доста се скарах на чуждото момиченце.Не искам да ме разбирате погрешно...не съм майка орлица,но съгласете се,че е много непрятно да тормозят детето ви прд очите ви...или ГРЕША???

Защо ли ми е познато Thinking Особено когато майката не прави забележка на детето си,а се прави,4е не е видяла Shocked

# 8
  • Мнения: 3 164
Е такива ситуации са ми адски неприятни-почти никога не ги подминавам тихомълком(независимо дали моето тормози друго или обратното)Чудно ми е как някой от вас пишат ,че ги оставят сами да се оправят?Че това са деца,ние родителите сме длъжни да обърнем внимание на детето си и да го насочим кое е правилно да се прави и кое не-все пак надали има майка на която й е приятно да й бият детето?Наистина не трябва винаги да се намесваме вместо детето си и ние да се караме на другото-но аз усетя ли ,че играта загрубява или се намесвам(особено ако родителя се прави на умряла лисица) или си дръпвам детето на страна.

# 9
  • Мнения: 3 562
Цитат на: dara
..... Ако ми се стори, че детето ми е неподготвено за някакъв тип ситуация (каквато и да е тя) ще наблегна на поведението на моето дете, а не на чуждото. Натам е трябвало да насочиш усилията си, а не да превъзпитаваш другото в присъствието на майка му.


Много вярно  Laughing
Моята дъщеря е от тези, които се свиват и се оставят да им вземат играчките и след това "Мамо, искам си топката, куклата или там каквото са и взели" Опитвам се да обясня, че ако си я поиска ще и я дадат, но не  Sign Exclamation Хайде мамо заедно и дори и да тръгна с нея навежда главата и чака мама да поиска играчката  33uu

# 10
  • Мнения: 1 393
И дъщеря ми имаше период,в който раздаваше шамари и буташе децата,но аз все и се карах и я учех да гали и целува.
Сега като е гальовна се сърдя,че всичко и взимат от ръцете и я бият...дали не трябваше да я оставя да бъде по-агресивна поне,за да може да се защитава Rolling Eyes

# 11
  • Spain
  • Мнения: 3 750
ами ние имахме подобен проблем в на4алото с една моя позната ,..синът и всеки път като видеше малката се спуска6е я да я удари я да я блъсне ..хи4 не ми бе6е приятно , но самото дете си е доста буино.  никога не съм ска4ала ,нито съм му се карала ..в слу4аите когато майка му не му направи забележка..отивам аз и му правя забележка..също обяснявам,... порано като идваше в къщи ,всяка една игра4ка беше "моя" и това е то .. сега ,може би свикнаха двамата ,може и забележките да са помогнали но е много по разбран .. прегръщат се Simple Smile , оби4ат се ..от време на време има сръдни но без това не може Simple Smile ..и понеже момкото е по голям от моята и ве4е говори даже пла4ел на майка си за " Гея " (така вика на дъщеря ми).
опитаи се да обяснява6 4е така не се прави....ако оба4е е много агресивно другото дете просто си вземам дъщерята и обелвам ВИСОКО - "Какво лошо възпитание има това дете?няма ли кои да му обясни 4е така не се прави"

# 12
Разбира се,че трябва да си защитаваме децата!Иначе ще израстнат свити и подтиснати,а като бездействаме чуждите деца се стимулират и стават още по-агресивни.Не мога да приема факта,че излизайки с детето му давам играчка и идва непознато дете грабва играчката на мойто и изчезва,а аз трябва да успокоявам майто,което е в правото си да се сърди.

# 13
  • Мнения: 823
Цитат на: Esselte
Точно вчера ми се случи нещо подобно - разхождахме се семйно и едно 3-4 годишно мом4е се запъти към малката. Тя се зарадва и посиска да го гушне /научила се е да гушка всяко дете в яслата Simple Smile/. Детето обаче имаше друго наум - издебна малката откъм гърба и докатао се осетя то най-нагло я бутна на земята
Mоето мом4енце реагира винаги така когато срещнем по-малко дете -посяга да го бутне и казва 4е е по-голям.Ве4е знам, 4е така прави и не го пускам от ръка като срещнем други мами с деца.Говоря му ,4е не бива да удря и бута по- малките и той в момента е съгласен .Но видим ли малки деца разбирам ,4е не мога да му имам вяра -само как победоносно ги гледа не смея да го пусна да се приближи.Никой не го у4и напротив винаги му говорим 4е трябва да е внимателен към бебетата, но уви прави каквото си иска когато сме навън.Понякога ме е срам ,но и затова го държа винаги за ръка.Не мога да разбера поведението на майката която гледа отстрани как детето и бие друго.И моето е много палаво ,но аз си го знам и не го изпускам от поглед и ръка.Дори една позната с моми4енце ми казва ''остави го какво толкова може да направи иска да я гушне''а аз си знам детето какво прави ,ина4е изглежда много мил отстрани а всъщност е един малък побойник Twisted Evil. Не зная какво да правя дали ще отмине този период?

# 14
  • Мнения: 1 393
Това е коректно поведение!Като знаеш как ще реагира детето до внимаваш да не нарани други деца thumbsup Мене ме е яд на майки,които се правят,че не виждат,защото те са виновни,а не детето-то не разбира  341uu

Общи условия

Активация на акаунт