ревът

Ами какво правя Гушкам, пея, успокоявам...Понякога плачат и без явна причина, просто "от нерви", емоции, които са им дошли в повече. Щом смяташ, че плачат от зъбките, за съжаление няма какво друго да правиш освен да ги мажеш с гелче, което временно успокоява и да гушкаш

а как да гушкам двете едновременно тежът доста и все по-вече ще стават?

ми лягаш и гушкаш. чак толкова пък да тежат 

 
Моите карат 4 г. Отдавна не сме ходили да ги теглят, но вероятно са над 20 кг. всяка. Гушкам ги едновременно - като се налага. Не бих ги лишила от прегръдки, колкото и да ми е тежко. Е, гледам да редувам гушкането.

Имах 2 броя "кенгуро" и уникална система за "провесване" - танцувахме, готвехме. А да гушкам двамата едновременно и сега  /почти на 4 години/ ми е мигът на върховно блаженство. Ангала, навярно просто си прекалено изморена и децата го усещат. Не е само от зъбките.  След третата година започват да стават доста самостоятелни /поне моите/ и става все по-лесно. Дотогава - кураж, сила и волски нерви!

ами гушкам ги, колкото мога и то не е малко. До към 8 месеца се гушкахме по цял ден, но имаше винаги още един човек с мен, после почнаха да ходят по малко в проходилките и да стоят по малко в креватите си или и двете в единия и гушкането остана предимно вечер. А те дори не обичат да ги гушкам заедно - почват да се скубат, да ревът, да се бутат, а и не ми дават да седя и да лежа искат да съм права. Много ги обичам и много ги гушкам. Писах тук да искам съвет от вашия опит, какво правите вие. Чакам още отговори. И пожелавам по-малко рев на всички мами.

Носех ги в два слинга, и от двете ми страни, но като поотрастнаха вече беше трудно и тогава ги слагах една до друга и им говорех и на двете. Пак продължаваха да ревят но после млъкваха.

Ето тази система ще ми е интересно да видя, снимки нямате ли?

Ох, това с рева е просто кошмар... Моите и до сега все за нещо реват  Като бяха бебета имах чувството, че имам най-ревящите деца вкъщи! Навън бяха супер кротки, но иначе беше кошмар, при това денонощен. Понеже нямах физическа възможност да ги гушкам и да ги нося - заедно или поотделно, стоях с часове над двете креватчета приведена и ги милвах и им пеех, докато поне малко се успокоят. Имах чувството понякога, че няма да мога да изправя чупката на кръста си, но въпреки всичко имаше ефект. Дано да намериш най-удачния за вас начин на успокояване, angala! Със сигурност си повече панирана и уморена, отколкото да не можеш да се справиш, така че ти желая много сила!

Тъкмо мислех да пусна подобна тема. Имам голям проблем с приспиването. Понеже всичките ми опити да ги науча сами да заспиват в леглата си се провалиха и все още ги приспивам на ръце. Разбира се един по един и трябва да съм в друга стая защото другото реве през това време и няма шанс да приспя близначето му. Ама приемливо ли е според вас докато приспивам едното другото да се дере? Че се и изнервя и се люска и тръшка  и се изприха направо тия деца. И на стол за хранене да ги вържа и пак си люскат главите назад. Искат особено Ева носене, не ми дава да седна, камо ли да легна и да ги гушкам двете. Рев. А дори и да не реве не стои да я гушкат, а  тръгва да се разхожда из леглото - като шило е, непрекъснато мърда нервно, не мойе да намери покой, все едно нещо я дразни. Особено като е уморена и иска да спи и се върти и се нерви не знам как да я подхвана, имам чувство че ще я изпусна някой ден.  Да не говорим, че не мога на никой да я оставя, иска да съм там, никой не може дори да я нахрани с шише и дори да съм там и да ме вижда и да умира от глад - не и не - аз трябва да и дам шишето. Днес е ревала с детегледачката ми през цялото време на моето отсъствие и накрая заспала от умора. Като се върнах беше заспала от половин час и още хълцаше в съня си. А момичето я носи и прави всичко възможно, но угодия няма. Не смея в банята да вляза направо. Чувствам се ужасно, много ми е мъчно за милото дете, но както знаете няма как да я нося 24 часа. Ако някой ме успокои и даде съвет ще съм много благодарна.

а лекарите какво казват по въпроса? има специалисти за така наречените ревящи бебета.

Здравей NikiFin !
Моите бебовци са родени 2-3 дена преди твоите.Изпадали сме в повечето ситуации,които така колоритно описваш в други теми и съм ти фен за това  .

   Относно приспиването не виждам нищо лошо в гушкането, освен че е трудно за майката.Без да се опитвам на всяка цена да ги уча, напоследък Ники заспива в леглото - само с леко полюшване и не си иска на ръце,както е било досега.Скоро сигурно и люлеене няма да е нужно.Вярвам, че на всяко нещо ще му дойде времето, без излишен стрес за децата..... А иначе и аз като приспивам единия, другия е в съседната стая, защото си пречат - според мен ревнуват.В 8 и 9-ти месец бебетата са в етапа "ИСКАМ МАМА" и постоянно я търсят и плачат за нея.Може би Ева изживява този период, освен ако не са зъби или колики.

   При нас силния плач е заразителен - единия може да разреве яко другия и настава какафония с ескалация.По тоя повод и на мен ми се наложи да ги гушкам напоследък няколко пъти заедно -  общо над 18кг.  и мърдащи.....

    Както описваш, момиченцето ти явно има нужда от теб,според мен това  не е глезене.Може нещо да я боли или тревожи и да търси утеха и топлина при майка си.Щом имаш помощник ще ти е по-лесно да и обръщаш внимание през повечето време.Ако тя е по-спокойна сигурно и братчето и ще плаче по-малко.Беше писала за мед.проблем при нея - надявам се, че всичко вече е наред .
       подкрепям

   Искрено ти пожелавам скоро нещата да се нормализират

angala,напълно те разбирам и знам колко ти е трудно в момента. Който не е имал ревящи нон стоп бебета може да каже,че просто трябва да ги носиш,колкото да тежат.Защото в един момент като всеки човек и ние се изморяваме и се чудим какво да правим и как да променим нещата. Наистина е трудно и мога само да ти кажа да не се чувстваш лоша майка,заради това,че понякога ти идва в повече,че две деца към 20 кг. ти тежат и ти иска и ти да можеш да си починеш. Аз лично много пъти съм се чувствала така,защото повечето майки казват колко било лесно,как техните деца никога не плачат и нямат нужда от ръце.Е,да,но не всички са такива и това не означаа,че ние сме по-лоши майки,просто всяко дете си има характер. Просто като поотраснат нещата ще се подобрят. Моите вече не реват толкова,но все още се случва доста често да се тръшнат и двамата и да искат само мама,дори и да има други помощници. Мен единствоното,което ме спасява и до сега е,че кърмя и като вече видя,че няма спасение лягам и им давам да сучат и къщата утихва. Но затова пък май ще се кърмим до първи клас А това да си заспиват сами в леглото за нас е само мираж. То поне да искаха да легат в леглата си дори и заспали,но няма такива изгледи...
Не ти дадох никакво решение,но поне ако може да те успокои това,че има оправия с времето,а дотогава здрав кръст ще ти трябва 

  Напълно подкряпям Джина, за това че просто някои деца са по-чувствителни и искат повече нежност и прегръдки. За съжаление и ние сме хора и наистина ни става тежко понякога или сме вече просто съвсем уморени. И при мен засега единственото спасение в такъв момент е да им дам легнала да сучат и на двете , по този начин не ми тежат и ми е най-лесно. Ако не ги кърмиш не става ли просто да легнеш, да ги гушнеш, а те да сучат залъгалка?
  От един месец при мен вече стана по-лесно, все още ги приспивам, но почнаха да спят по повече и вече е малко по-лесно. Определено като порастват, мисля че със всеки един месец ревят все по-малко. Играят си повече, разбират повече, тоест стават дечица, които вече рявят само ако им има нещо, например ако се ударят , много са изморени или се тръшкат, но не и постоянно. Разбира се има го и момента с това, че вече почти всъчки зъбки са ни избили.
   И на мен ми е интересен метода с кенгуруто, аз лично дакото бяха малки съм ги носила и двете в два слинга, но съм много дребна и не ми беше съвсем удобно, въпреки че и това е вариант. Обикновенно носех само едната в слинга, като нейната тежест се поемаше от тялото ми, а другата я в носех без слинг в ръце.