"В началото на една връзка щом стигнете до момента, когато се отпуснете един пред друг "да си опущате душичката" и това ви се струва най-веселия и нормален шум или дори музика и развитие в споделеността на взаимоотношенията ви, то определено идва време, сигурно след много години или дано пък въобще няма такъв момент, когато тези звуци пръдливи ви дразнят и отвращават, което говори за замиране на каквато и да е интимност и взаимност по между ви."
Та, въпросът ми е: Как се приемат при вас и половинките ви такива общочовешки и органични прояви? Харесва ли ви как мирише любимия човек преди баня, събужда ли ви рано сутрин звучно и пръдливо, можете ли да го гледате, докато се храни или това ви дразни?
Или смятате, че всичко това е вече съвсем в реда на нешата и както се казва и царете ходят до тоалетна и тях ги хваша рядкото щастие И ние си имаме своите моменти на органична музикалност и както сме държали главата на милото, докато го мъчи махмурлук и му разтваряме упсаринче, така и той ни е държал косата, докато повръщаме на морския бряг
Разкажете подобни ваши спомени и преживявания и не бягайте като Кари Брадшоу, този ужасен пример за Нюйоркската жена, която след неволното си пръцкане една сутрин в леглото с Тузара, си събра накуп дрехите и засрамено избяга от апартамента на тоз чаровен мъж